От София в по-малък град?

Да знаете, че в България е същото това с кого познаваш в малкото езерце, кой на кого е човек, кой какво казал и т.н. Колкото по-малко е населеното място, толкова повече дефекти дава в тази посока.

Ето това искрено ме разсмя , сериозно?! Явно Вие сте много комуникативна или слушате много клюки за да познавате почти всички.

Аз живея в населено място тип "село" според Вас и даже не познавам всички хора в блока си, дори и във входа си. А това дали те мен ме познават, въобще не ме интересува, минала съм годините в които ме интересува кой какво говори за мен.

Точно там е, че не съм клюкарка. Към днешна дата даже нямам приятелки, защото не желая. Работата ми е престижна, не съм козметичка или фризьорка да слушам клюки по цял ден. Не желая да споделям професията си публично, но въпреки това стига до мен повече, от колкото желая.

И още нещо в заключение: в големия град има образно казано брзброй зъболекари, лекари, услуги всякакви. Няма шанс да отидеш на очен лекар и очната лекарка да ти разправя по собствена инициатива оценката от държавния изпит на твоя колежка. ,,Ааа ти си... а познаваш ли една.... тя има това и онова, че и две деца, а за онзи знаеш ли..." селяндурщина.  в смисъл аз мълча, а тя ми надува главата с клюки. Може би и личността ми е прекалено магнетична или скандална, може проблемът да е в мен, не в селяните около мен?! 😄😄😄

Аз живея в изключително малко населено място. Клюки сигурно има, половината са си някакви роднини , другите са учили заедно, работят заедно... Обаче като не давам ухо за клюки и до мен не стигат. До възпитание е. Съседката ми е фризьорка, но не разнася клюки, поне не съм я чула. На нашата улица ( махала на малкият град) живеят постоянно сигурно точно 10 души, другите идват да си гледат дворчетата. Всички се знаем, помагаме си, къщите и дворовете не се заключват, кражби няма. Имаме изключително много приятели чужденци и смесени бракове - чужденец с българка, хора завърнали се от чужбина. Още от май месец започват всякакви празници събори, арт планери, яко социален и културен живот. Зимата идва театър, кино имаме, литературни четения. Едно момиче дойде от София и направи групи с аеробика, йога и гимнастики. При хубаво време сме на стадиона. Басейни има навсякъде, както и голям " градски плаж", тенис игрища. Класният на сина ми е треньор по джудо и ги прави републикански шампиони децата. В училището има тепих, татами, стена за катерене, безплатни автобуси за децата до и от училище, моя син го взема автобус в 7.50, в 8.15 им започват часовете. Само първа смяна. До скоро мисля, преди ковида купона за стол беше 1 лв на ден, общината покрива остатъка. Децата между предучилищна и първи клас ходят на лятно училище където ги учат на безопасност на движението, рисуват и играят на открито, четат в библиотеката. Майките имаме рисуване с вино 2 пъти месечно. По спешност съм викала бърза помощ, дойде за 5 минути. Да, нямаме болница, в Търново е. Но има лични лекари, бърза помощ и зъболекари. В началото ни забелязаха, че сме нови - не си заминахме като всички туристи през септември. Сега всеки ни познава поне по лице, всеки поздравява и при нужда помага. Много са ни помогнали хората тук. Явно имаме късмет.

Хелинор, за Разград ли говориш наистина? Мъжът ми е оттам и точно това съм си мислила - че е по-заспал от голям град, по-малко неща има, но може спокойно да се живее там. Екстрите на големия град ги няма, но нужното го има, и то не само хляб, лютеница и пирони, но и козметика, дрехи, фитнеси, ресторанти... гимназии, болница, всички държавни учреждения... При независим доход извън този град - още по-добре.
Аз от твоите думи си представих нещо от калибъра на Пещера или Септември, или във вашия район - примерно Кубрат, откъдето са Лили Иванова и снаха ми и разбираемо не са си останали там.
Които градчета пак си имат община, единият - съд и т.н., вероятно медицински център, но са наистина малки градчета и за много неща ще се налага ходене до областния център.

