Кога е време за сватба?

Доколкото си спомням, май в Германия над 50 процента от хората живеят под наем, надали чужденците толкова лесно си купуват жилище. За Швейцария трябва разрешително за работа. В Австрия стандарта на обикновените хора не се различава особено от този в Хърватия.
Не знам, за мен е по важно как, а не къде живееш. Аз разбирам, той да имаше хубава работа, или поне собствено жилище там, че да отидеш при него. Ама тепърва да се местите в трета държава, където да почнете и двамата от нула, при положение, че ти имаш хубава работа тук, не ми се струва много разумно. Докато се преместите, докато се устроите, и ти хооп, и си станала на 35. Ако отидеш при него, той само с неговата заплата ще може ли да издържа теб, и бъдещите ви деца? Той в Загреб ли живее, на крайбрежието, или в някое малко градче? Щото в Загреб все ще намериш някаква работа.

Така.
Той живее в по-малък град, на 1ч от Загреб.

Познавам се със семейството му и много се разбираме, дори със сестрите му сме приятелки.

Много мисля по този въпрос, нали ако ме обича ще дойде навсякъде , ок. Той е казвал, че ако няма други опции ще дойде в България, но наистина иска да опита да работи в чужбина.
Аз самата още от училище исках, но по финансови причини и от нежелание да бъда сама не отидох, така че защо не.Ако не ми хареса, ще се върна, няма шанс да не мога, работа ще си намеря. Е , ще загубя сигурно доста пари, но ако не опитам цял живот ще си мисля , че не съм пробвала.

Тези 5000 лева заплата не съм и сънувала, само 3400 взимам
Явно софиянци са много богати моите познати дори взимат по 1600-1800

А иначе с неговата заплата ще се оправим, без луксове естествено, но аз не искам да ме издържа, имам си заплата и съм работила 6 години за майчинство, мисля че няма да има нужда да сме на негов гръб.

Много ме тревожи това, че още нищо не е станало, няма да лъжа, Аз винаги планирам всичко 20 хода напред, а той е по спокоен и не знам какво си мисли. Мисля да говоря с него като се видим.

Честно казано не искам да го изпусна, за 30 години не съм била толкова спокойна и щастлива с някого, дори майка ми го забелязва.Ако се наложи да късаме ще го преживея доста тежко

И все пак си мисля, ако си търси човек жена за секс, да хаби време и пари да пътува хиляди километри е някак странно.

Континента не, само Сърбия трябва да прекосиш.

Ама ти реално не го познаваш. За шест месеца колко време сте прекарали заедно на живо?

С мъжа ми имаме приятели хървати, босненци. Винаги готови да помогнат, задружни са, взаимни. Нищо общо с нашенци тук. Ако ме види някой  паднала, ще дойде да ме ритне, не да ми помогне да се изправя.

има няма…2 месеца
Доста малко

Може би ми се струва повече, защото говорим по 5-6 часа на ден, но реално са само 2 на живо

А между другото, коя съм аз да го съдя. на 31, нямам собствено жилище, нито мъж и деца, все едно много съм постигнала Имам висше, което не ползвам и работя съвсем друго. И пак не ми е лошо
Кой както е успял се оправя, не съм във връзка с дипломата му.
Има много неща, които харесвам в характера му и смятам, че е много интелигентен, въпреки че няма висше

В тоя ситуация отивай ти в Хърватия. И аз съм била в дълга връзка от разстояние, но на млади години, когато учех и хич не мислех за деца, още сме заедно . Пък от там заминете за трета държава, ако решите. Стига и той да иска да заживеете заедно, не отлагай. Пък ако не се получи, пак ще се върнеш и тук.

Какво значи тревожи те, че нищо не е станало? Какво очакваш да стане с човек, с който си се запознала онлайн и с когото се виждаш за по седмица, 10 дена средно на месец? Говоренето по телефона и писането не заместват по никакъв начин личната комуникация, само създават измамно чувство за близост.

Да ти кажа честно, ама не ми се сърди, малко наивнички и идеалистка ми звучиш. Може да ти изиграе лоша шега. Освен ако той не е твърдо решил да започва семейство с теб, няма какво толкова да очакваш да се случи. Човекът доколкото разбирам е заявил в прав текст, че иска да живее и работи в чужбина, значи - да си намери работа няколко месеца, да се установи няколко месеца, да си търсиш ти работа няколко месеца, да си намериш и да си отработиш предизвестието няколко месеца, да отидеш при него, ето ти година до година и половина още. Поне. А той може и часовникът тепърва тогава да тръгне, като се съберете. Да поживеете заедно, пък после брак и/или дете.

Искам да ти кажа, че независимо ти как се чувстваш, не изключвам на него въобще да не му е толкова спешно да създава семейство, дори и да е абсолютно сериозен в това, което ти казва. Просто него е възможно да го устройва да търсите варианти още 1-2 години, или пък 5. Тогава няма причина да очакваш, че нещо кой знае какво ще се случи преди да се съберете на едно място.

