Очакват нон стоп да са в "уау" настроение/състояние и им е трудно да се съсредоточат, а и да имат волята да го свършат нещото. И това идва от цялата електроника и лесно достъпен фън, който ни заобикаля. Говоря за всички, не само за децата.
Отделно материала в училище е поднесен по толкова анти-децата начин, че няма накъде. Изсипват им с тонове трудно смилаема информация, която те се опитват да възпроизведат, без да имат възможност да осмислят и да им остане нещо полезно. За мен е по-добре да има 1/10 от информацията, но да се научи добре, и да се научат на умения, които след това ще ползват цял живот.
Ето аз занивам моите с математика, не защото ще им се налага да смятат в живота нон стоп интеграли, тригонометрични функции или матрици, но защото се научават да четат с разбиране и да интерпретират информациятаа, научават се голямата задача да я раздробяват на по-малки и да следват стъпка след стъпка, научават се да не отказват и да опитват различни начини - всичко това е приложимо към всеки един проблем в живота и аз се опитвам да им го показвам/доказвам често.
Според мен също така спорта и добър треньор може да помогне във възпитаването на повече концетрация и мотивация, дори за учене. Един вид да подркрепя стегнато "мъжко" поведение, без лиготии и мрънканици.
Аз много мразя да следя и подвиквам и да организирам някого (защото и аз много мразя някой да ме организира) и обикновено обяснявам какъв резултат искам и в какъв срок, и какво ще се случи, ако не е изпълнено. После - всеки да си тегли последиците. Разбира се през това време винаги съм готова да помогна (ако някой ме помоли за помощ) иначе съм ПАС.