Еманципацията – ограбва или възнаграждава модерната жена?

За съжаление, така е в определени "класи". Мъже, които са на същото йерархично ниво, няма как да осигурят "домакинство" на жената. Богати мъже няма за всяка жена от "работническата" класа. Чисто математически, няма как всяка жена да е финансово осигурена домакиня. А яденето е с пари, не опира до "материален" свят. Едно време се е бачкало много повече само за храна и подслон, а не за удобства и глезотии. Еманципацията няма нищо общо с тези факти. Просто животът го изисква.

Майка ми беше почти цял живот домакиня, прекъснала работа на 25 и започна отново на 50. Сега съжалява, че толкова време не е ходила на работа, въпреки че много трудно влезна отново в работна обстановка, не е вече първа младост и т.н. Да видиш как майка ти се радва на повишение или че си слага подписа на някаква справка и я праща по имейл - безценно.

Ти пък от къде знаеш?
Може и да ги направи ако се образоват, квалифицират и т.н.
Все неща, които да жалост без пари няма как да се постигнат.

ти изтъкна, че искали да са домакини - тоест до там им се простира въображението за добър живот..
приказката за оправданието и намирането на начин всички я знаем..
 дадено е право на жената да работи каквото иска, дали ще го постигне и реализира е отделен въпрос..

Всеки работещ човек в развитите държави може да се образова или получи допълнителна квалификация в днешно време.

Даже и в държави, в които образованието струва скъпо има начини човек да учи, по-късно, по-бавно, задочно. Част от образованието може да се получи в communal college в САЩ. Така е учила съдийката Rachel Freier, като раждала и гледала 8 деца, работела и издържала сама цялото семейство.

Език може да се научи напълно безплатно с интернет. Дъщеря ми така учи японски (засега).

Научих се да печатам с курс на СD (compact disc) Mavis Beacon teaches typing на домашния компютър преди 25 години. После само се явяваш на изпити, когато можеш, когато искаш, когато си готов.

За възможности в сферата на IT няма да ти пиша. Невероятни са и няма нужда да платиш и стотинка, нито да излизаш от дома ти.

аз мога да кажа, че не започнах моята работа с желание, а от зор и без капка знание, обучиха ме само щото знам езици (то в IT много хора така почват)
Но винаги съм се радвала че работя, дори да ме дразни работата често, ами сменила съм 3 фирми за сега за 6 години кариера.Всеки път става по-леко, с по-добра заплата с повече плюсове.

Но пак, винаги се радвам че работя, защото заплатата ми даде свобода, възможности.Бих била депресирана да стоя вкъщи да домакинствам.За някои хора обаче е приятно и това си е техен избор.Аз просто не съм удоволетворена да чистя, готвя и моля мъжа да ми дава пари, ако искам нещо…

Също като при Манди, майка ми е напуснала работа да гледа деца след сестра ми, на 30, и е почнала пак на 56.
Била е висшист проектант, но след 26 години е невъзможно да работи това, то вече не се чертае на ръка, та започна съвсем неквалифициран труд, опаковаше лекарства.И пак беше толкова щастлива, че има своя си заплата, колежки и може да излезе от къщи и да бъде полезна. Тя явно също не се е чувствала добре да е само домакиня, пък баща ми винаги не искаше тя да работи, защото се чувстваше не достатъчно мъж, ако не издържа сам жената… патриархални ценности.

Абсолютно съм съгласна с предишните постове.
Можеш да се образоваш, да повишиш квалификацията си и да си намериш по-добра работа.
Но...има едно голямо "Но". Трябва да го искаш на всяка цена и най-важно: да не те мързи.
Да споделя моят опит.
Аз съм канцеларски плъх, т.е. не съм свикнала да работя тежък физически труд.
Преди 3 години се разведох след много дълъг брак - 28 годишен. През всичките тези години не съм се занимавала с нищо свързано с къщата. С всички ремонти и поддръжка се занимаваше моят бивш. Не само това, ами и организационни въпроси свързани с документи и финанси. Не знаех (вярвайте ми) дори къде са нотариалните актове, колко остава за покриване на ипотеката, как се плащат данъците, нито с какви инструменти разполагам в гаража или дворната барака.
Той ми казваше само: "Дай за това толкова пари или плати тази сметка." и толкоз.
Да, ама останах сама. И трябваше да се справя по някакъв начин или да продам всичко и да профукам парите.
Аз избрах по-трудното. Да съхраня това, което сме градили двамата и да го поддържам.
Все пак имам 2 деца, макар че те не дават хал-хабер за майка си. И двамата са пълнолетни и не ми помагат.
И така. Опитах частично с плащане на компании, с доброволна помощ от моя баща (Да е жив и здрав!) и с неблагонадеждни бойфрендове. Но има една приказка: "Не си ли помогнеш сам и Господ не може да ти помогне!"
С финансовата част се справих постепенно, защото вече в семейния бюджет не влизат 2 заплати, а само една моята.
Научих се да извършвам дребни дърводелски работи. Да режа с ъглошлайф. Да поставям шперплат и алуминиева обшивка. Да инсталирам осветително тяло. Да извършвам елементарни водопроводни работи.
Дали ми харесва? По дяволите не, но нямам избор! Имала съм моменти на крайно отчаяние. Включително паднах от стълба, докато кастрех кипарисите в двора и се ударих лошо. (Не се оплаквам. Само споделям.)
Въпреки всичко съм доволна, защото знам, че каквото и да се случи ще се справя без да съм зависима от никого.
Не се чувствувам ограбена, даже напротив. Научих толкова нови неща и съм благодарна, че макар и късно, продължавам да се развивам.
Подадох документи за да легализирам дипломата си за висше образование. (Живея в чужбина.) Моя грешка е, че съм спала толкова години, но всичко е поправимо. Надявам се, че ще успея да намеря по-високо платена позиция.
Едно ще кажа в заключение: "Толкова е унизително при всичките тези възможности, които предоставя съвременното ни общество да се молиш на разни нещастни мъжленца, които в 80% от случаите и на малкия пръст не могат да стъпят на една оправна жена, че няма накъде!"

