Достатъчно ли правя за детето си ?

Мда, при раздяла мъжът става моментално ерген, а жената самотна майка. Но никога не бих оставила детето си! Любовта ми към него е по-силна от егото!

Вече ти казах, офиспланктона няма да го разбере. Не знае какво е да отговаряш за хора вършещи опасна работа на високо, работещи с машини, когато всеки един може да се пребие или да пребие и някой друг. Не знаеш какво е да работиш с ток, с трифазен 380 волта между фазите, където ако сгрешиш ставаш на кебапче за секунди. Не знаеш какво е да работиш с тежка механизация, да товариш товари, да караш камион. Все неща изискващи максимална концентрация, ама не, важни са ш**ните шишенца посред нощ, щото принцеска трябва да вдигне оня нещастник. Сори, ама не става така. И да някой от моите ако ми идва бомбок на работа системно, щото не може да се оправи с жена си, ще го пратя много скоростно да си му бабуват и двамата на това бебе.

Е, явно и неофисният планктон не разбира какво е да отговаряш 24/7 за живота на дете.

Последните 4 стр. не ги дочетох. Не знам и дали авторът чете, защото преди няколко страници каза, че за него темата е за заключване. Но тази тема ме върна назад в спомените и реших да пиша - може да е полезно за някого.
   Не е важно много или малко правиш за детето. И въпросът ти не е правилен. За съпругата ти е важно(за да не те упреква и да не ти се сърди) да правиш това, което тя иска и смята, че е правилно за детето.
   Ето тук се разминавате в начина на отглеждане и за това възникват скандалите. Доколкото разбрах, тя се занимава с детето цял ден до 18 - 19 ч. И когато ти го остави се надява ти да го занимаваш поне час. Ако ти не му измисляш интересни занимавки, след около половин час на детето му доскучава и започва да търси мама. И това "мамо, мамо" сигурно вбесява жена ти. "Как мога аз цял ден да се занимавам, а той един час не ми дава на спокойствие?" А единственото, с  което ти занимаваш детето са гоненица и криеница. Но това са подвижни игри и точно преди лягане детето се превъзбужда и не може да се успокои и да заспи. Ако съпругата ти иска да измисляш кротки спокойни занимания, а ти не можеш( игри, песни, конструктори) - тук идва репликата: "Нищо не правиш за детето! Какъв баща си?"(от къде знам ли - аз самата съм го казвала не веднъж). Поне така си представям ситуацията у вас.
   И когато ти уморен й казваш "Нека някоя баба го погледа." Тя полудява, защото си мисли, че искаш да се измъкнеш от отговорност - вместо да гледаш детето, както тя иска, ти го прехвърляш на друг.
   Ако можете да се срещнете някъде по средата на взаимните си различия, нещата ще се поукротят. Ако ти имаш топки да кажеш спокойно, но ясно и категорично, че не можеш да направиш това, което тя иска... Ако тя има нерви и ум да чуе и разбере, че иска невъзможното....
   ММ така и не можа или не му стискаше да каже "Не мога". Може би го е било страх от скандали: Ама как аз мога, а ти не можеш?  И аз бях достатъчно глупава и не допусках, че хората са различни - щом аз мога и се уча, трябва да може и той. А така не се получава.

За съжаление съвет не мога да дам. Вие, двамата, трябва да седнете и да си признаете, че сте различни и че си представяте гледането на детето по различни начини. И тук може да стигнете до някакво решение. Ако имате желание.

И аз съм по активните игри и ме хващат дяволите да седна да пия чай с Мечо например. Но пък добре, че не питам форума или някой друг дали правя достатъчно за детето си. Доколкото то казва, че съм най-добрата майка, съм спокойна.

Почнат ли в двойката да си мерят задълженията и грижите и фокусът падне на шишетата и боклука, то е ясно, че нещата не вървят на добре. Да се доказваш в страдалчество и с жертвите, които правиш, никога няма да ми хрумне.
Защото съм и винаги ще поемам повече, че да подкрепя партньора си от любов, виждайки, че той прави същото.

Да не се вливам в масата с пожелания за психолог, но не е лошо двойката да поговори с някой външен и неутрален, по възможност с опит. Да им разкаже в кратце, какво си струва в тоя живот и какво не .

проблемът е че се счита че задачите се разпределят по равно, но не с е отчита, че единият ходи на работа, а друтият -не.
Да, ако и двамата работят, всичко е по-равно/приблизително/, но едният да стои вкъщи, а другият да работи за да покрива разходите и въпреки това, да се очаква да върши всичко по равно. Ами не е всичко по равно-тогава трябва и тя да работи и може да очаква от него задълженията максимално по-равно.

