Когато човек се премества сам, и то след толкова дълго отсъствие, на практика не се "връща", а отива на съвсем ново място. Родителите са остарели и с различен начин на живот, отколкото преди 15 години. Приятелите са се разпръснали, поели по своя път, ангажирани с деца и семейства. Ако авторката търси общуване, топлота, семеен уют и подобни - едва ли ще ги намери.
Съветите да се отвори и намери, каквото търси, там, където е, едва ли ще проработят. Щом в най-благодатните години - следване и ранна младост авторката не е успяла да си открие среда и да се впише в нея, не мисля, че тепърва ще успее, особено при тази силна неприязън, която е развила.
Моят съвет е да се премести на трето място - не там, където се чувства толкова зле, но не и в България, където нищо не е такова, каквото тя си мисли. Препоръчвам дори да излезе от Европа - Индонезия, Малайзия, Южна Африка - разчупват клишетата и дават един нов поглед за осмисляне на това "роботско ежедневие", което толкова мори авторката.