Здравейте, група! Пред дилема съм:
От 15 години живея в чужбина, на място, което меко казано ненавиждам (и като култура, климатът е отвратителен, хората са вечно намусени). Останах тук, защото тук завърших университет, намерих си добра работа и нямах цели за бъдещето. Очаквах, че такива цели ще се изкристализират с времето, обаче това така и не се случи. В момента си мразя живота - монотонното ежедневие ме е превърнало в робот, който кара на автопилот на принципа "ден да мине, друг да дойде", без цел или посока. Безсмислено ми е, нямам към какво да се стремя. Никога не съм в настроение да прекарвам време с хора - предпочитам да прекарвам време сама, занимавайки се с хобитата си. Осъзнавам, че съм тук единствено заради заплатата.
Обмислям връщане в България, където при всяко прибиране се чувствам доста по-добре (но предполагам това е, защото съм там по 1-2 седмици на всяко прибиране, не стоя с месеци, за да ме удари културният шок). Единственият проблем, който виждам е, че в България не бих получавала и 1/3 от това, което взимам тук, а и цените на хранителните продукти са по-високи от тези тук.
Бих се радвала да чуя съветите ви, защото се опитвам да разбера в мен ли е проблемът (при който случай и на Марс да ида, пак ще мрънкам, че не ми харесва и че ми е безсмислен животът) или наистина мястото, на което съм, ме е смачкало и накарало да се чувствам по този начин.
Благодаря и хубав уикенд!
От 15 години живея в чужбина, на място, което меко казано ненавиждам (и като култура, климатът е отвратителен, хората са вечно намусени). Останах тук, защото тук завърших университет, намерих си добра работа и нямах цели за бъдещето. Очаквах, че такива цели ще се изкристализират с времето, обаче това така и не се случи. В момента си мразя живота - монотонното ежедневие ме е превърнало в робот, който кара на автопилот на принципа "ден да мине, друг да дойде", без цел или посока. Безсмислено ми е, нямам към какво да се стремя. Никога не съм в настроение да прекарвам време с хора - предпочитам да прекарвам време сама, занимавайки се с хобитата си. Осъзнавам, че съм тук единствено заради заплатата.
Обмислям връщане в България, където при всяко прибиране се чувствам доста по-добре (но предполагам това е, защото съм там по 1-2 седмици на всяко прибиране, не стоя с месеци, за да ме удари културният шок). Единственият проблем, който виждам е, че в България не бих получавала и 1/3 от това, което взимам тук, а и цените на хранителните продукти са по-високи от тези тук.
Бих се радвала да чуя съветите ви, защото се опитвам да разбера в мен ли е проблемът (при който случай и на Марс да ида, пак ще мрънкам, че не ми харесва и че ми е безсмислен животът) или наистина мястото, на което съм, ме е смачкало и накарало да се чувствам по този начин.
Благодаря и хубав уикенд!