И аз не мога да разбера какви са тези очаквания и желания за сватби и деца с човек, когото ти реално не познаваш. Няма как да ме убедиш в противното,защото е невъзможно. Аз не бих се занимавала с толкова усложнена от обстоятелствата връзка. Няма ли мъже в близкото ти обкръжение, приятелската среда, работата? Такива дето си живеят в твоя град и може да се виждате нормално, че се забиваш с някакъв чужденец във връзка от разстояние и градиш вятърни мелници от фантазии. Не е реално просто. Много си се филмирала. Нищо не сте все още. Някакви хора дето са спали няколко пъти, това е. Пък ти вече хвърчиш с камбанен звън .. осъзнай се.

Според мен изпитваш желание да създадеш семейство.
Иначе и аз мисля, че ти трябва време да го опознаеш малко повече…
Аз от опит го казвам. Исках да си имам семейство с бившия се задомих след година, ама и той бързаше…
Останалото го знаете:)
Не, че моят опит е меродавен де. Има и примери с дългогодишен брак.
Но сега хората сме малко по-различни откъм ценности и вярвания от едно времешните.

Хубаво де, ако не живееш в София, с 3400 нето на месец спокойно можете да се издържате и двамата на първо време, той пак ще живее в чужбина.
Или пък ти отиди при него, ако може да си позволи квартира за вас двамата, то един час и в София се пътува до работата. Не знам каква е тая фикс идея да си общак, ама в западна Европа, то там реки от мед и масло текат, особено за емигрантите.

А той въобще предлагал ли ти е да отидеш при него? Да живееш при него? Или си говорите как хипотетично някой ден, догодина, ще заживеете в някоя чужбина, когато и ако си намерите работа там?!

Ами то в тая ситуация Сърбия като цял континент ми се вижда.

The Sickness, не става въпрос как то виждаш въпроса с образованието и дали човека ти се струва много интелигентен. Той може и Айнщайн да е, но фактът е, че ти имаш образование, а той - не. Аз за тези неща съм сноб и семейство няма да тръгна да градя с мъж, който не е на моето ниво. За аху-иху няколко пъти, ако е някой Аполон, може би. Да се свържа завинаги като родя деца на такъв - няма шанс! Никога не съм била толкова отчаяна.

Наистина звучиш наивно и неориентирано. Дано имаш късмет, защото ми се струва, че не мислиш трезво в момента.

Не знам дали това адресира мен, но четете по-внимателно, никъде не съм твърдял, че "другите не ги бива".


По темата, аз лично съм бил емигрант 12 години. Тези години никога не могат да се компенсират.
Забелязвам, че при "неуспешна" емиграция си казваш, е, ще загубя едни пари и едни години.
Годините, обаче, нямат връщане. Фатално е.
Освен това, емиграция в нова държава иска установяване.
Разпиши си го на един лист. Тая и тая година емигрираме, тая и тая година работим, тая и тая година почваме децата (преди/след собствено жилище вие си знаете).
Да "опиташ емиграция" не е като да "опиташ нов вид кекс". Да не бъркаме туризма с емиграцията. "Опитването" излиза супер солено. Личен опит.

Това, че бил "спокоен" и не бързал е ОГРОМНА червена лампа. Аз лично бих бързал ужасно, ако съм намерил жената на живота си и съм на 36, а тя на 32. Бих бързал и ако съм на 30. Не бих бързал само, ако не съм намерил ПРАВИЛНАТА.

Това голямо желание за чужбина не е разумно оправдано и неговото и твоето. Не си струва. Колосална загуба на време, а в твоя случай и на стандарт и възможности.

Според мен има нещо невярно за информацията, която ти предоставя за майсторските работи и заводите за коли. В София майстори вадят по 5-10к лева на месец. Една баня ти е 5-10к труд, майсторите я правят за 10 дена макс, може и за 5. Според мен те баламосва, и то съзнателно (поне за работата си)

Има и друга червена лампа. Хърватска е Меката на хубавите жени. Ако там не е намерил, добър въпрос е, защо?

Не е коректно да се сравняваш с него и да казваш, ами и аз не съм си купила жилище, тоест няма проблем.
Проблем има, защото мъжът е главата на семейството и той е длъжен да осигури дома. Поне като основен контрибутор. За жената най-важното е да ражда. Аз ако чаках жена ми да ми купи половината апартамент, изобщо да не съм емигрирал в Канада да гоня белите мечки и китовете. Има неща, които един мъж трябва да свърши. Както и неща, които една жена трябва да свърши. И техният път не е един и същ.
Сори, че ти се събра негативизъм, но картината е съвсем реална.

Ми той ако но 36 още си живее с мама, тати и сестрите в семейната къща, къде ще й предложи да дойде?
Авторке, той в България идва ли, или само ти ходиш при него?