Прибиране или не?

Щом така го усещате - приберете се.
Моя приказен живот с нищо няма да ви помогне.

Положението в Бг си е същото, както преди да заминете. Понякога е скучно всичко да ти е наред, разбира се.

Дъщеря ми живее в Англия и имам наблюдения отстрани. Когато е там все мърмори колко хубаво било тук това и онова, но когато е тук набързо започва да и се прибира там. Това си е проклятието на първото поколение емигранти - където и да са, все нещо ги тегли на другата посока. И затова, щом всичко там ти е наред, най-вероятно просто идеализираш живота тук. Най-доброто лекарство е да си дойдеш за малко, ама не да напускаш окончателно,  а само да се поогледаш по време на отпуската си. И тогава решавай.
Вече има хора, при които носталгията е много силна и наистина не успяват да се впишат в средата там. За тях решението е само едно. Но по възможност с известна сума събрани пари, с които да се устроят тук.
Значение имат и професионалните перспективи тук - дали имаш шанс за добра работа. Понеже ако нямаш всякаква носталгия бързо бързо ще се изпари.

Всеки от нас, живеещите в България, ще ти разкаже как е от личната си камбанария. И всяко едно мнение може да няма нищо общо с това, което ти би почувствала и видяла, ако се върнеш, т.е.да се окаже една голяма лъжа. Различни хора сме все пак.

Единствено можем да кажем какво бихме направили ние на твое място. Дали бих се върнала тук, отказвайки се от уреден живот, хубава работа и добри пари? Аз не бих.

Ами зависи какво очаквате. Сравнявайки се с мои приятели, които заминаха в чужбина и уж в “елитни” държави, тук живеем по-добре. И да подчертая, че става въпрос за амбициозни хора с добро образование, които обаче от години не могат да пробият и се ядосват. Изобщо няма да коментирам факта и че една прилична кола не могат да си позволят, за жилище да не говорим. Натискат се да живеят в едностайни и двустайни или пък в по-големи апартаменти, но в съмнителни квартали. Пътуват по час и половина до работа и се прибират по тъмно, и какво? Едвам се справят да “отгледат” връзка, ако изобщо им остане време, а с децата не знам какво ще правят.
Да подчертая - НЕ съм патриот, разбира се в разумни граници си обичам родината, но по очевидни причини съм разочарована и то всъщност предимно от българите, а не от България. Но смятам, че за годините си съм постигнала всичко, което съм искала. Имам хубава работа, имам семейство и всичко материално, което съм смятала, че е нужно на този етап. Това в чужбина нямаше да стане. Разбира се, че има много недостатъци тук, но е ежедневието си не бих казала, че се сблъсквам с нещо, което чак пък толкова много да ми пречи.
П.П. Не живея близо до роднини/родители, ако това има значение
П.П.П да уточня, говоря за хора в Европа, в Америка не бих се замислила дали да замина, ако имам възможност, бих тръгнала на следващия ден

Да, успехът там е сериозен фактор - както казва amber, ако не си по-успешен от тук за какъв дявол? Но от друга страна съвсем не всички емигранти там са като нейните приятели. Има и такива, постигнали много. При това с професии или на работни места, където тук изобщо нямат сравнима алтернатива.

Основната грешка на българите в чужбина е, че бъркат туризма с емиграцията. Ама не в чужбинецията, ами у нас.
Върнат се лятото по време на отпуска и започват купоните с приятели и роднини. И се заражда една такава особена завист – аз там се блъскам като грешен дявол, а те тук гледай какъв живот си живеят. Уж зле били, заплатите малки, а не излизат от кръчмите и само иху-аху.
Но не осъзнават, че и тук хората блъскат като грешни дяволи и животът им не се върти около купони и кръчми. Да наредиш масата с от пиле мляко, когато ти дойдат скъпи гости, не означава, че и през останалото време се храниш така.
И тук е като навсякъде – работа, сметки, кредити, деца, възрастни родители... Който изкарва добри доходи, живее по-спокойно, останалите – както дойде. Като много от тях си мечтаят или действат да заминат в чужбина, за да си оправят положението.

Както са ти казали, всеки гледа през своята призма.
Само заради ностагията ли искаш да се върнеш? Какво ще правиш, ако се прибереш?

Необвързана си, с работа и добро положение, май ти е леко скучно. Намери си мъж, като създадеш семейство, няма да имаш време за "мислене" дали да се прибираш.

Много зависи в каква сфера работиш. Има професии, с които и в България може да се живее доста прилично, но има и такива, с които си обречен на вечна безработица, ако не се преориентираш.
Да се говори ангро, без да се разгледат тези специфики, е безполезно.
За да получиш по-конкретни отговори относно заплати и търсене, е добре да укажеш и сферата, в която работиш.

