При теб също работният ти живот (а и любовният) няма общо с "еманципатски напъни", а е стечение на обстоятелствата, споделяла си, че не си имала възможност за добро образование и си в известен смисъл принудително емигрант.
Тези неща наистина нямат общо с еманципацията, както и много други, които редовно се споменават в тази и други теми и виновникът е все "еманципацията".
По темата - благодарна съм, че съм се родила в тези времена и че имам не само права, т.е. еманципирана съм, а и че има желание и се работи в посока премахване на социални стереотипи, които също ограничават човек в ежедневието му и живота му като цяло. Къде трябва да се сложи граница обаче е труден въпрос, съвсем отделна тема е, че граници ей така не се слагат на тези процеси, те си вървят.


