Магията на изтока - тема 71

Според мен личността на Вторник е оригиналната,а останалите са тези частици,които липсват, за да има пълен характер.Има личност,която рисува,друга свири на барабани,трета е лошо момче и т.н. Аз и за това казах,че Вторник е скучен,но ако се подредят парчетат от пъзела на сцената ще има колоритна арт личност.
Краят също е по избор на зрителя.
Като се почне дали всички подписаха докомента или Понеделник ги разписа?
Върнаха ли се всички или Понеделник  ги имитира? Обаче няма смисъл да го прави,защото  така или иначе можеше да ги асимилира.
Гледайте го.

Едновременно няколко големи теми , които са ми принципно винаги интересни, вкл. на далекоизточния фронт, в частност на японския. На последния не една и две human drama съм гледала  по тези теми и винаги са ме провокирали силно с нещо.
В този филм ми хареса това че обхванаха доста голяма картина. Деца - родители - общество с доста варианти.
Най го мислех от всички герои на екрана настоящето дете- сина на книжарката. Дете родено в едно семейство. Макар и малко и сигурно не всичко помни, камо ли знае, но като факт свидетел на смърт на брат и развод на родители. След това второ семейство. В него неща които вече "сам" повече помни и ще помни - имам предвид най-вече втория си баща. След това смърт на този баща . След това смяна на фамилното име и най-вече защо... Въобще колко житейски опит, ако може така да се каже , за толкоз кратко време при това дете - човек. А той тепърва ще трупа такъв. И колко много тънки психологически момента има дори само в един такъв казус като неговия  нещо някъде "да поддаде"/ да се пречупи/ да тръгне в неконструктива посока. Особено без внимание към П.  
И на този фон историята на човека - Макото Хара. Също разказана ни от когато е бил дете на тази възраст , след това всичките моменти на предрасъдъци, психологически натиск, насилие.... Творческия екип го показа най -вече от частното към общото при него, не с конкретни детайли а глобално с тази тема. Преплитаща се с темите за смъртно наказание и за етническа дискриминация. Въобще няколко големи "хапа" в тези 2 часа.
 Голяяяяма "плетка" се получи.
Доволна съм , че към края на филма дадоха , че това 7-9 годишно момче бе наясно с истинската история  на баща си Макото. Т.е. беше му разказана от големите до него. А не ....оставен в догатки и после ....., което намирам за крайно погрешен подход. Останах много доволна , че го показаха така.
2 реплики най-вече откройх на фона на тези 2 часа по тези теми.
Първата е фразата от адвоката колега на нашия адвокат. В разговор м/у тях. За това че склонността към престъпление не е наследствена сама по себе си. Но за близките-деца, братя и пр. на провинилите се , общественото клеймо и натиск често е такъв че създава и едва ли не ги тика към повторение... в този дух.
Втората е към края на филма. Когато Рие имаше цялата картина пред себе си за човека Макото. Как заяви , че всъщност е било излишно/ненужно цялото търсене, защото това какъв тя е познавала човека Макото е напълно достатъчно.

Срам не срам но почти прихнах да се смея когато на помена на Макото , 1 година от смъртта му, "брат му" когато бе коленичил пред олтара заяви, че това не е Дейске и цялото това Дайске - не е Дайске- Дайске- не е Дайске- ... "препиране" със съпругата.

И Томоя Накамура наистина е прекрасен във всички дни от седмицата,аз го знам,че може, защото не е просто мило личице /беше любов от пръв поглед,още като го гледах в Nagi no Oitoma.Харесах играта му,харесвам гласа му,дори когато надаваше онези викове сутрин.И добротата с която минаваше през всичкотова,въпреки драма на това същество и това тяло.Той и в  Hayabusa Shobodan играе един добродушко и душичко, писател, пак творец.Къщата му много ми допадна,стаята за творене,работните места на всички, като на 7-те джуджета
Цялата история ми напомняше някак за изолацията по време на ковид /филмът е то 2020г/,на всеки му се наложи да пребивава повече със себе си и мислите си,със страховете си,едни си откриха нови таланти,писаха,рисуваха,свиреха по терасите,други нарушаваха правилата и търсеха комуникация.

Привет,Tuon!

Специално за теб
И нещо разсъблечено е снимал

Много близък човек внезапно си отиде и аз трябваше да гледам двете малки слънчица, докато другите се оправят с погребението. Но днес си ги прибраха, та дежурството ми приключи малко по-рано от очакваното.