Кога е време за сватба?

Съгласна съм с Танграта 1000%. Аз също съм емигрант и то може да се каже успешен, но условията при които аз емигрирах бяха различни.

Вие като гастарбайтери се гласите да ходите на едни вече зрели години да си пробвате късмета. И то с мъж, когото изобщо не познаваш,а ми си виждала няколко пъти.

На мен ми изглежда направо страшно.

Авторката не беше ли споменал някъде, че той и по рано е работил в западна Европа като майстор, и за това знае езици? Ами ако е толкова хубаво там, защо не се е устроил, или поне да си беше спестил за жилище? А може и да е от тоя тип хора, които не ги свърта на едно място и с един човек...

Да, щях да го пиша за напредналите години и забравих.
На 36 тепърва да заминаваш гастърбайтер без сериозна професия си е направо каубойщина в стил лудия Макс.

Това си е крайно изпитание на нервите на една връзка.
Адски много връзки се чупят при емиграция. А тук дори и връзка нямаме.
Направо си е страшно.
Или ребром въпроса, дата брак и деца, или късане. Така го виждам ...
Не му се искало в България. Ами май няма други реални опции. Като не си ги е създал сам, когато му е било времето.

Аз също съм съгласна, не е за всеки. Говоря от личен опит, но ние заминахме цялото семейство и ситуацията беше много различна. Въпреки това адаптацията не беше лесна. В този случай стресът от емигрирането ще е с добавка напасване на характери, учене да се съжителства, известни културни различия и т.н.
Топки се искат, ама дали ги има?

Е, айде сега, ребром въпроса за брак и деца и крайни срокове: ти как ще реагираш ако някоя мадама това направи след 7 месеца връзка, в която се виждате за по седмица на месец? Щото аз ще си кажа “Каква откачалка и истеричка, не я държат нервите, по-добре да скъсаме”.

Но от реалистичен разговор за перспективите скоро според мен също ще има нужда. Просто трябва да се внимава как се формулира дискусията.

Аз да кажа, пак не виждам в случая голяма драма да дойде в България. Близък език и манталитет, а майсторите дори некадърните взимат скъпо. И се чака за тях. Определено много по-лесно ми се вижда отколкото тепърва да си пробват и двамата късмета на ново, трето място.

Абе едно е да заминете цялото семейство, щото тук сте в били безизходица и мизерствате, или ви се е отворила страхотна работа. Ама при положение, че в и двете държави можете да имате съвсем приличен стандарт на живот, да ходите в трета, където винаги ще бъдете трета категория хора... Щото това ви било детската мечта...

Сватбата се отлага.
Както казват в нащо село - може да колим прасето, няма за какво да го пазим.

Що бе, може пък човекът да е свестен и да има късмет момичето. Ама ако той иска, щото тя явно иска, да се съберат на първо време да поживеят заедно в една от двете държави, пък после да мислят за трета. Мои роднини, преди доста години заминаха за Канада, единия лекар,, другия инженер. Изтраяха там две години, и след като прецениха, че цял живот ще бъдат черноработници, за да могат след време децата, които тогава още нямаха, да живеят нормално, се върнаха тук.

Абе нека да е някоя яка мадама, да ми е на сърце и да ми каже "кога правим децата и сватбата", казвам УТРЕ!
Та така със сроковете. Върви от доста време това убеждение, че хората бягали от ултиматуми. Бягат тия, дето нямат интерес и намерение.


С времето си дадох сметка, че масово емигрантите си повтарят разни "мантри", за да са "позитивни". И дори си подбират контактите, ограждат се с други "позитивни" мантраджии, и се пазят от "негативните".
Една от основните мантри беше "търпете тука, мизерията, бъдещите деца ще са добре"
Някои от емигрантите и емигрантките така и не дочакаха деца, обаче.
А и докато дойдат тия деца, стандартите се обърнали и вече в България се живее по-добре, отколкото в доста други (развити) държави.

Аз не останах с впечатление, че искат да емигрират, за да са черноработници. Или тя поне.

Тя каза мисля, че работи нещо в IT бранша, което само по себе си е много широко, но това си е нормална квалифицирана работа.

Той има опит в строителството и в производството. Иска да си намери по-добра работа и да се развива, което е похвално, но не съм сигурна какви са представите - повече пари, друг тип работа, и двете?


Тангра Мислиш ли, че ще е така? Може би разсъждаваш така, защото си узрял за такава стъпка. Някои узряват млади, други след повече време, трети никога. Аз някак не съм убедена, че това би била реакцията на повечето мъже след кратко време на точно такъв ултиматум.

