Фентъзи и фантастика - 24

  Елезар седеше на хълмовете на Крушево, кръстосал крака и наблюдаваше своята чирачка. Роксана се мъчеше да овладее силата на водата. Девойката пуфтеше и охкаше.
-Безполезно е. За не знам кой си път вече се опитвам и не постигам успех. Никога няма да стана като теб – недоволстваше тя.
-Не бързай. Успокой се и овладей Контрола. Талантът е само началото. Контролът над мана е всичко. На мен ми трябваха двадесет години и продължавам да се развивам. Ако за половин година бе успяла да направиш повече, щях да сметна, че съм некадърен.
-Не е там работата, просто ти го правиш да изглежда много лесно…всъщност ти на колко си години?
-Такива въпроси не се задават между приятели. – закани ѝ се шеговито той с пръст – ти на колко мислиш че съм?
-Знам ли? Четиридесет? Четиредесет и пет?
-Ако ти кажа, че съм на тридесет и шест ще повярваш ли?
-Сериозно? -  Роксана подскочи - но ти изглеждаш много по…
-…Възрастен? – наблюдавай внимателно. – Буквално след миг лицето му видимо се промени. Леко прошарената коса стана чисто черна, бръчките на челото изчезнаха.
-Но как…?
-…го правя? С много практика. Вече знаеш нещо основно – овладяването на водата  дава възможност да лекуваш. Всъщност лечението е възможно, чрез всички стихии, но най-ефективно е чрез водата. Но водата е полезна и в други случаи – тя може да ти даде бодрост, желязно здраве, да те помладява…а също да променяш външния си вид.
В миг я обзе завист
– толкова съм далеч от това?
-не бой се. Ти овладя много през последните месеци; вече знаеш всяка билка и тревичка, всяка отрова и противоотрова…нуждаеш се само от практика. Дори най-даровитите стихийни магове се нуждаят от практика. С времето ще задобрееш.
-Но защо го правиш? Защо се състаряваш?
-Защото повечето хора имат навика да се доверяват по-лесно на по-възрастни хора. Навярно заради опита, който се предполага че имат.
-Елезар…щом знаеш толкова много защо не си някакъв по-виден пост? Например като съветник на някой княз? Та ти знаеш не по-малко от съветниците?
Точно в този миг  към тях се присъедини една млада и добре облечена девойка.  По походката и външният ѝ вид личеше, че е високопставена дама.
-Извинете вие ли сте майстор Елезар?
-Дали съм майстор – не знам – но аз съм Елезар. А вие сте?
Девойката видимо се смути
-Моето име няма да ви говори нищо. Мога ли да говоря с вас по частен въпрос?
-Нямам тайни от своята ученичка -  Роксана. Можете спокойно да говорите пред нея, това което имате да кажете пред мен. – лицето му изразяваше невъзмутимост. „Как го постига“ – запита се Роксана. Сякаш всеки ден идваха разни …хъм "госпожици"* да искат да говорят с него по частни въпроси. Изведнъж се сепна. Всъщност можеше и през ден да говорят с нето. Със своите топли маслинено черни очи и ведрото си лице Елезар можеше да бъде доста привлекателен. Сега се замисли, че откакто стана негова ученичка някои млади жени изляха злобата си върху нея. Дали тук нямаше и нещо повече?
Жената хапеше устни, но най-накрая се реши да говори.
-добре тогава. Аз съм Алма, довереница на господарката Косара, в чиито земи се намирате.Господарката желае да говори с вас по …един частен въпрос. Дискретността ви ще бъде оценена
На Алма и падна чейнето. Самата  господарка Косара го търсеше.  Елезар не помръдна. Само леко повдигна вежда.
-Разбирам. Много добре. Изчакайте ме няколко минути.
Той се наведе към Роксана – разбираш, че трябва да отида. Това може да е шансът за нас…за стихийните магове. Предполагам, че  в някаква степен това отговаря на въпроса ти, отпреди малко.
