От София в по-малък град?

Реално извън София, Варна, Пловдив и Стара Загора другите градове намаляват. Има хора, които ги напускат, има и такива, които остават, а има и прииждащи от по-малки места.
През 1944-1945 година Русе е бил около 45 000 жители, а 80-те години беше трети по големина с 200 000 жители. След последното преброяване се оказа, че се е стопил до около 130 000.

Цялото население на България се е стопило с около милион и половина от 80-те години насам. Даже малко манипулативно са завишавали градското население, за да се бележи прогрес на науката и техниката и индустрията. Колко точно са били реално жителите на Русе и другите градове през 80-те години знаят само група съветски учени.
Но урбанизацията е факт заради неприветливите условия в малките селца, които могат да отговорят само на нуждите на пеленачетата - чист въздух, спокойствие и майка, която може да се отдалечи най-много до оградата.

Момичето е на 25 години. Щом може да си запази работата и лаптопа, нищо не губи. Да отиде при гаджето и след  година да пусне нова тема със заглавие: "Хора, не става" или пък "Имало щастие и извън столицата". Ако не опита, може и цял живот да повтаря "Ах, защо не се омъжих за Пиша Хуфнагел".
Сигурна съм, че по-голямата част от нас са опитвали и в момента не пускат постове в темата от родните си градове, а даже и от родните си държави. Годината, в която са тръгвали да правят промяната, последвайки мъж, дете, родител или работа, е била "сложна". При едни е станало като щракване с пръсти, без да са го очаквали и дълго мислили, други са събирали куфарите и напред-назад, цяла епоха за взимане на правилното решение.

Друго щеше да бъде, ако трябва да напусне хубава работа, в която няма текучество, ако продаде имот и с тези пари след година ще търси нов, пак в София... Един куфар, един лаптоп, малко козметика и снимки в багажника лесно се закарват някъде и се връщат. Душевната драма е по-сериозната, но колко от нас са с гаджетата си от тази възраст.

Около мен, почти всички включително и аз


И аз смятам, че докато не пробва няма да й стане ясно на авторката ще се справи ли или не с тази промяна. Иначе всяка подобна промяна сама по себе си изглежда страшна на повечето хора, малко са тези авантюристичните типове които цял живот са като номади и не им пречи това, дори напротив. Повечето хора предпочитат да си стоят в средата и комфорта, който са си създали.
Ако човека си струва (по твое виждане към момента) рискувай, може да спечелиш ако ли не, ще знаеш че си опитала и София винаги ще те чака обратно.

Зависи от града. Наскоро бях в един малък планински град. Направо депресията ме хвана. Едно малко центърче, неподдържано, стари порутени къщурки. На центъра само пиандурници и  от малцинствата.
Не бих живяла така. Ще обиколя днес 2 пъти центъра, 10 заведения с нападали пиандета отпред няколко хотелчета и къщи за гости и те окаяни.
 На 25 години, хубаво работата дистаниционна, но ще имаш и други нужди. От към забавления 0.
Аз обичам спокойствието, но това е прекалено. Като цяло живота е спрял по такива места.

На час - час и половина от София какви пък толкоз забавления ще липсват? Нощни клубове и дискотеки ли? Малко ми е пресилено работещ човек да е нов стоп вечер през вечер по мероприятия и забавления, особено пък, когато в картинката проима и дете. А и различните хора имат различни забавления - на един му дай клубове и заведения, на друг - преходи е палатки, на трети - риболов по язовири и палатки, на четвърти - културен туризъм... Кино, театър, концерти и фестивали не са нещо недостъпно, особено когато хората имат и собствен автомобил, и време да обикалят.

Авторката на горния пост си представя "един малък планински град".

Иначе ще речеш, че хората в малките областни градове (Ловеч, Разград, Хасково, Кърджали, Търговище, Монтана, донякъде Смолян, който е наистина по-малък и отдалечен) са пияндета, умрели от скука.
Нека пробва, пък винаги може да се върне. Зависи и интересите и какви са, възможностите са по-малки в сравнение със София, много ясно, ама чак па...

Затвориха родилното отделение в Ловеч, нямало лекари. Новина от днес. Малките градове...

