Бръмбарите в главите ни

Нищо човешко не ми е чуждо. Явно затова повечето неща, описани като бръмбари, ги приемам като съвсем нормални и естествени.
Единствено ходенето без гащи навън не го разбирам, не че не го приемам - просто не мога да си представя да обуя панталон директно, некомфортно ми изглежда панталон да ми жули (малко или много) деликатните места.  Нито пък пола, която може да се вдигне или да седна по-разкрачена - без да искам.
Бе, без гащи си се чувствам гола, това е.
Повечето от другите са си суеверия, които, да, пó приемам за бръмбари. Било то да не се връщаш при излизане, черна котка да ти мине път и подобни. Не съм зависима, за щастие, от такива и не им обръщам внимание. Като ме сърби носът - знам, че просто ме сърби и толкова, точно както черната котка, която ми пресича пътя, просто отива някъде и това няма нищо общо с мен.
Много се забавлявах със сортирането на щипки за пране по цвят, не бих си го и помислила, но, така или иначе - отдавна не простирам, защото, както казах - "много обичам" тази дейност. 🤭
Една странност моя - никога не отварям прозорци, които нямат мрежи против насекоми, чувствам се безкрайно уязвима, ако знам, че безпрепятствено вкъщи могат да влизат насекоми. Иначе обичам насекомите, но не и вкъщи. Мога да ги държа в ръка (освен опасно жилещи и хапещи), но изпитвам ужас при мисълта да ме полази насекомо. Не ме е гнус от червеи, от малка ходя на риболов и спокойно ги пипам и слагам на куката.
Не мога да спя на светло, стаите вкъщи са максимално затъмнени.
Картини и гоблени, закачени накриво, ме дразнят страшно.
Както казах, мания по чистене нямам, но имам мания по къпане и знам, че прекалявам със собствената хигиена. Изобщо - обичам да се къпя, трудно излизам от банята - дори като бързам, пак - айде още малко да постоя под душа, каква е тая любов... И в морето мога да стоя с часове, но изгарям много бързо, въпреки силните слънцезащитни, та нашите като малка само с тениска и шапка с козирка ме пускаха във водата. Много ме беше срам от другите хора, но пък са ме опазили от разни кожни увреждания.

И аз не мога да проветря, ако няма мрежа.
Имала съм гости, вместо прозореца с мрежа да отворят, те ми отварят вратата към терасата, там няма мрежа. Побеснявам ти казвам. Не се карам, просто затварям и обяснявам, че не се отваря вратата, а прозореца, защото мухи, комари, хлебарки и всякакви такива насекоми не искам да влизат.
Някои са разбрани и разбират от първия път.
Други са нагли и викат, какво толкова.
Тук вече казвам -  в твоя дом щом търпиш комари и мухи, не ми е проблем, но аз живея тук и тук това не се допуска.
С един такъв тон го казвам дето не търпи възражение и млъкват.

Друго, с чорапи съм и лятото вкъщи.
А като спя лятото спя с одеало и олекотена. В момента все още съм с две одеала и олекотена. През деня съм с тениска само и летен панталон, но щом легна трябва да съм хубаво завитичка, някак ми става студено.
Иначе апартамента е хладен, климатик не ползваме. Аз съм родом от майната си, само там спях с чаршаф. В столицата не е особено топло.

Да си кажа и аз... Винаги спя с отвити крака, няма значение какъв сезон е, дали е студено. Краката ми трябва да са отвън, иначе..не мога да дишам. Чорап, естествено, е недопустим.
Винаги лампите трябва да светят навсякъде, дори през деня рядко гася лампа. Искам да е много светло, в гроба и без това все на тъмно ще съм.Обичам да спя на светната лампа, но мъжът ми не дава. Постигнахме споразумение да свети нощната. Пак е нещо...
Винаги проверявам по няколко пъти дали съм заключила външната врата, понякога се връщам от стълбите даже да видя дали не е отворено. Веднъж счупих дръжката на вратата от проверяване дали е заключена. Мъжът ми още ми напомня, макар че минаха 10 години сигурно....
Все мисля дали съм изключила ютията или машата, ако съм ги ползвала преди да изляза.
Обичам да ходя боса. Израснах на село при баба и дядо и по цяло лято ходех боса навсякъде. Вече не мога, но поне вкъщи ходя така през лятото. Само в банята обувам чехли, за да вляза. Затова стоят пред вратата й, на излизане ги събувам.
Когато си купувам дреха винаги я помирисвам, за да проверя дали мирише на ново. Ако реша ,че не, не я купувам. Връщала съм много пъти дрехи от магазини онлайн точно заради това.
Винаги помирисвам новите книги. Обичам миризмата на мастило.

