SLEDRODOVA DEPRESIA

За протокола - не съм изпадала в подобни състояния.

Стана ми интересно да разбера дали има връзка между следродилна депресия или бейби блус и неспокойно, ревящо бебе? Дали "трудното" бебе е причина за подобни мисли? Или се случва и когато бебето е тихо и общо взето само спи и яде? Какъв е вашият опит?

Ами аз имам две, тотална противоположност едно на друго Но мисля, че не това беше проблема. По-скоро други странични обстоятелства, за които плача на дребния допринесе допълнително, а не беше първопричина.

С дъщеря ми в БГ ме тресна много здраво ,направо си беше депресия.Не се радвах на бебето,започвах да плача ,само ако някой ме попиташе -Как си?Мислех си че таткото не ме обича вече и такива все лоши мисли.Сега беше по-леко,много говорехме на тази тема преди да се появи бебето.Бях ме подготвени и двамата ,почти не го усетих,на моменти ми ставаше много мъчно и това беше.

Лили-Пати, честита регистрация първо и второ, имай впредвид че мъжете малко по- по особен начин гледат на нещата и изразяват своя страх от неизвестното. Точно това е което Те е притеснявало преди, страха дали ще се справиш като майка, страха от неизвестността на бъдещето, самотата. Горе главата, и всички мрачни мисли на разстояние ги дръж. Ти си страхотна майка, усмихни се моля! И не си сама, вече го знаеш, нали?! Как се казва мъничето Ти?

Лили-Пати, защо не споделиш с лекаря на бебето, на консултация, с вашия фамилен лекар. Със сигурност ще ти помогнат. Не ти е леко.
Кураж от мен и дано с времето облаците се разсеят.

 lili_pati  не сьм преживявала такава депресия, но от разказа ти само мога да си представя колко ти е било ( а и все още) тежко.  Другите мами вече писаха и сигорно ще се повторя, че найстина е добре да потьрсиш помощ, защото следродилната депресия е сериозен проблем и човек понакога е безсилен сам да си помогне. Като казвам помощ, нямам предвид само медицинска, но и социална. Не знам каква е системата в Белгия, но вероятно сьществува някаква форма на подкрепа за жените от рода на разговор с психолог, групи и др. Аз сьщо мисля че трябва да споделиш с твоя лекар пьрво. Дано ако има други мами от Белгия да се включат с по конкретен сьвет.Тук, в Канада следродилната депресия е доста разпространена и се обрьща голямо внимание на този вьпрос. Например след като родих, медицинската сестра, която ме посети ( рутинно посещение след раждане) ме пита доста вьпроси за това как се чуствам и ми остави материали на тази тема и различни телефони и сайтове, от които да потьрся помощ. Доколкото сьм чувала, в Щатите, артиската Брук Шийлдс пополяризира проблема сьс следродилната депресия и дори беше написала книга за това как се е чуствала с пьрвото си дете.

 Според мен не бива да се притесняваш или срамуваш да потьрсиш помощ, ще видиш че не си сама и това което изпитваш не е необичайно и не означава че си лоша майка. Аз мисля че си една чудесна майка и за 18 месеца си се борила и страдала сама, без подкрепа на полвинката ти. Стискам палци, тези черни облаци около теб да останат в миналото. 
 

Lili-pati, според мене наистина говори с някого, на когото това му е работата. Доколкото знам, има разни тераписти по семейни проблеми, които изброяват и преодоляването на стреса от майчинството като свой специалитет. Човешки са тези неща. Ако не искаш второ дете, защото нагласата ти е била да имаш едно, е въпрос на избор и си е твоя работа. Но ако си искала и искаш, и имаш условия да го отгледаш, обаче те е страх от тебе самата, мисля, че трябва да потърсиш помощ и да си избиеш страховете и комплексите. Не си заслужава да се лишаваш от шанса за второ дете  заради тях.

Лили Пати сигорна сьм че ще намериш много симпатия и подкрепа в този форум,  не си  сама. Самия факт че повечето сме майки и жени, можем да те разберем и сьчустваме без да сме преживяли подобни чувства. Найстина не е лесно да си сам и изолиран, далече от семейство и приятели. Мисля си, защо не опиташ да посетиш заедно  сьс сьпруга си терапист. Така той може да му обясни по добре това което преживяваш и да разбере че това не са измишльотини или превземки. Сигорна сьм че ако получиш подкрепата на сьпруга си, нещата доста ще се променят. Следродилната депресия няма нищо общо с лудост или неустойчивост и ти не трябва да се страхуваш че сьпруга ти ще го използва срещу теб. Не забравяй че малката прекрасна Патриция има нужда от теб и за това е много важно ти да си добре, спокойна и щастлива. Не забравяй, че не само детенцето е важно, ти сьщо си важна и трябва да се грижиш за себе си. 

Може да пишеш на кирилица, като използваш този бутон KREDOR.

Лили Пати, искам и аз да те успокоя, че не си сама на този фронт.
И да споделя като Блажка и Тандури, че при втора бременност нещата стоят доста по-различно.
След първото раждане ми трябваха няколко дни да се осаферя на кой свят съм и ме люсна блуса, но се задълбочи после и се влачи като депресия почти година.
След второто раждане нямаше и помен от подобни чувства и всичко протичаше като по мед и масло.
Само вметвам, че и аз като Нана куул бях предследвана от подобни черни мисли и се чудех дали съм нормална или не е време за лудницата. Много ми помогна разбирането от страна на мъжа ми и заедно се справихме с проблема тогава.
Много е важно наистина и хората край теб да знаят чувствата ти, да можеш да ги споделяш с тях и най-малкото да се опитват да те разберат.
Успех!