Еманципацията – ограбва или възнаграждава модерната жена?

На запад е кофти... Там направо си ги инквизират мъжете. И белите. Ама и жените го отнесоха покрай трансджендърите. Абе, там е друга крайност.

И да, много ги дразни равнопоставеността. Корените на това дразние са много. От отнетата власт, през предизвиканата стойност, до чисто детското инатене, че не става, както са свикнали/им се иска. Не, че и те не се сблъскват с абсурди понякога де, ама то това винаги го има.

Някой май мисли, че афганистанките са най-щастливи 🤨

🤣🤣🤣Това беше добро!

А какво ще кажете за женската природа според тази статия ( част от статия всъщност):
“В момента мъжките и женските качества са претърпели известно изкривяване, така че често се срещаме с недоволство и агресия, тъй като хората не са в собственото си състояние и не са напълно наясно със себе си, поведението, желанията си. Мъжете и жените днес често сменят ролите си. Но не можем да победим природата си и защо да се борим с това, което е създадено за прекрасно взаимодействие и обмен, обогатявайки както участниците, така и света като цяло. “

Тежи ли ви да поемате по-голяма част от отговорностите, уморявате ли се от това?

Аз да си призная, че се чувствам мноооооого добре с факта, че жените все повече си търсим правата и ставаме финансово независими, но понякога и се изморявам като искам да се докажа в професионален и житейски план и всичко поемам върху моите плещи, защото мога!:)))

Ти описа ЛГБИТК+

Хората обичат познатото и ясните граници. Всяка промяна предизвиква стрес. Преди това стресовете са били други. Познатото е комфортно, но не винаги по-добро. Това с нагърбването е малко в следствие на ситуацията на изнудване - като можеш всичко, прави всичко. Ама ако алтернативата е прави, каквото аз ти кажа? Отстояването си изисква борба, няма как.

🤣🤣🤣🤣🤣Джулая, това беше цитатът!🤣
Така е лъвичка! Определено си струва!

Не познавам нито мъж, нито жена, който иска да бъде роб.
Недоволен от свободата може да бъдат само робовладелецът, но това е разбираемо. От тях идват всички клишета, включително това, че мъжете вече не са мъже.

Израснах през 80-те. Повечето семейства получаваха наготово жилище от родителите. Работата сигурна, всичко в училището безплатно, ученически лагери на символични цени и т.н. Жените им ги обгрижват от-до, все едно са още едно дете в семейството. На почивките пак жените гледаха децата, те си пиеха биричката под чадъра. Единственото им задължение беше да ходят на работа и ако нещо се счупи, 2-3 пъти годишно да се надигнат тежко от дивана.

Днес имат много повече отговорности и за щастие повечето не бягат от тях. Една от най-важните промени е и това, че вече са пълноценни родители. Няма по-ценно нещо от това едно дете да получава грижа и от двамата си родители.

Нищо не ми тежи, точно обратното, радвам се на късмета си, че съм родена в тези години и се прекланям пред всички, заради които имам правата, които се полагат на всеки човек. Благодарна съм за това, че имах право да получа образование, да работя, да се събера с човек, избран от мен, не от някой друг, да имам думата за това колко деца да родя, да гласувам и т.н., и т.н.

Много по-изморена щях да бъда, ако бях принудена да деля дом и легло с човек, когото не обичам. Да не мога да изляза, където поискам. Да не мога да изпия една бира. Да живея нечий чужд живот.
Колкото и да се опитва някой да го изкара нормално и уж предопределно от природата, няма как да ме убеди, че наистина това са ни ролите няма връщане назад.

НСЧ, съгласна съм! Психическата умора е много по-пагубна от физическата!

Ужас, ще трябва и за такива да внимавам! То вече знаеш ли от какви да се пазиш, не знам. Трудно да се намери някой със сходен поглед върху модерните отношения между мъжа и жената

Е, отпада им да ловуват,  де са им бизоните на мъжете? Идва друго.
 Но и  кифлите си виреят, като едни  ,дето си знаят правата, но задълженията прескачат, това към другата крайност.
 Някъде толкова са с кантар ,че например , един път става тя, друг - той  заради дете например и не се минават като не им е ред.

Много радетели на завръщането към т.нар. “традиционни” семейни порядки и полови роли отпреди “еманципацията” не осъзнават, че миналото, по което лелеят, всъщност никога не е съществувало.