Той вдигна ръка, за да пресече въпросите.
-Ти оставаш тук. Вече знаеш достатъчно, за да лекуваш хората в отсъствието ми. Имам ти доверие. Освен това имаш нужда от практика, а така ще се научиш как да подобряваш медитацията си. Една година обучение не би ти било полезно колкото седмица интезивни курсове
-Но какво да кажа на хората? – изпадна в паника тя
-Истината. Временно съм зает с други задачи и известно време няма да съм тук. Не е необичайно нещо един стихиен маг да напусне областта си, без предизвестие.
-На на мен никой няма да ми се довери…
-ще ти се доверят- хората са те виждали да ми помагаш, познават те, а освен това е по-лесно и сигурно да се доверят на едно познато лице, отколкото да търсят отдалеч друг и непознат стихиен маг. Или да се изръсят за скъпите услуги на заклинателите.
-Да, но…
-Стига празни приказки. Решил съм го.
-Той  се обърна към горничината
-Няма ли да се преоблечете? Или да вземете нещо?
-Не смятам да ходя на бал. Ако господарката не харесва дрехите ми, това е нейн проблем – той не добави, че лесно може да промени вида си, но не желае. Роксана обаче се досети, че това е изпитание. Изпитание за гордост. Щом можеше да променя лика си, за Елезар щеше да бъде детска играчка да промени за миг дрехите си по свой вкус. Той обаче явно не желаеше това.
Накрая  довереницата взе решение – да тръгваме тогава. Предпочитам да не стоим тук в жегата.

Господарката * Косара четеше от часове една и съща книга. Погледът ѝ бягаше по страниците и тя не можеше да се съсредоточи. Едно лекичко покашляне я върна в действиетелността. Алма се бе появила. Нейната довереница имаше все така горд и впечатляващ вид, само по напрашеното ѝ облекло човек можеше да познае, че е скитала навън.
-Алма, намери ли този, кого те пратих да търсиш?  - попита я тя.
-Да, господарке, той сега чака в предверието.
-Нека заповяда тогава! – при нормали ситуации Косара би предпочела да има време, за да се приведе в представителен вид. Но мисълта за тези….интриги я караше да бърза.
Влезлият бе висок, строен мъж, с черна коса и топли черни очи. Имаше вид сякаш бе някъде между тридесет и пет и четиредесет години. В противовес на заклинателите бе облечен  скромно, носеше само една тъмнозелена роба и леки черно обуща. Много жени биха го намерили привлекателен. Чудно дали си имаше приятелка.
„За какви неща си мисля“ – сепна се тя, прокашля се и заговори на глас
-Майстор Елезар, нали? Аз съм господарката Косара. Бих искала да обсъдя с вас един делови въпрос
И да беше забелязал как го оглежда мъжът с нищо не издаде това. Само ъгълчето на устата му се изкриви
-Не съм признат за „майстор“, не и в смисъла който вашите заклинатели влагат в тази дума и нямам нужната грамота; но стига да имате желание можете да се обръщате към мен и така. Заслужил съм това обръщение в практиката.
Мъжът говореше спокойно, без да се запъва, без да заеква, сякаш дълго бе репетирал
-Мога ли да знам за какво ме извикахте, господарке?
-Направо на въпроса…добре, нека така да бъде. Няма как да не си забелязал страшната суша. Тя е вредна за всичко… за житото, за животните, за  областта – а предполагам и на Вас, майстор Елезар не ви е приятно. Не можете ли да направите нещо? Чувам че стихийните магове могат да влияят на времето
-Нима вашите съветници са безпомощни? – леко подобие на усмивка обагри ъгълчето на устата му. – странно, предвид с какво ожесточение забраняват на мен и другарите ми да се мешаме в делата на Създателя.
-Те предложиха, но техните услуги….
