Проблем с връзка <заради> тъщата

Ще пиша и аз по темата като мъж, защото този филм го гледах почти 10 години с майка и дъщеря. Майката властен тип, отгледала дъщеря си сама от невръстна възраст, няма други деца, в резултат на което дъщерята е скачен съд с майка си, напълно подчинена на нея и мнението й, че на всичкото отгоре не ставаше и за домакиня и дори и не искаше да се учи. Почти година и половина след раздялата ни си давам сметка, че извадих късмет и се отървах от тях двете преди да направя бебе. Жалко само за заминалите години от живота ми, но каквото такова, явно е трябвало да мина през това, за да науча някои неща.

Та ето и моите две с'тинки по темата:

1. Определено не съм съгласен с писалите в темата, които заемат позицията, че мъжът е виновен за ситуацията. Да, сигурно е допуснал грешки, но човекът си е взел бащинство, грижи се за детето и жена си, иска ясни граници в отношенията и правилно счита, че майката трябва да си поеме ролята, а бабата да помага, колкото може, но да стои настрана. Все пак в едно нормално семейство родителите не живеят с женените си деца, нали? И какви са тези глупости за раздяла след малко търкания с бабата? Че то, ако по-нататък има сериозен скандал с нея, то тогава направо да се разделят младите, а? (точно моят случай, но това е друга тема).

2. Няма никакво значение на кого е жилището. Ако е на бабата и тя го е дала на дъщеря си или на двамата да живеят в него, това не означава, че тя има право да идва там когато си поиска и да стои колкото си поиска. Да, нека им идва на гости и да вижда бебето, но нека е ясно, че тя е там на гости, и че това жилище е за двойката и детето, а не за някой друг. Трябва да има ясни граници за това, а не да има извиване на ръце "ти живееш в нашето жилище", "мога да идвам когато си искам, защото жилището е мое" и т.н.

3. Авторът е допуснал грешката да не опознае по-добре отношенията и динамиката между майката и дъщерята, както и неговата роля в целия триъгълник. Вместо това бързо е задълбочил отношенията, че има и дете вече. Често в такива болни отношения между майка и дъщеря мъжът е третият във връзката, а не майката. И колкото и да се опитва да промени това, винаги остава третият, който в един момент може и често става излишен.

4. Мисля, че авторът трябва да проведе сериозен разговор с бабата и приятелката си и да им обясни възгледите си - че не може бабата да е почти постоянно там, да се меси в отношенията им, да се налага и командва и т.н., а на дъщерята, че не може да позволява на майка си да се качва на главите им, че трябва да има здравословна дистанция, че трябва да си поеме ролята на майка, а той ще помага за бебето и т.н. От изключителна важност е, авторе, приятелката ти да те разбере и подкрепи в позицията ти, а не да заеме позицията на майка си, защото оставаш сам срещу две жени и битката ти е обречена.

За съжаление не съм голям оптимист за бъдещето на двойката при тази ситуация и конфигурация в отношенията, особено ако авторът живее в жилище на бабата и дъщерята заеме (заема винаги) позицията на майка си, защото е с единия крак навън от апартамента и връзката, но дано да съм лош пророк.

По какво съдиш, че е долна недоклатена баба? Според мен е добре печаливша лекарка, успяла и със самочувствие. За интимните й връзки няма как да съдим.

Аз такива жени в реала не познавам. По- честата картинка е мъж, позволяващ на мама да се меси. Но, явно има и мъже ,с такива проблеми.
Чакам автора, да каже за някаква развръзка.

Здравейте от мен отново! Гледах да отговарям на всеки индивидуално първите 2-3 страници, но темата явно предизвика доста реакции и няма как да смогна да продължа в същия дух, за което ще ме извините, но ще се опитам да поддържам комуникацията и да разясня каквото мога. Виждам, че има доста градивна критика към мен (не съм "цвете за мирисане") и е ОК, но наистина съм шокиран от някои откровено лични нападки към непознат човек в интернет, които не мога да възприема другояче, освен като абсурдни (едно от твърденията например беше, че моите родители имали скапани професии и си го изкарвам на тъщата, или нещо от този род )...

Както и да е... Много хора питаха за жилището - живеем под наем (сипете ми сол на главата защо не съм си купил собствено...), тъщата не ми е подарила дом. Но е подарила на дъщерите си. Или поне на едната, на практика (и това не е жена ми!). Тук, в моя град. Жена ми живееше със сестра си в това жилище, когато се запознахме, след което дойде при мен (винаги е била онеправдана откъм "придобивки" в нейното семейство). И се случва така, че в онзи дом тъщата не е на 100% сигурна, че може да отседне, защото всеки един момент може да се случи скарване и да ѝ тръшнат вратата (както казах, там ситуацията е сложна, дори "ненормална", но...).