Имало е един кратък икономически и технологичен подем от две, макс три десетилетия в следвоенна Северна Америка и донякъде Европа, когато много домакинства от средната класа са могли да живеят добре с един доход и жената да си гледа децата вкъщи, да пече кексове и да носи рокли.

В цялата останала човешка история (или поне тази на западния свят), хората и от двата пола са теглили яко, рамо до рамо, и общо взето наравно просто за да оцелеят. Изключваме аристокрацията и в по-късни векове едрата буржоазия.

Всички останали — роби, селяни, феодали, крепостни, дребна буржоазия — просто не са могли да си позволят лукса половината общество да не е икономически активно. Жени, мъже, деца, всяка работна ръка е била нужна и използвана.

Освен земеделска и друга работа, жените са се занимавали приоритетно с домакинството, като то е включвало пране на ръка в студената река, шиене на целия гардероб на семейството, ежедневно мъкнене на десетки литри вода с кобилица от майната си, месене на десетки килограми хляб на седмица и много други приятни дейности. А, също са умирали най-редовно от усложнения по време на бременност или раждане.

Мъжете пък са вършели физически най-тежката, опасна и мръсна работа. За награда в почивките са мрели като мухи на поредната война или кръстоносен поход.

Въобще животът за повечето хора преди електричеството и антибиотиците е бил брутален, жесток и кратък. Нито жените, нито повечето мъже са били икономически и политически еманципирани до съвсем скоро.

Това че романтизираме живота и порядките на американската събърбия от 50те не означава, че са меродавни за цялото минало време. Нито пък че са приложими в други условия, включително днешните.

Еманципацията може да носи само позитиви, ако се дозира правилно, търси се баланс и не се изпада в крайности.
Не виждам какво толкова има да се смущава един мъж, ако е мъж на място, че жената има същите права като него. Тези, които се дразнят, са друга категория.
Не разбирам какво означава изземане функциите на мъжа. Ако той не е неуверен и слабохарактерен, няма да се остави да го командват. Ако обаче е точно такъв, тогава една властна жена всъщност ще му дойде добре. Тук става дума за характер. Съгласна съм, че майката на мъжа има решаваща роля в това отношение.

Естествено, че се чувствам щастливка да живея в свободен свят. Поклон пред хилядите жени, дали живота си, за да можем ние да бъдем свободни.
 Има един филм Suffragette, много хубаво беше представен феминизма и борбата за еманципация.

Какво точно питаш?
Защо се занимавам с ремонтни работи в къщи, вместо да седя на дивана и да си лакирам ноктите на краката?
Отговорът е един единствен: Защото попадам все на шмольовци - мъже.
Няма, кой да ми свърши работата и си я върша сама, защото трябва да се свърши.
Да ме ограбва? М-Не! Мисля, че мъжете са по-ограбените, защото се вижда, че няма нужда от тях при така разменени роли. Инак за приятно изкарване на ресторант, спа или екскурзия можеш спокойно да бъдеш придружена и от приятелка или дори сама. Не е нужно да бъде непременно някой мъж.
Децата ми са отгледани. Свободна съм да си живея живота, както на мен ми харесва.
Ако трябва да избирам какво трябва да обгрижвам колата си или нежното мъжленце до мен, отговарям без колебание: колата, защото ми помага да се придвижвам и да си върша работата. За мъжа е спорно дали въобще помага за нещо. Казвам го съвсем обективно, без никакъв хейт. Аз обичам по принцип мъжете, когато са градивни и не създават проблеми.

Кое пък му е лошото на комбайнерството?

_____
Клеър, и не само от войни и усложнения раждания и бременности са умирали, ами много повече от инфекциозни и други заболявания и усложнения, и двата пола. Животът ни сега е по-лек заради чисто технологичния напредък. И при неравноправие щеше да е по-лек днес, и при равни права тогава щеше да е тежък.
Иначе съм съгласна за идеализациите по принцип, и за представата от 50-те години също - розовата за въздишашите по нееманципираните времена картинка "жената гледа децата, бродира и носи рокли" засяга само богатите през вековете и по-масово - само краткия период от няколко десетилетия преди няколко десетилетия в западните държави. Както вече се писа, всяко нещо струва друго нещо. А, да, и това, че от свободата може да бъде доволен само робовладелецът, е общо взето вярно, с уговорката обаче, че не всички се справят еднакво добре със свобода.