-…са малко скъпи, нали? – засмя се той.  – Може ли да седна? Предполагам, че разговора ще е дълъг
И без да дочака  отговор си придърпа един стол. Косара се сепна
-Моля заповядайте – опита се да се престави като добра домакиня.
-Говорех…
-… Че сушата убива икономиката ви, но заклинателите взимат скъпо. - дали щеше да успее да довърши една своя мисъл без да я прекъсне? - Доста по-скъпо от един стихиен маг. Досетих се. Ще искате от мен да докарам дъжд, нали?
-Ами…
-Момент.  – той рязко стана, приближи се до нея и рядко хвана челото ѝ с ръка. Един чигот** понечи да извади меча си, но тя го спря с ръка.
-Готово. Надявам се, че главоболието ви премина.
-Да. Но как разбрахте, че имам главоболие?
-Професионална тайна. – Усмихна се той. Последно седна обратно на стола – и така за това каквото искате от мен -Съгласен съм.
-що се отнася до заплащането, Ние нямаме много пари, но…какво?
-Съгласен съм
-Просто така – без уговорки? – попита тя невярващо.
-А не, просто така – не.   Имам няколко малки уговорки. – възможно ли бе да се усмихне по-широко?
-Ако е за парите, не знам колко взима един стихиен маг, но…. – той я пресече с ръка
-Парите не ме интересуват. Или поне не ме интересуват много. Не, уговорките са две. Първата е, че не мота да направя това веднага. Вашите заклинатели несъмнено са ви обяснили основното-  голямата магия иска голяма подготовка.
-Намекнаха нещо подобно – смръщи вежди тя „и големи пари, ако вярвам на Онегавон. Но този поне не говори за пари. Интересно май ще бъда права“
-Не искам да правя нелепи метафори, но това е като обтягането на арбалет. Колкото по-силно обтягате арбалета, повече сила трябва да приложите. Накратко нуждая се от две седмици
-Две седмици! Не може ли по-кратко?
-не, не може. Макар че заклинателите ще ви кажат друго. Те ще претупат набързо някое заклинание с краткотраен ефект; после ще ви вземат допълнително пари за услугата. Аз искам да помисля по-дълготрайно решение от това днес да вали, а утре отново да грее слънце. Освен това съгласете се – сушата продължава трета година. Какво са две седмици повече или по-малко.
Косара замълча. Не ѝ харесваше, че трябва да отлага, но нямаше голям избор. При това всичко което Елезар предлагаше досеаг звучеше разумно. За да не изглежда безпомощна тя попита
-А другото условие?
-Искам всичко да стане публично. В противен случай вашите съветници ще си припишат заслугите. Отсега можете да кажете, че точно след четиринадесет дни ще прогоня сушата.
-Искате да се конфронтирам с тях – каза тя недоволно.
-О! нима няма да се конфротирате с тях, като ползвате услугите ми? Или може сте си представяла, че може да ни държите в задния двор?
-Приемам. Не е като да имам избор. Но тогава и аз имам няколко условия. Първо – ще ме научите на вашата магия.
-Готово. Следващото
-Второ…толкова лесно?
-Да. Мояга религия не ми забранява да обучавам жени. Е, второ?
-Второ…тя позагуби малко увереност, но бързо си я върна – искам да разполагам с вас 24 часа в денощието.
-Това засега е невъзможно. Трябва да се върна и да подготвя някои неща. Но веднага щом изтекат двете седмици ще се поставя на ваше разположение.  Друго има ли?
-Не. А не може ли още сега?
-Някои неща трябва да се изпълнят близо до реката. Просто няма как…Приключихме ли?
-Да, определено.  Пожелавам ви добър път – и пак ще се видим
-Духовете да са с вас. Не ми посочвайте вратата и сам ще я намеря.
                           * * *
Малко по-късно Косара бе останала сама със своята довереница.
- Алма ти видя…как смяташ, правилно ли постъпих?