Колкото и да им се иска на някои, съвместният живот и отглеждането на деца не е математика, няма мерки и теглилки,  и не може да се отмери и отреже кой колко и какво. Най-важното в едно семейство е как се чувстват - заедно и поотделно - двамата основно замесени. Вътрешният им баланс и ниво на удовлетвореност са показателни, а не формалното изреждане кой какво върши. Когато единият (или и двамата) не се чувстват добре, последното нещо, което им е необходимо, е сравнение и ровене в чужди модели. Защото семейства има всякакви, и замерването с примери "А пък на Пешо жена му" и "А пък на Мимето мъжа ѝ" могат да продължат до безкрай, но това не е конструктивно и полезно. Най-малкото, това как изглеждат нещата в семейството на Пешо и Мимето далеч не е равно на това, как реално са. Обвинения, обиди, сравнения - не работят тези неща, само още по-силно засилват отпора, особено ако е намесено силно его. Споделяне, изслушване, искреност, съпричастие - това е ключът. И пак ще кажа, както и в много други подобни теми - ако ПРЕДИ бебето не сте се научили с партньора си да се разбирате без думи, ако нямате естествена емпатия към неговите чувства, ако нямате свободата да му споделите как се чувствате вие, и какво ви тежи, натоварва и обижда, то периодът след раждането му е съвсем естествено да е тежък (до степен на непоносимост) и за двамата. Идването на новия човек е голямо изпитание, влизането в новите роли, отработването на новите емоции - това са сложни неща, които много лесно могат да бутнат съюз, в който отношенията са били по-повърхностни.
Подкрепям идеята за намеса на медиатор, ако двамата в семейството не са в състояние да си говорят, а само качват личното си ниво на удовлетвореност.

Направо ме разбиват мненията, че видиш ли единия работи, другия да си трае, че го издържат. Ай мерси, цяла една година доста прилична сума е влизала в бюджета ни, защото преди "да лежа" из къщи, гледайки дете, също съм бачкала. Това че ходиш на работа, в много случаи далеч не е по-тежко от грижата за бебе и малко дете, която първите 2 години е доста физически обременяваща. Да ме извиняват хората с професии, които имат 8 или повече часа тежко физическо или психическо натоварване. Ама защото в 9 си отишъл в офиса да си бачкаш на климатиче, имаш си обедна и говориш по телефона и пращаш мейли, не те смачква повече от месеци безсъние и разположение на друг човек 24/7. И двамата родители следва да са еднакво отговорни към детето си. В равноправно партньорство сме, не на господаро-слугински начала.

Ами нали точно, защото сте в равнопоставено партньорство задълженията следва да се разпределят според свободното време на всеки един. Този, който минимум 9ч /с пътя до и от работа/ не е физическо вкъщи, няма как да върши 50% от нещата вкъщи. Ко? Кога?

Доколкото чета жената точно това иска да направи, когато авторът е вкъщи.

гледането на дете - също е работа, но така единият трябва да работи на две места, а другия - ГО БУДИ ПОСЛЕД НОЩ, ЗА ХРАНЕНЕТО. Това честно ли е/нормално ли е/ Първо, тя е будна, вместо да дава нареждания, да го свърши. Второ, точно защото не се разбират, и тя също смята че, като е родила, е свършила голямата дейност и сега нека той работи, да плаща сметките и поравно да върши и домашните дейности. И най-вече, тя не иска да се намесват бабите, ами тогава оправяй се и спри да търсиш кусури и да мърмориш. Или /от опит/ започни работа и ти и тогава изисквай максимално поделяне на задълженията и в къщи. Но, единият да работи, другият-не, а и всички задължения по-равно. и накрая постоянно мрънкане и натякване. ЗАЩО НЕ СЕ РАЗМЕНЯТ? Ние така направихме, аз работех, той вкъщи /нямаше работа/ и поемаше по-голяма част от домашните задължения. Аз също имахзадължения /готвене,  гушкане на малкия, игра и говорене с него, разходка -семейна/, но по-малко и когато вечер се прибирах.Получавахме понякога малко помощ и от майка ми.

Но ако единият работи само на едно място, другият ще работи денонощно. И така не върви.

Няма как да е песен. Това е положението. Детето е и на двамата, не е зестра на единия родител.

абсолютно вярно и не трябва да е така - просто казвам че, е нормално единият да поема малко повече от къщните дейности, ако стои вкъщи /не че е лека работа, ужасно изморително/, но да се буди спящият, който е и на работа на следващия ден да донесе храната, ми се струва прекалено.
Първо, тя вече е събудена очевидно, второ, знам какво е на другият ден да си на работа - аз бях неадекватна.
Няколко безсънни нощи и правех елементарни грешки в работата, ужас беше.
Това имам впредвид, а не че той трябва да стои на страна, а жената да мъкне като кон и да поема всичко.
В никакъв случай не мисля, така

Основното е, че жената на автора винаги е била такава, това е 100% гаранция, просто мънкането е било за друго. С дете, нещата ескалират. Мъжете, които не пипват нищо, винаги са били такива, просто след детето жената е по-заета и това почва много да личи. Мрънкашата, вечно недоволна, също си е била такава, но за по-необременяващи неща, от дундуркане на бебе. Единствен съвет е преди детето, добре да гледате човека до вас и да решите подходящия ли е.