Кога е време за сватба?

А той какво е направил досега, с което да е показал, че наистина има намерения да остане с теб? Моя съвет, ако се засилиш да ходиш в трета държава, само за да сте заедно, е следния - нека той отиде първи, да си намери работа, да намери свястна квартира в хубав квартал и тогава да те извика при себе си. Сам мъж може да живее в мизерия няколко месеца, докато се установи, но не е мъжко да влачи и жената. Не знам дали можеш да си представиш колко е гадно да изоставиш дома си, с всички удобства, на които си свикнала, за да градиш тепърва дом на съвсем чуждо място. Отнема време и да изградиш нов социален кръг, хора, с които да ти е приятно да прекарваш време. Това е сериозен компромис с живота ти досега. Като цяло май всички клоним той да поеме инициативата и да си потърси работа в София. Много, ама много по-лесно се живее в държава, в която единият е местен, казвам го от личен опит, защото моят мъж е чужденец.

олеле, то всичко пак излезе в някакви спекулации

Не се обиждам, много голяма романтичка съм и наистина ми играе лоши шеги.
Той иска да живее с мен, каза ми ако искам идвам и живея , обаче няма как дълго да седя без работа, а ако идеята е да се ходи в чужбина не мога да започна и после след 2 месеца да напусна.
Да бъда черноработник не е вариант, няма да си зарежа стаж и образование, толкова луда не съм. Той каза, че ако не мога да си намеря работа която ме устройва ще мислим други варианти.

За мъжете около мен, ами явно за 30 години не съм намерила. Първата ми голяма любов беше в гимназията и после 15 години съм излизала със… ок мъже, които са ме вълнували около месец-два и после съм губила интерес към тях.Трудно се влюбвам и не знам защо, просто не съм срещала хора, които да ми паснат.

В крайна сметка се разочаровах и се отказах, като планирах да си купя котка и да живея сама. Не искам да прекарвам живота си с някого, просто защото трябва да имам мъж. Без любов ме става, а трудно се влюбвам поради някакви причини.Нито имам изисквания за външност, нито за пари , просто до сеганикой не ме е разбирал и не ме е привличал толкова.


За нещо в IT бранша, съм доста над нивото кол център, макар че там започнах.
За нищо на света не бих се върнала към кол център , да седя на телефона… брр..

Неговата представа е просто по-добър стандарт на живот. Не да пестиш всяка стотинка, а да си спокоен и да си позволяваш някои неща ( нещо като това, което в момента имам аз)
За сам човек смятам , че заплатата ми е предостатъчна, от нищо не се ограничавам.Освен това планирам да се обучавам още и може би да дигам и нивото, има хляб в тая индустрия ( за сега)

А той от 19 годишен не живее с техните. Чак в друг град избягал, да не му досаждат.


Съгласна съм с коментарите, много ми е рано. Може би донякъде се успокоявам, че имам време за размисъл.

П.П. И двамата сме интровертни нърдове, които играят в петък игри вместо да излизат, ясно що сме се намерили олайн…

Аз съм емигрант по неволя авторке - кофти взаимоотношения с родителите ми и блъскане по чужбината повече от десетилетие.
Никога не бих си напуснала добре платената работа и устроеният живот заради мъж, ама никога.

Наистина ще трябва да се докаже, за да отида .