- вие бяхте принудена да постъпите така, господарке. Съветник Онегавон не ви остави друг избори.
- Знам, но…това наистина минава пред една сериозна конфронтация със заклинателите? Какво ли щеше да каже баща ми на мое място?
-Той нямаше да има точно вашите проблеми, защото Съвета нямаше да го ограничава, заради пола му. Но проблемите със заклинателите не са от днес и вчера и рано или късно трябва да се решат.
-Да, просто… това значи, че ще имам пряк сблъсък с тях и…как мислиш, дали този Елезар знае какво прави? Струва ли си всичко
-Предстои да разберем нали? Но той бе най-близко до нас и бе един от малкото, които не се крият. Можехме да намерим и друг, но щеше да отнеме повече време. Останах с впечатление, че бързате?
-Да, определено…ех, сега ми оставя само да се изправя пред гнева на Онегавон. Честно казано това не е нещо което очаквам с нетърпение.
                   * * *
Роксана се бе отдала на медитация. Ето усещаше синигера отдяно, червеношийката три крачки вляво…странно сякаш усети и някакво друго присъствие – в единия миг го нямаше, а в другия мит то бе тук.
Тя отвори рязко очи…пред нея бе Елезар
-Оф…Стреснахте ме, учителю – каза тя обвинително
-Извинявай. Не исках да преча на медитацията ти.
-Е, какво стана?
-Много ли си любопитна? – отвърна той на въпроса с въпрос
-Търпението е добродетел – отвърна ѝ той полусериозно – полушеговито. Но все пак ѝ разказа. С пълни подробности.
-Наистина ли ще направите промяна на времето?
-Да, налага се.
-Мислих, че това е много трудно.
-Трудно е – но не е невъзможно. Само магове от високо ниво могат да влияят директно на времето. А задачата която съм си поставил – не просто да докарам дъжд, но да разхладя региона – е още по-трудно
-В такъв случай вероятно сте много силен?
- Че съм силен – силен съм (в смисъла който влагаш), но от мен има и по-силни. Вече съм ти обяснил, че работата опира до Талант и Контрол (над силата). Таланта ти помага  да се изявиш, той изисква предимно въображение. Контрола над силата е много важен, а повечето арканисти *** сериозно го подценяват. Ако искаш да вършиш някаква продължителна дейност – например ваене на статуя – трябва да имаш силен Контрол, за да поддържаш Извора в постоянен поток. За щастие аз имам необичайно силен Контрол.
-Но вие имате и Талант
-Той се усмихна – радвам се, че вече прозираш зад скритото. Да, моят Контрол е необичайно силен, но аз имам и Талант. Но нека оставим това за друг път. Да, смятам да изпълня обещаното. Няма да е лесно, но смятам че, ще съм готов за седмица
-За седмица…Но нали сте поискал две седмици?
-Ето ти един урок – винаги искай повече време. Освен това времето ще ми е нужно не само за магията.
-А за какво друго
-Роксана – смеещите му се очи изведнъж станаха сериозни – не може да не осъзнаваш, че този мой ход ще предопредели бъдещето на много хора. Той ще ме изправи срещу заклинателите
-Аз съм с вас, учителю.
-Благодаря. Наистина. Но аз имах предвид нещо друго – нуждая се от подкрепата на  колкото се може повече стихийни магове
-О, това е лесно, само трябва да ги помолите... – но той заклати глава в знак на отрицание
-няма да е толкова лесно. Аз не съм местен и нямам доверието на местните. Да, приемат ме, но не напълно. Едно да имам толерантността им, а друго доверието им.
- А всъщност откъде сте, учителю? Никога не сте ми казвали.
-От много далеч. И да ти кажа няма да разбереш. Ти не си чувала за това място – тя разбра, че това бе учтив начин да ѝ кажат „гледай си работата“ – по-сериозният ни проблем е друг. Не аз – ти трябва да намериш други стихийни магове и да ги убедиш, да се присъединят към каузата ми.