Няма да ви кажа как гражданите от цялата страна, предимно София и Варна налазиха тук по време на пандемията. Изкупиха се страшно много имоти, нямаше място по паркингите. Веднъж на улицата се загледах и от 10 минаващи коли 1-2 бяха местни. Хората които имат възможност да работят дистанционно, живеят прекрасно на такива места. Децата растат на воля, тишина и чист въздух сред природата и чиста храна. Не познавам и един който да не си гледа зеленчуци, повече и кокошчици, аз купувам домашно прясно мляко, квася кисело, правя масло... Веднъж седмично имаме голям фермерски пазар, с цени вероятно на половина от това в големият град. Както казва майка ми - всичко е уредено. Има няколко фб групи на града, едната е за проблеми - слагаме снимки, пишем - общината реагира. Края на седмицата има организирана дискотека за дъртите като мен с музика от 80-90-2000 , ами ще ходя, с приятели, танци, по едно питие. На улицата имаме библиотеки с книги за четене, вземаш, връщаш, ако искаш слагаш нещо ново. На нашата улица един човек направи музей на науката. Идват с автобуси деца от цялата страна да го видят. Синът ми ходи там, помага му, виси в антикварният магазин и си говори за история със собственикът.

За пренаселването има причина, ясно, знаем я, аз я учих 3 семестъра тази причина. И?
С това как отговаряш на въпроса на притесненото момиче, което иска да се изнесе от пренаселения град в по-непренаселения? Защо ни занимаваш с изкривената история на София и прекрасното минало на малкия град с детските ясли, но пък остава без болница. Дали няма причина за това?
От бройките в детските ясли се интересуват родителите, които имат деца на тази възраст. И аз се чудя какво занимават цялата страна с този проблем. Мене повече ме вълнуват синеплексите Арена да бъдат отворени отново.
Колкото софиянци имат право да се изказват, толкова и ти, стига да е по темата, защото иначе стои като заяждане и изместване на въпроса на момичето: Въпросът е софиянец----->малко село - плюсовете и минусите на малкото село. Тя на София си ги знае и си й допадат.

Имате кина, театри, изложби, читалища и богат социален живот във вашия град, което е много хубаво. Така трябва да бъде! Ти избираш твоя град, 4 милиона избират София. 2 млн. вече живеят тук, 2 се готвят да тръгнат или само си мечтаят... Все пак, младите хора не се интересуват от читалищната дейност на града, в който живеят. Нито по цял ден ще изучават богатата история на селцето и ще поднасят цветя на паметника в центъра, защото са горди. В града, в който аз живея (да не го наричам по име, че дразни), има стотици паметници и читалища. Не помня кога за последен път прекарах време да им се възхищавам.

Реално Доня Дафина си е намерила рая за нея. Звучи прекрасно, разказано от човек, на когото това му хресва. При мен думата ,,кокошчици" е със силата на аларма нио-нио-нио опасност за психиката. Познавам всякакви хора. Повечето, не, простете, всички от големи градове, които познавам тук при мен (а тук даже няма кокошчици в непосредствена близост, в баш селата са), са или още в депресия или поне са били дълго време докато се напаснат на оковите на малкия град. Другите се върнаха в големите градове. Едно семейство чака пенсията, защото не искат да се местят заради децата. Остават им още 20на години в нищото докато започнат да живеят....
Жалка история. Важното е човек да разбере какво истински иска и никога да не губи смелост да го постигне, колкото и пречки да има или да е правил грешки. Дори авторката да се прецака да отиде в забутаната провинция, да не пада духом и после да си отстоява правото на живот в цивилизацията и да не се съблазнява по псевдо предимства.