Аз пък гася лампите, особено вечер преди сън мразя да ми свети. Да спя на светнато абсурд, имам гаден спомен от болницата, всичко нон стоп светеше, като лежах с дребния още бебе... Когато се налага да има светлина, предпочитам ТВ да пусна да свети фоново нещо си там, ама не и лампа. Светнато нощем винаги ми напомня на болница, болни и големи гадости...

Аз мириша всичко... дори и нещо, което знам, че няма никакъв аромат. Някак инстинктивно си доближавам носа, задължително.

Синът ми е така, всичко под носа първо.
И оглежда обстойно.

Аз имам притеснение, че ще взема да счупя бравата на входната врата от толкова проверки дали е заключено. А нямам основание да се притеснявам, защото вратата на етажа и на асансьора за етажа се заключват.
И аз имам навика да мириша всичко.
Моите бръмбари май са повечко 😃 Но сме постигнали хармония.

Не понасям звук от телевизор. Изхвърлих го. Цели 10 години минаха. Чувствам се отлично. Ако отида някъде и върви телевизор напускам помещението. Не разрешавам на чужди хора да ме докосват. Не се ръкувам. Ако не мога да избегна ръкуването нищо не пипам с тази ръка и при първа възможност зверски я сапунисвам няколко пъти.

😀
Поначало не съм особено впечатлителен човек. Да кажем, никога няма да намеря за странно, ако видя телефонът ми да прави "случайна" реклама на нещо, което съм изрекла на глас. В такива моменти представям телефона си като - моят верен слуга, който чете дори мислите ми.

Обичам, докато се храня, да чета едновременно за полезните свойства на храната, която ям в момента. Сякаш усещам максимално как витамините проникват в тялото ми и си го възприемам като плацебо ефект.

Не,но ако се усеща гадна миризма не държа отворено.Зимата дни с мъгла и т.н.Аз преди също не обичах да се ръкувам,но трябваше да се ''поправя''.Настроих се ментално и вече нямам проблем.Иначе също не обичам излишен допир с чужди хора.Полудявам ако в гр.транспорт някой се допре до мен и особено ако  усетя минимален допир по косата ми.Отделно,че ме е страх да не ми скочи въшка на главата от някой в близост нищо,че хората може да нямат въшки,но нали бръмбара в главата.....

В горните класове хванах въшки - май точно в ГТ, това беше най-вероятното място на полазването, защото имах само огромни и угоени въшки, и то много, но много малко гниди. И добре, че бяха малко, защото косата ми е буйна и чуплива, освен това - беше и доста дълга, та чистенето беше голямо предизвикателство за търпението на майка ми, но пък тогава имаше "Купрол", който май и гнидите избиваше. Ама пък цяла седмица не ходих на училище, голям кеф, нищо че миришех на газ ("Купрол" си миришеше на газ) 🤣
И това със сигурност е допринесло за"голямата ми любов" към ГТ.  Аз също мразя допира на чужди хора, миризми на немити тела, гадни парфюми, пот+парфюм="прекрасна любима комбинация", миризми на манджи и каквото се сетиш, ГТ изобилства от това, а на мен ми се повдига от такива неща.

П.П. Само като спомена за въшки, моментално почва да ме сърби скалпът. Докато пишех по-горните редове, вече ме сърбеше. 😆

И аз обичам като ям ябълка да я оглозгам максимално, но не мога да се представя да изям семките,пък дръжката съвсем.
Адски ми е неприятно някой да ми мирише на дреха,в която се е препотил многократно без да я изпере.
Сигурно затова обдушвам каквото сваля от себе си преди да го хвърля в коша за пране,трябва да съм наясно .

Моите дъщери, дето постоянно ми вкарват нови мухи за ОКР, ми го казаха това със здрасти-то, но не съм го пробвала досега дали работи. Най-големият ми ужас е да забравя нещо и да трябва да се върна, защото много пъти съм забелязвала, че задължително плановете ми се объркват.

Извинявам се, че убивам забавата по темата       
Имаше един коментар, че тук всички са с красиви калинки, мдаааааа.

На мен след някои постове ми иде да се гътна.

Винаги мириша прането, когато го прибирам от простора. Обожавам аромата на чисто пране.