Извън София, може би донякъде е добре откъм лекари в Плевен, Пловдив и Варна. В останалите областни градове със сигурност има проблем с лекарите. Но пък, ако става въпрос за Ловеч - Плевен и София не са далеч, а и момичето е от София - стигне ли до там (болничните преди раждане) може да отиде у родителите си в София или в нейното си жилище, ако има такова и да си родит в София. Бременността си също може да я следи там. Същото е и с Враца и Благоевград - не са чак толкова далеч от столицата, щом пише, че е на час и половина спокоен път. В повечето случаи се обръщаме към личния си лекар, лаборатории има навсякъде. Ако проблемът е специфичен тогава търсим в други градове.

Абе ти мани да ти е  лошо и от Враца до София на лекар...
За любителите на лов и риболов, палатки и цветенца, селото е супер сладък вариант.
Тези, които искат да вечерят навън, да ходят на театри, кино, мол и да общуват с приятели, ще го закъсат.

За да се ходи на заведение в София или друг голям град, някой трябва да не пие и да кара, а и зависи колко е пътят. Човек само като си помисли, че в след полунощ трябва да се връща обратно, може и да не се навие да тръгне. А имаме и дълъг зимен сезон.
 Не става въпрос работещи хора всяка вечер да ходят по нощни заведения (не че някои не го правят), но на 25 да ги забравиш напълно... Поне не е за моя лайфстайл.

Прочетох първата страница само и нямам търпение да отговоря: Никога, ама никога не го правете. Камо ли в България... дори да става дума за Варна. Просто останете в цивилизацията.
Аз съм родом от София, следвах в сравнително малък, но ,,лачен" и в крайна сметка достатъчно голям заради други градове в околността град (в Германия). По стечение на обстоятелствата се преместих с мъжа ми на място, на което редовно ми иска да избягам, а съм в Германия. Плажът ми е на няма и 5 мин пред вратата, има дворци, уникална красота, уредено е, но манталитетът на селянина не може да се скрие. Да, дори тук в Германия. Манталитетът на човек от населено място с под 300 000 души за мен е ,,не, мерси". Също така и тук няма достатъчно лекари. Другата седмица ще пътувам 2 часа, за да ми прегледат очите в специална клиника. Просто ми иде да се гръмна. За клюките и това, че развих страх какво ще си помислят за мен ако направя това и онова в ежедневието, не ми се говори. Предпочитам да не познавам съседите си (толкова добре), да потъвам в анонимност през деня, а не да поздравявам 20 човека само за една 30 минутна разходка. Предпочитам всичко в големия град и нямам търпение да се преместим в следващите 2-3 години. Радвам се, че има тази тема, за да се оплача някъде, защото не помага да мрънкам на мъжа ми толкова често.

И защо смятате, че вашият опит със "селския манталитет" на хората от градове под 300 000 (WTF?!?) е универсален и важи за всеки?

За да се обиждате от мнението ми, проблемът е във Вас. Просто го подминете. Личен опит, за когото говоря публично, и не искам да се обяснявам.

София ли - никога не бих отишла да живея доброволно там и ако по някаква стечение на обстоятелствата ми се наложи ще съм нещастна и ще гледам да избягам с 300км/ч от там. Да не се обиждат софиянци, майка ми е израснала в Подуяне и още не може да прежали София след 70 години в Русе, ама аз не бих заменила за нищо на света Русе за София. Мерси съм. Клубовете не са ми важни, моловете - също. Та всеки с предпочитанията си.
В Германия манталитетът на хората е различен от този в България и това е обяснимо. Разликата между София и провинциялен град в Германия със сигурност има, най-малкото в размера. Но съм убедена и че в Германия има градове съизмерими с центъра на вселената, че и по-големи и с още по-богат културен или нощен живот.

Ужас, не е лесно извън цивилизацията в село с под триста хиляди души.
И дори в Германия имало селяни, да не повярваш.
Сега, аз живея на границата на цивилизацията като брой жители и също определено предпочитам в много отношения големия град, ама някак не го вярвам това за децивилизоващото и спиращо живота действие на всичко, що не е милион, върху обитаващите го индивиди.

Това е, Мама Ру.
Веднъж роден, живял и израснал тук е трудно да приемеш друго. Майка ти помни и стара София още повече, ехей…