Така е. На едни има харесва спокойствие и правят компромиси с други неща, на втори им харесва град като София и правят компромиси с минусите в големият град. Имам приятели които идват, могат да издържат уикенд тук и лудват. Аз издържам толкова в големият град, свикнах на простор и зеленина, не мога да се бухна отново в апартамент. За деца на възрастта на сина ми на 17, 18... Хем е малко скучно, хем спокойно. За повече отиват в Търново. Но абсурд да му кажа + след гимназията или университет маме, ще си дойдеш да живееш тук. Ще се радвам някой ден да води внуците през ваканциите. За това населението тук е предимно 45+ Новите които идват са си изградили кариерата и могат да работят онлайн, напътвали, наживели . Младите на такова място работа наистина нямат.
Авторката да отиде и да поживее няколко месеца. Като мине розовият период, ще вижда всичко ясно.

Честно казано може връзката да е страхотна, но да не й харесва мястото. Този сблъсък на ,,харесва ми мъжа ми, ама мразя мястото, на което живеем", е страшно болезнен, повярвайте ми. И е възможен. Имаме прекрасни моменти тук. Имам само хубави спомени, обичам мъжа си. Романтика, все тая къде сме били. Пък и е красиво, луксозно, невероятно за някои. Но аз мразя ограничеността на мястото (не винаги е било само омраза, имах период на ,,обич" и към региона, но се изпари). И се получава един болезнен разрез в човека. Понякога си мислиш, че си луд. това прави осъзнаването още по-трудно и ти изпива силите и смелостта в някаква степен. Променяш се. Може би Бог ме е пратил тук, за да ме очука съдбата малко. С това приключвам участието си в темата, дами. Пожелавам на всички успех и умната на авторката на темата!

О, моя много близка приятелка се омъжи за нидерландец. И всички се радвахме, че заминава за Нидерландия, където ще живее един уреден живот, ще си имат чудесно семейство и т.н. Само че нидерландецът е от едно малко градче. Тя му казва село на това градче. Много е фотогенично - площадче, велосипеди, пейки, катедрала, наоколо кафенца, през повечето време празни - свободни маси, колкото искаш. Но на нея там въобще не й хареса. 2 години едва изкара в "селото" и не мисяра, докато не се преместиха в големия град. Спасяваше я това, че все пак пътуваха много и идваха често и до София. Аз отидох в това градче. Беше по Коледа - красиво, с панделки от червено фолио и лампички, много студено и ветровито. Пихме топъл шоколад и ядохме палачинки. Купихме си козметика от един магазин на центъра. На мене много ми хареса. Правихме си  снимки с елхата. Тя ми каза: И да знаеш, че това е всичко, което може да ти се случи тук.

Добре, стискаме си ръцете, че почти всеки без доня Дафина и Мама Ру, който още не е напуснал "селото", или е неопознал света невеж селянин, или вече се готви да го напусне.

В повече ми идват някои мнения, колкото и да предпочитам големия град и аз.

Не, не говоря за Разград. Най-близо е до Плевен.
Преди години беше по-добре, но не и сега. Ако ти харесвя живот само от работа до вкъщи е супер. Живея на 5 мин. пеша от работното си място. Нещо, коетж не може да си позволи софиянеца. НО има неща, които той може, а аз не.

Който си мисли, че в София няма клюки, никой не те познава и т.н е в голяма заблуда. Да, не познаваш целия град, но квартала със сигурност. Живях там известно време, покрай работата ми знаех всички бивши, настоящи, че и бъдещи клюки на тоя квартал. Кимах любезно, защото нито ги познавах тия хора, нито ме интересуваха, но факт за 5 години научих повече там отколкото за 18 в родния ми малък град.
Иначе на мен София си ми е любов от пръв поглед, но анонимност се постига ако сменяш местоживеенето често, често, в противен случай ти може и да не си познаваш съседите, но те често знаят всичко за теб.

Зависи от това какво имаш предвид под квартал. Иначе в София има всякакви конфигурации. Има и хора, които живеят на 5 минути от офиса, така че някои софиянци си го позволяваме, въпреки че е голяма рядкост.