Мнение за стиснатите хора

Нямам идея. Предполагам, че е анахронизъм от времената - не толкова далечни -  когато жените не са имали собствени средства и дори за да посещават разни места е трябвало да имат мъж придружител.
Освен това е най-лесния начин жената да разбере дали мъжът има пари.  Все пак не е удобно да пита.... А с беден мъж една жена рискува повече, отколкото мъж с бедна жена.
Необходимостта от закрила произлиза  от факта, че жената ражда и се грижи за децата . Ако няма да и е .нужна такава, отпада и нуждата да е / да се преструва на слаба.

И не на последно място, някои жени и мъже, съответно, ги възбуждат ролите на силния мъж и слабата жена, а олицетворението на тия роли е да я нахрани - да улови плячката/да плати сметката.

За мен плащането на сметката е до възпитание, маниери, отношение.

Да де, ама ако не те харесат...сори, плащаш си я ти. Те ти еманципация.
Продължението е на пейка в Борисовата.
Да не поискаш ся хотел?

При нас често сметката по подразбиране се дели на две колкото и символична да е. Жените не желаят да се чувстват задължени заради платена сметка. Нищо общо кой е стиснат и кой не е. Дори желанието ти да платиш цялата сметка може да се изтълкува като обида, че е неспособна и половин сметка да плати. Еманципация.
После дори и женени често пак си делят сметките при пазаруване. Навсякъде има различно нормално.

Тук също е така, макар че зависи много откъде идва човекът по принцип (от каква култура). И все пак имам и супер еманципирани приятелки, на които им е правило лошо впечатление, ако мъжът иска да цепи стотинката буквално на среща. Според мен макар и да не си признават, им е приятно ако мъжът поеме поне по-голямата част.

За това гледам да държа някаква среда, както споменах ако съм сигурна, че не искам да видя човека отново, държа да си платя своята част от сметката. Така не се чувствам, че съм го използвала едва ли не за безплатния обяд/вечеря/кафе, и не се чувствам задължена отново да изляза с него.

Но ако ми хареса човекът, не крия, че вътрешно съм разочарована ако иска да я разделим по равно. Въпреки че се опитвах да се интегрирам по тукашните стандарти и да не ми прави впечатление. Но както казах също, до сега не е имало случай някой хем да иска да делим сметката, хем наистина да е бил сериозен/заинтересован (даже да ме е канил на следващи срещи).

Преди години едно момче, незавършил студент,  настоя да си даде последните пари за месеца да ме черпи кино. Наистина много се умилих Жалко, че си замина за България малко след това и нищо не се получи.

От тази тема научавам какво може да се купи с 5 лв. - половин кило сирене, салата в заведение. Актуализирайте цифрите в примерите си, двойно е по-близо до истината.
По темата - пестеливостта е качество, което нямам, но уважавам. Свързвам го с волята да си ограничаваш малко прищевките. Когато прерастне в стиснатост, вече е кофти.

Накъде се обърна тоя свят в мерене на това и онова,егоизъм,изгода и какво ли още не!
Жалко е!
По темата....-никой не е длъжен на никой с нищо.Всичко е въпрос на възпитание,принципи и ценностна система.

Не съм чела предните коментари, че много сте писали,отговарям на въпроса:
Не обичам стиснати мъже и стиснати жени!😆
Уточнявам, че за мен стиснатост означава да разполагаш с пари, но да правиш дребни сметки и да се възползваш от възможностите на другите.
Иначе ако знам ,че някой не разполага или има временни трудности, винаги ще се съобразя даже ще гледам да помогна ако мога, за да не се чувства зле.
Ние с приятелките като излезем винаги едната плаща, редуваме се, понякога завтаряме, никой не прави такива сметки.

Приятните емоции на първа среща приключват в мига, в който започнеш да се озърташ като донесат сметката, или метнеш някаква част от сумата. Доста кофти впечатление, пък ако ще да си най- забавният и внимателен събеседник и слушател.