Въпреки това, към края на бременноста жената реши (случайно или не) да приеме предложение за работа в нашия град, за да може хем да си работи (професионалист и работохолик е), хем да е по-близо да бъдещото внуче и да му се радва. Честно казано, не съм се чувствал "застрашен", защото не съм мислел, че ще пребивава вкъщи, макар че знаех за "странното" положение с другата дъщеря. Но все пак реших, че си е уредила нещата там и нямах нищо против да си вижда внучката при положение, че е в града.

Жена ми беше казала на майка си, че ще има нужда от нея за известно време след изписването и това ми го каза няколко месеца преди раждането, така че да съм готов психически Не мога да кажа, че съм изпаднал във възторг (меко казано), но реалността (за мен) се оказа още по-лоша (съчетавайки и факта, че съвпадна с бащинството ми). Някъде по това време (около първото ѝ идване) стана пререкание с другата дъщеря и вратата там хлопна временно...

Второто идване беше покрай рождения ден на жена ми, който беше няколко дни преди да започне работната седмица за тъщата. И продължи и няколко дни след края на същата тази работна седмица, поради други "причини" (вече не помня точно). Та се превърна в 2-седмичен кошмар за мен. Тъщата дойде пак да "прегледа" детето, да вдъхне нови сили на младата майка, да ѝ покаже как да прави гимнастика и т.н. (общо взето "професионално" ориентирано посещение). Дойде така, по подразбиране, както се казва, вкъщи. Без никой да ме пита (може пък да нямам право на глас, все пак майката е прясна-прясна и е най-важна). Без и особена комуникация между майка и дъщеря - така, с недомлъвки, по подразбиране, дестинацията е вкъщи. Тъщата си допуска, че няма никакъв проблем, не е необходимо да пита може ли ли не, жена ми има някаква нужда от нея и не ѝ представлява проблем, че тъщата ще се "натресе" (от моя гледна точка)... Само аз в тази ситуация съм безгласна буква. Тъщата казва просто "идвам еди-кога-си". Питам жена ми "вие разбирате ли се нещо, кога да идва, къде да остава", въобще как се случват тези уговорки и аз къде съм в цялата история? "Ами не, тя казва, че идва, със сестра ми нещо са скарани, не мога да я пратя на хотел (<аз, разбира се, никога не бих допуснал да отиде на хотел, абсурдно е, колкото и да не ми е приятно да идва вкъщи>), много ми е жал за нея, не може да не дойде на работа, има договор" и т.н. неща в този дух.

И стигаме до сегашното ѝ (трето) идване, което за щастие засега не е вкъщи. Макар че перспективата беше напъно реална. Първоначално имахме план за уикенда с жена ми да отидем някъде на СПА, което тъщата узна и каза, че тогава ще отиде при другата дъщеря (пак по подразбиране явно в главата ѝ тя се наместваше вкъщи), но решихме да го направим друг път. Преди да дойде тъщата звъня за нещо и стана дума, че жена ми трябва да отиде да си направи някакви изследвания. И тъщата каза, че ще гледа детето през това време, тоест тя пак в мислите си се поставя автоматично вкъщи, без уговорки или каквото и да било. Но разбра от жена ми, че тази седмица ще си работя от вкъщи, а и съчетано с питането "ти нали щеше да си при Х (<другата дъщеря>)", реши да ни остави: "а, щом Y (<аз>) ще си е вкъщи, значи си имаш компания и няма да ти е самотно/скучно (<или нещо от този род>), аз ще съм при X".

Това обаче беше замазване на положението и в крайна сметка жена ми ѝ каза как стоят нещата с моя дискомфорт от нейното пребиваване вкъщи, което отчитам като голяма моя грешка. Най-вероятно е трябвало аз да говоря директно с тъщата и да ѝ кажа всичко, което има за казване, но ми е било неудобно. Не знам как ще го приеме, дали няма да я обидя, дали няма да нараня и дъщеря ѝ и т.н. Тоест избягвах конфронтацията, мислейки, че ако стане скандал, ще разваля отношенията си с всички и ще съм виновен за разпада на семейството си. В главата си нямах полезен ход - при всички положения съм прецакан.