И да и не - зависи. Когато аз започнах допълнителната ми "квалификация" в Германия нагло ми се отговори, че нямам нужда от нея, защото преди съм чистела и съм можела да продължавам да си чистя и поради тази причина ми се
 отказа финансиране на тази според бюрото по труда ненужна квалификация.
Ако не беше мъж ми да ми плаща разходите още щях да си чистя, ама да съм голяма еманципатка.

Ариел, не виждам връзка. Отказано ти е, защото тези програми, явно не покриват твоето състояние. Посочените горе примери са за хора, които влагат време и средства да надграждат. В крайна сметка, човек трябва да има идеи за развитие.
Много компании наемат и обучават хора. До колкото знам от една тема, и ти си така. Негативното отношение не помага, макар че разбирам, колко трудно може да бъде.
Мисля, че си доста млада, което дава възможност да се преориентираш. Никой, който изкарва голяма заплата  е е инвестирал време и средства, за да я постигне.
Аз говоря за заплата, защото нямам капацитет за собствен бизнес.

Това само си го въобразяваш. Минавам всеки ден през Столипиново за работа - нищо не е мърднало. Само се забулиха и ходят с хиджаб.

Какво точно е еманципацията?
Писах, трих, писах, трих и накрая от всичко прочетено тук ми се струва, че "еманципация" било жените да могат да учат и работят каквото си поискат, да се развеждат ако са попаднали на боклук, ако пък не е боклук - мъжът да помагал в къщната работа наравно със съпругата си. А, и да имат отделни сметки.
Аз се мъча да го опростя в моя мъжки мозък, но това ли е смисъла на понятието "еманципация"?

Кое от написаното от теб те притеснява?
Еманципацията е чисто и просто хората, независимо от полът им да имат равни права пред закона.
Еманципация не се използва само за жени, използва се и за равнопоставеност при хора от различни раси и етноси.
И за мен е важно всички да са третирани еднакво от закона, да получават еднакво заплащане за един и същ труд и да не са в роля на прислуга в къщи. Кой как си дели партньорството не е обект на законодателство, а на разбирателство.
Много сте чувствителни мъжете, като стане дума за споделяне на задължения. По тази причина, никак не е рядък моделът на двама работещи, но мъжът след работа сяда на дивана или в кръчмата, а за жената има още 5 часа работа, нищо че и тя е била на работа. И това, че ще закарате колата в сервиз не го оправдава. Аз още помня как мъжете не даваха семейната кола на жените си.
Слава богу, намаляват подобни картинки, но все още не достатъчно.

Предполагам знаете,че съществува война между половете?! Еманципацията е оръжие в ръцете на жените за надмощие над мъжете. Нищо друго. Схемата е известна още от преди хиляди години и е следната. В началото онеправданите се борят уж само за "равни" права,(даже си вярват че е така!),но като ги постигнат винаги,ама винаги след това се борят за надмощие и власт над довчерашният враг. Така българите през "турското робство" се борели за "равни" права,но когато ги постигнали (Освобождението през 1878г.),после лека-полека почнали да потискат турците в България,връх на което беше ужасяващият "Възродителен процес" със смяната на имена,пращане в концлагери и етническо прочистване на стотици хиляди български турци. Нищо ново под слънцето.

Аз не мисля, че мъжете и жените са врагове и воюват. Жените не искат да властват над мъжете, искат да бъдат приемани като равностойни.
Останалото написано дори няма да го коментирам, не виждам изобщо връзка с еманципацията.