Съгласна съм, на мен също като цяло ми е безразлично как и защо и за какво някой (не) си харчи парите. Хем много да имат, хем да са много стиснати мисля, че са по-скоро изключения. Доста по-често ми се е случвало да се впечатлявам колко далеч отвъд финансовите си възможности може да се разпростре човек. Не бих тръгнала обаче да коментирам или да давам акъл.

Иначе за партньорството е важно според мен двама човека да имат подобно отношение към парите. Дългогодишен мой бивш си беше стиснат. Вземахме еднакви заплати, деляхме си разходите, остава ни достатъчно пари. Средна класа хора. Но ми бъркаше в здравето как за някакви общи начинания винаги гледаше да е най-евтиното възможно, имали сме сериозни конфликти.

Елате сега да ни видите с любимия - според него аз съм стипца, а той дава според мен сериозни суми за глупости. Пък аз от нищо не се лишавам, просто всичко си имам, пазя си нещата и не си купувам като него на година и половина нов телефон примерно, освен това не желая да трупам вещи. Напрягат ме. А той купува разни непотребни боклуци без да мисли и понякога без да е проверил какво му трябва, после пък ги изхвърля или ги подарява. Побеснявам, ама са си негови пари все пак. И аз не бих търпяла някой да ми дава акъл как да си харча заплатата, още повече, че финансови проблеми за щастие нямаме.

Единствената причина да не стават скандали е, както много правилно се каза, (1) защото имаме достатъчно и (2) имаме отделни сметки и поотделно добри доходи. Ако попаднем в ситуацията да трябва да се оправяме с по-малък бюджет бих могла да си представя, че ще се стигне до сериозни караници, освен ако той не си контролира харчовете.

Изобщо различно отношение към парите, добри при наличие на такива, може да доведе до сериозни търкания, а при липсата им със сигурност става много зле.

Обаче какъв ужас ще е семейство, където и двамата са с широки пръсти… не знам как ще се изхранват тия деца.

Мисля че е хубаво поне единият да има контрол, но все пак да не е някаква супер крайност.

Аз съм абсолютен емоционален купувач, обичам красиви неща, но си слагам лимит за глупости всеки месец.

Като цяло най-гадно е ако човек се стиска да дава за други, а за себе си харчи свободно.
Примерно да не дава 5 лева в офиса като събират за рожден ден, или да се стиска за цветя и подарък като отиде на гости някъде. Не че е длъжен , но някак смотано стои

А сега се сетих, понеже съм представител на Ейвън, имах една колежка от предишната фирма, все се хвалеше колко скъпи дрехи и парфюми има.Веднъж си поръча червило за 10 лева.В следващия каталог то беше намалено на 9 и тя дойде да си иска разликата, че се минала 1 лев щото поръчала рано….

Сега се замислих, че съм 50 на 50 с хората, които са ме разочаровали съм по-зле и от чичо Скрудж. И да умрат от глад, няма да им помогна. Но, за другите вадя залъка от устата си на непознат, в нужда също, ама на първите не бих дала и чаша вода. Не харесвам стиснати хора. (зодия Лъв).

Познавам такова и все не им стигат парите, въпреки че изкарват поне 4-5, познавам и друго пак изкарващо толкова, но там ги влагат в инвестиции и бизнес начинания и им се отплаща (и двете с по две малки деца).

И аз познавам семейства, в които и двамата са с широки пръсти. Харчи се за всевъзможни глупости, парите свършват преди заплата и се искат заеми от близки. И говорим предимно за хора, които печелят добре. Не си представям какво би било, ако са им ниски заплатите.

Понякога недаването за друг е въпрос на принципи. Когато някой в офиса не ми е симпатичен или не го чувствам близък, даже 2 лв. няма да дам. От години не работя с чужди хора, но го спазвах, когато работех. Предпочитам да харча за себе си и близките си, вместо за какво ли не. И празниците празнувам с близките, а не с чужди хора.