Аз се прибрах от Англия преди 8г.
Преди да замина имах хубава работа, като се върнах също успях да се реализирам. Но само заради носталгия не бих се прибрала. Ако бях обаче от малък град и без професия, с която мога да се реализирам, също не бих се прибрала. От България ми липсваха социалният ми живот и спокойствието, че съм у дома. Но до там. Съвет не бих дала, прецени си добре нещата и си реши.

[/spoiler]

Тази тема се върти регулярно в различни реинкарнации и като всички теми тук, не преставам да се удивлявам, как мненията на участниците са изцяло субективни и често диаметрално противоположни.

Като се кача в самолет, с контингент цигански Бг социални туристи, си давам сметка защо толкова много българи си мислят, че в Европа имигрантите живеят масово по-мизерно от България. След 2007 всеки, който искаше да се изнесе, се изнесе. Определено преди с наемите беше по-лесно в Европа, сега вече не е така, заради огромния международен приток, не само от  източна Европа, а глобално. Така че да, трудно е да се намерят къщи под наем или за закупуване на цени от преди 25г. Защото все пак, всеки предпочита да живее в къща, с уредена търговия и места за отдих, на близко или лесно достъпно разстояние от работа и център, но повечето европейски градове са с commuter belts - гореспоменатите чужбински “съмнителни” квартали, които липсват в българската соц и последващата мутро градска “инфраструктура”.

Като горната и аз смятам, че съм постигнала почти всичко, което смятам за важно и ме прави щастлива. Имам семейство, деца, социален кръг, жилище; работя това, което много ми харесва и съм учила, но в България е толкова далеч някой да се занимава с него, че просто няма начин, ако исках да се връщам. Не искам и никога не съм искала, за съжаление. Най-вече както в горния коментар, заради хората. Без да звуча грубо, българите не са принципно лоши хора, но си падат назидателни негативисти. Това пречи и в ежедневието и работата. Харесвам местните много - никой не си навира гагата в чуждото, не пускат непоискани коментари, когато ги опознаеш помагат, ако имаш нужда. Бяхме за малко в Германия миналата седмица и една пенсионерка ми направи дълга лекция, че трохите от кроасана на дъщеря ми привличали врабчетата, и това било наказуемо. ОК, нямам проблем да чуя веднъж, любезно отправен съвет. Няколко пъти и казах че разбирам какво ми казва, а тя фанатично си продължи да ми обяснява поне още 5 минути. Това си е въпрос на национален манталитет и на някои им харесва, на други, не. Та, зависи и от местните, където се установим.

Познавам и хора живели и живеещи в Обетованата Америка - да, заплатите са по-високи от почти цяла Европа, но също, и цените. Няма да споменавам колко струва да се поддържаш здрав и прав или че се гледа негативно от мениджмънта ако си вземеш да ползваш мизерния отпуск, който я ти се полага, я не (според договора). Така че, няма универсален отговор, какво да се прави с чужбината и дали да се връщаш.

Ето предишната тема:
https://m.bg-mamma.com/?topic=1544099

Конкретно за Англия имаме няколко познати семейства, които се върнаха през последните години. Но те продължиха дистанционно да работят за английските си фирми, да получават английските заплати, да пътуват до там по работа и за сметка на работодателя, да се осигуряват там и т.н.
Изключително доволни са от това си решение за момента, но всички смятат след време да се върнат пак там, ако се наложи да работят в офис или да учат децата им висше образование и докато децата се устроят или там, или с възможност да живеят тук и да работят там, подобно на родителите си.
Плановете им са чак след пенсиониране да се върнат окончателно в България.

В България имам много добър стандарт на живот и общо взето живея в нещо като балон, подобно на най-близките ми хора. Това не ми пречи да смятам България за много неприятно място за живеене по ред причини - законови, институционални, качество на живот и т.н.
Мъжът ми се върна в Бг след доста години отвъд океана. Вероятно до няколко години ще се изнесем от страната с голямо удоволствие.

Ние също планираме заминаване.
Живяхме като младо семейство 10 г навън, но имахме определени професионални амбиции, които можехме само в България да реализираме, затова се върнахме. И наистина успяхме, дори повече от очакваното.
И ние сме много добре тук, но също виждаме извън балона. Всички проблеми, неуредици.
Ето, случилото се по морето ни засяга пряко, макар да не сме пострадали физически или материално, но бяхме преки свидетели на ужаса. Седмици преди това посетихме няколко места, в които разрухата и безхаберието буквално "крещят".
Големите ни деца вече са навън, а ние усилено подготвяме "почвата" да се върнем там, където живяхме някога и се радваме, че запазихме познанствата и контактите ни, за да имаме приятелско рамо на място.
Изчакваме само третата ни дъщеря да завърши гимназия и също да замине при сестрите си, а малките да поотраснат. Спира ни и това, че родителите ни са доста възрастни и не искаме да оставим сестра ми и девер ми да ги обгрижват, когато стане нужда (още са си заедно по двойки и живеят самостоятелно, но това надали ще е още дълго - и четиримата са около 80).
Ние не планираме да караме старините си в България.