Жена ми беше много разстроена след разговора с майка си и свалянето на картите, защото ѝ е много мъчно, сякаш я отхвърля едва ли не. Тъщата в нейните очи (доколкото мога да преценя) е една страдалка в случая, защото едната ѝ дъщеря не я иска (понякога), сега и другата ѝ отказва подслон и виждане на внучето и става направо мъченическа история (така си го представям аз). Жена ми казва "мъчно ми е, че не мога да поканя майка си на гости в дома си, как ще празнуваме общи празници и т.н.", което за мен е малко пресилено. Аз разбирам идването на гости като такова - пребиваване в съответните граници, със съответната честота, със съобразяване с навиците на домакините и т.н. За мен ежемесечното идване по седмица или повече се превръща в нещо друго. Може да е егоистично, но аз не се чувствам комфортно с това. Въпреки всичко, на мен също ми стана мъчно и се почувствах като някакъв звяр. Не искам да съм причината тъщата да си напусне работата или да не може да си вижда внучето (въобще колко е "нормалното" време за виждане на баби и дядовци през първите месеци/години на детето?). Никога няма да допусна варианта с хотел, разбира се, така че казах на жена ми, че нашият дом винаги ще е отворен за майка ѝ (как звучи това изобщо след всичко казано дотук ). Просто искам всичко да е в рамките на уместното и да можем с жена ми да се сплотим и концентрираме над детето, всичко странично ме разсейва и изважда от релси сега (особено присъствието на човек, с който имаме сблъсък на характерите, поради сходност).

Цялата тема я пуснах с цел да си помогна с изясняването на най-важното за мен в случая (макар че всичко е субективно и колкото хора - толкова мнения): постъпвам ли правилно, "искайки" да сме само тримата с жена ми и детето, "коректно" ли поднасям гледната си точка, имам ли "право" на такива искания, "важно" ли е все пак моето мнение в случая (при положение, че жена ми е с новородено и тя е най-важна в момента, заедно с детето) и т.н. в този ред на мисли... Много философско стана май

За съжаление това, че е успяла в професионален план, не я прави успяла и в семеен план. Въпрос на зрялост, емоционална интелигентност и липса на егоизъм е да оставиш децата си да водят самостоятелен живот, вместо да се явяваш разрушителен елемент в интимните им връзки.

По същото, по което ти съдиш за автора.
А бабата, ако беше толкова успяла и с добър социален и любовен живот, нямаше да ходи 'командировки' да наглежда дърти магарета в средата на 30те им.

За автора съдя по това, което той разказва, а той разказва доста. Това е за мен човек егоист, който не излиза и грам от собствения си комфорт. За него не съществува нищо, освен собствените му желания. Остави я тъщата, към нея няма ангажименти, поведението му е отвратително към приятелката му. Той я кара да избира между него и майка си, а това е убийствено за млада жена, отгледана основно от майка си. Пълна липса на любов. Всъщност има любов, към самия себе си.

Авторе, опитали са се да те поставят в позиция да имаш право да козируваш. За мен си доста търпелив.

Жената, или там приятелката му се е поставила в такава позиция, да трябва да избира. Не е той виновен, него го принуждават.
Всички имаме майки и баби, също така с голямо желание да се месят, но ние сме тези, които трябва да поставим ясни граници пред своите роднини. Ако бяха отстрана на неговите, той трябва са се противопостави.

Абе приела била работа във вашия град - ами като е приела, сигурно й плащат добре там, да си потърси жилище. Под наем ли ще е за постоянно, нещо на хотелски начала ли, тя си знае. Нали е добър професионалист, изкарва пари да си го позволи. На гости се ходи за по няколко дни, какви са тия гостита по 1-2 седмици, и то без да те питат.
Ти за дъщерята ли си се женил, или за майката?
Имам един приятел подобно така - когато той ходи някъде, жена му гледа децата и вика майка си на помощ. Когато тя ходи някъде (а тя пътува често) - понеже той как щял да кара децата сутрин и да ги взема вечер и какво щели да ядат, и пак взе да вика майка си.
И нашия сутрин се буди с тъщата, прави му закуска, вечер вечерят заедно, играят си с децата, гледат ТВ и си лягат. Това поне по веднъж на месеца. Бъзикам го веднъж, абе ти за бабата ли се женил, че живееш с нея - той навежда главата и вика ами какво да правя...

Какво значи да избира между него и майка си? В интимна връзка са двама. Майката е отделно и може да си има отношения отделно с нея, без да живеят заедно.

Авторе, не си длъжен никому чак такива обяснения да даваш. Напълно в правото си си да не искаш трето колело във връзката..

Аз от баба ми знам, че гости е до три дни.
Автора правилно е отрязал тъщата.

Изобщо не съм съгласна. Това, че е отгледана само от майка си, не я прави инвалид, а ако я прави - без извинение, ама да не беше раждала от мъж, а от донор, щом  е толкова емоционално недоразвита.
От последния пост на автора, впрочем, започвам да се чудя защо се налага тъщата да спи при някоя от дъщерите. Ние имахме служебни квартири. Ако авторът е егоист, тя каква ще да е?

Значи другата дъщеря, която е получила жилище от майка си, може да затвори вратата зад гърба й, ама зетят трябва всичко да търпи, щото е под нивото на лепката. Доообре.