Е нали уж самият той е говорил за сватба, обш дом и две деца... Ако на 36 не е узрял  още, за кога?
И "нещо в ИТ бранша" може да означава оператор в кол център с немски език примерно, и ако тук взима 1700 евро чисто на месец, там надали ще взима много повече.

Сватба?
Вие не сте живяли заедно, реално не го познаваш още.
Поживейте едно известно време наистина като двойка, а не като ученици за веднъж месечно чук чао за по седмица.
Супер несериозно е.

Сикнес изглеждаш ми симпатично момиче, но и мноого наивно, и това ти го казва човек, когото определят като наивен, наистина прекалено много червени лампи, та ти изобщо не го познаваш тоя човек, мъж чужденец, виждате се рядко, не сте живели заедно поне половин година без прекъсване, и искате да се местите в трета държава, и то на тея години, а и ти сама си казваш за твоята заплата в сравнение с тази на приятелите ти (и да и за столицата това е много добра заплата), ясно че поради по-зрялата възраст неминуемо някои стъпки от опознаването трябва да се пропуснат, но все пак емигриране и то с човек от друга националност и култура не е като отиване в друг квартал или в друг град (то аз дори и второто не бих бил склонен да го направя). И разбира се винаги съществуват и размислите как па човек толкова не е могъл да си намери другарче от същата държава, че да се насочва към такова на хиляди километри разстояние.

олеле, то всичко пак излезе в някакви спекулации

Не се обиждам, много голяма романтичка съм и наистина ми играе лоши шеги.
Той иска да живее с мен, каза ми ако искам идвам и живея , обаче няма как дълго да седя без работа, а ако идеята е да се ходи в чужбина не мога да започна и после след 2 месеца да напусна.
Да бъда черноработник не е вариант, няма да си зарежа стаж и образование, толкова луда не съм. Той каза, че ако не мога да си намеря работа която ме устройва ще мислим други варианти.

За мъжете около мен, ами явно за 30 години не съм намерила. Първата ми голяма любов беше в гимназията и после 15 години съм излизала със… ок мъже, които са ме вълнували около месец-два и после съм губила интерес към тях.Трудно се влюбвам и не знам защо, просто не съм срещала хора, които да ми паснат.

В крайна сметка се разочаровах и се отказах, като планирах да си купя котка и да живея сама. Не искам да прекарвам живота си с някого, просто защото трябва да имам мъж. Без любов ме става, а трудно се влюбвам поради някакви причини.Нито имам изисквания за външност, нито за пари , просто до сеганикой не ме е разбирал и не ме е привличал толкова.


За нещо в IT бранша, съм доста над нивото кол център, макар че там започнах.
За нищо на света не бих се върнала към кол център , да седя на телефона… брр..

Неговата представа е просто по-добър стандарт на живот. Не да пестиш всяка стотинка, а да си спокоен и да си позволяваш някои неща ( нещо като това, което в момента имам аз)
За сам човек смятам , че заплатата ми е предостатъчна, от нищо не се ограничавам.Освен това планирам да се обучавам още и може би да дигам и нивото, има хляб в тая индустрия ( за сега)

А той от 19 годишен не живее с техните. Чак в друг град избягал, да не му досаждат.


Съгласна съм с коментарите, много ми е рано. Може би донякъде се успокоявам, че имам време за размисъл.

П.П. И двамата сме интровертни нърдове, които играят в петък игри вместо да излизат, ясно що сме се намерили олайн…

А той какво е направил досега, с което да е показал, че наистина има намерения да остане с теб? Моя съвет, ако се засилиш да ходиш в трета държава, само за да сте заедно, е следния - нека той отиде първи, да си намери работа, да намери свястна квартира в хубав квартал и тогава да те извика при себе си. Сам мъж може да живее в мизерия няколко месеца, докато се установи, но не е мъжко да влачи и жената. Не знам дали можеш да си представиш колко е гадно да изоставиш дома си, с всички удобства, на които си свикнала, за да градиш тепърва дом на съвсем чуждо място. Отнема време и да изградиш нов социален кръг, хора, с които да ти е приятно да прекарваш време. Това е сериозен компромис с живота ти досега. Като цяло май всички клоним той да поеме инициативата и да си потърси работа в София. Много, ама много по-лесно се живее в държава, в която единият е местен, казвам го от личен опит, защото моят мъж е чужденец.