-АЗ?  - тя нададе писък  – но аз не съм толкова умела в магията като Вас,учителю….
-Тук това колко съм умел няма значение. Ти мила моя си от местните, те ще се доверят повече на теб, отколкото на един непознат…особено в местности, където не ме виждат всеки ден. Затова поисках две седмици. Месец би било по-добре, но господарката Косара щеше да стане подозрителна. Ти обаче няма да казваш, че искаш да са тук след две седмици. Постави им срок от десет дни.
-но аз не знам какво да кажа
-Уверявам те че ще намериш думите. Ти си умна и съобразителна девойка, имаш основните знания, родена си и живееш тук, местните ти се доверяват. Дори името и дрехите си като на другите, докато аз съм „бяла врана“ (Гаргамела - това "намигване" е за теб )
-Но аз не знам къде да ги търся. Те се крият.
-Затова ще ти дам три дара. Нали знаеш – в приказките всичко е по три – засмя се той.
-Първият ми дар е тази муска за късмет. Настроил съм я към теб. Ще се активира веднага щом я сложеш. Не я сваляй по никакъв повод. Дори когато се къпеш.  Муската ще ти донесе късмет. Имай предвид, че може да е необходимо известно време, преди да започне да работи качествено.
-Вторият ми дар е този пръстен – той ѝ подаде голям  сребърен пръстен с образа на орел, захапал рубин.  - Той ще ти подскаже кога някой използва магия. Когато някой използва магия наблизо ще се затопля, а ако се отдалечаваш – ще изстива. За съжаление пръстена не може да определя вида на магията, нито дали използващият я има добри намерения.
-Третият ми дар е този – той ѝ подаде един гарван.
-Гарван? – за какво ми е?
-За какво ми е? за какво ми е? Г-ра. За какво ми е? – отвърна с нейния глас гарванът
-не се отнасяй с такова пренебрежение към него.  Карач е мой стар приятел. Сега няма време да те уча на това, но съществуват и други видове Дива магия, освен Стихийната. Просто приеми, че той знае към триста и двадесет думи, близо осемдесет кратки фрази, може да брои и да имитира гласове...и ще ти бъде ценен помощник.  Вслушвай се в съветите му.
-На един гарван?  
- Да, в съветите на Карач. Той е много повече от гарван. Повярвай ми – той е безценен.
 Явно недоверието бе проличало в гласа ѝ, защото тонът му се втърди.
-Повече от гарван. Повече от Гарван. Карррач. Повече от гарван – обади се гарвана. Този път – с гласа на Елезар.
-Е, добре…благодаря за подаръците. Накъде ще ме посъветвате да тръгна?
-Оставям усета да те води. – той и кимна – а сега можеш да тръгваш. Духовете да са с теб.
Тя едвам се сети да отвърне на поздрава
 
                       * *  *
Eлезар дълго гледа след отдалечаващата се девойка.
-Надявам се, че не я изпратих на прекомерно трудно задача. Даровете ще ѝ помагат, а Карач ще я напътства. Би ми се искало да мога да отида сам, но няма да успея. Не и за толкова кратко време. Имам да свърша доста неща. -  Отвърна му само вятъра. Той въздъхна, погледа още малко и пое по пътя си.
*по настояване на фен-общността съм заменил княжна, с господарка. Да живее демокрацията
**телохранител
*** друга дума за стихийни магове.

Само няколко идеи нахвърлям, може и да не са най-удачните предложения, но това успях да измисля  -
делови въпрос - въпрос, важен за всички в царството /страна ни
грамота - тапия (този не е най-удачен, но просто не се сещам за друг архаизъм сега)
икономиката - стопанството
24 часа в денощието - неотлъчно (някак в тези времена не мога да си представя този израз, когато не са носели ръчни часовници)