Ако е само за срещането, сигурна съм, че тука сме си срещ(н)али мъжете и без да ходим на фитнес, танци и барове.
- Публикувана: 18 юни 2023, 19:40 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2023, 00:20 ч.
Девственост на 29г.?
Аз, като човек, който никога не се е загаджвал с колега на работа, абсолютно не разбирам какъв е проблемът на женския колектив. Колеги и колежки са ме запознавали със свои братя, приятели, съседи, познати, отделно все пак човек има живот и извън работния колектив - приятели, роднини, съседи, съученици, техни познати и т.н.
Но това вече го писах в предишната тема.
Проблемът не е в работния колектив и не може да се реши във форум.
Но това вече го писах в предишната тема.
Проблемът не е в работния колектив и не може да се реши във форум.
Моят първи път също беше късно (бях малко по-млада от авторката, но пак много над 20 години). Самата възраст според мен не е проблем, а - както казаха по-напред - какво е попречило досега (и как авторката гледа на девствеността си).
При мен просто така се стекоха обстоятелствата, и това беше. Не съм го мислила за голямата работа - нито идеята за секс, нито факта, че съм девствена, нито съм се страхувала, нито съм се срамувала, нито съм бързала, нито съм се гордяла или пък да се пазя умишлено. Просто така се случи. Като дойде моментът, му казах на тогавашния ми приятел - на него му се стори по-специално, отколкото на мен, честно казано.
Въпросът е, че при авторката явно има друг тип задръжки и различно емоционално съзряване, и може би наистина не е зле да поговори с някого, за да види нещата от друга гледна точка и евентуално да промени перспективата, понеже тия задръжки вероятно ще й попречат и в други сфери на живота.
При мен просто така се стекоха обстоятелствата, и това беше. Не съм го мислила за голямата работа - нито идеята за секс, нито факта, че съм девствена, нито съм се страхувала, нито съм се срамувала, нито съм бързала, нито съм се гордяла или пък да се пазя умишлено. Просто така се случи. Като дойде моментът, му казах на тогавашния ми приятел - на него му се стори по-специално, отколкото на мен, честно казано.
Въпросът е, че при авторката явно има друг тип задръжки и различно емоционално съзряване, и може би наистина не е зле да поговори с някого, за да види нещата от друга гледна точка и евентуално да промени перспективата, понеже тия задръжки вероятно ще й попречат и в други сфери на живота.
Един познат три години чакаше гаджето да му пусне. Е, това така и не се случи. Тя е с криви зъби и дълги уши и някой я чакал три години, представяте ли си...Сега тя се е хванала с друг чехъл, сигурно и на него още не е пускала, било я страх от секса. Тя е на 34. 
Авторката трябва първо да иде на психолог, за да се види какъв е първоизточникът на нейните страхове, да ги преодолее, и чак тогава да търси мъж.
Авторката трябва първо да иде на психолог, за да се види какъв е първоизточникът на нейните страхове, да ги преодолее, и чак тогава да търси мъж.
Аз имам един приятел от следването, който така чака гаджето си да му пусне 2-3 години. Били сме тогава може би края на двайсетте, защото бяхме завършили и работехме от няколко години. Ми, заряза го тя накрая. Пазела се била за сватбата.
Аз не съм коментирала, но за мен беше малко странно, защото аз не бих изтърпяла такова нещо. Той е един наивен, миличък, влюбчив и вдетинен. Трудно ми е да си представя, че много мъже биха чакали години наред. Затова пак да попитам, връзките на авторката кога са били и колко са продължили. Ако са си били гаджета 2 години между 14 и 16, окей. Ама на сегашната ѝ възраст аз поне доколкото съдя от изказвания на мъже познати и приятели толкова търпеливи мъже не познавам.
Аз не съм коментирала, но за мен беше малко странно, защото аз не бих изтърпяла такова нещо. Той е един наивен, миличък, влюбчив и вдетинен. Трудно ми е да си представя, че много мъже биха чакали години наред. Затова пак да попитам, връзките на авторката кога са били и колко са продължили. Ако са си били гаджета 2 години между 14 и 16, окей. Ама на сегашната ѝ възраст аз поне доколкото съдя от изказвания на мъже познати и приятели толкова търпеливи мъже не познавам.
Тийновете може да чакат, даже трябва и момичетата, и момчетата. Ама някак над 20 години да кажеш, че имаш гадже, но не спиш с него, ми се струва странно. Може да кажеш познат, приятел, но не и гадже.... И не говоря да се скача в леглото на първа среща, но все пак след седмица-две-месец-два, да речем....(кой както го усеща за подходящо). Все пак, ако не искаш връзка с някого, просто не я започваш, оставате си приятели и това е. Ако ще се задълбочава връзката, сексът е най-естественото продължение...
Кой здрав психически и физически човек ще чака другия три години ….
По-скоро първото. Физически, какъвто и да си, в един момент губи значение. Дали примерно краката са ти 1,50 м. или цялата си 1,50 е все тая....
аз сега все се сещам за момчето, с което бях на 20.
Той се държеше доста кофти с мен, сцени на ревност непрекъснато, едни гадни шегички пускаше и определено не ме предразполагаше към секс, тип от вратата за краката.
Освен това живееше с баща си и брат си и идеята да правя секс докато баща му слухти ( защото го правеше) в съседната стая много ме отблъскваше… но все пак и той ме чака ( за съжаление неуспешно)
Брат му сто пъти му каза, отидете на хотел, но на него не му се даваха пари, даже като предложих да си делим сметката
май не е заслужавал да му пусна
Той се държеше доста кофти с мен, сцени на ревност непрекъснато, едни гадни шегички пускаше и определено не ме предразполагаше към секс, тип от вратата за краката.
Освен това живееше с баща си и брат си и идеята да правя секс докато баща му слухти ( защото го правеше) в съседната стая много ме отблъскваше… но все пак и той ме чака ( за съжаление неуспешно)
Брат му сто пъти му каза, отидете на хотел, но на него не му се даваха пари, даже като предложих да си делим сметката
май не е заслужавал да му пусна