Отговори
# 150
  • Мнения: 47
Именно, накрая все аз излизам виновната, че съм се почувствала някак си... Не е честно, знам. Но...
Но, няма какво друго да направя на този етап, освен да подходя с търпение. Другото е да си тръгна, да развалим семейството, и?!
Ей, хора, кажете къде са тези перфектни отношения между двама души, където всичко е цветя и рози, докато смъртта ги раздели?! Аз винаги съм си мислила, че това е най-добрата ми връзка, корпус съм имала, но, уви...
Май излиза, че е най - добре сами да си живеем, че това е най - сигурната и любяща, безоблачна връзка (докато не ни удари депресия от самотата, но, няма безплатен обяд)...

Моля, тези от вас, които имат хубави и безоблачни семейни отношения, споделете как сте го постигнали?

# 151
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 677
Нека авторката даде шанс и да види как ще се развият нещата. Всеки бърка във връзките, всеки гледа само през призмата на своите чувства. Мъжете също трупат недоволство, те също имат свои чувства. Всеки манипулира до някаква степен, на никой не му се иска да излезе виновен. Но не всеки е патологичен манипулатор и нарцис. Във връзките трябва напасване, изясняване, превеждане на чувства и ситуации. Всеки трябва да погледне поне малко през чувствата на другия, вместо през егото си. Все пак те са и млада двойка. Връзки без препирни и недоволства има ли изобщо?
Аз питам този точно от какво е недоволен, след като не се чувства длъжен, а и от сърце не му идва да прави каквото и да било, сакън да не сгреши и да не провокира с нещо мрънкането на жена си. Ама на всички нас е ясно, че една жена мрънка, когато са я забравили или среща пасивност.

В този случай виждам диаметрално противоположни гледни точки за живота и за отношенията в семейството. Той няма да се даде лесно. Върже ли я с дете, трябва да е готова и за други изпълнения. Тя отсега не може да разчита на него да й помогне да балансира в напечена ситуация, представяй си, когато се разбъркат хормоните, какво ще стане. Тогава обвинението, че мрънка, ще е много меко, защото определението за характера й ще е, че е непоносим.

Съвет от мен: този човек отсега трябва да разбере, че ти имаш своите основания да си недоволна и да "мрънкаш", защото и ти като него ... (погледни нагоре към подчертаното в мнението на Лъвица), освен това си жена и имаш право като такава на теб първо да се обърне внимание.

# 152
  • Мнения: 2 680
Щом ти е добре, живей си го. Никой няма да ти живее живота, твой си е. Аз не мога да си представя да ми казват, че се преструвам, когато съм болна, това само като пример. Ако за теб такова отношение е ок, ами чудесно. Казвайте си всичко навреме, макар че така ще стане още по-зле, поне според мен. Но поне ще има яснота. По-добре е по-рано да установиш, че във всичко грешиш. А ти ще го установиш, ако започнете да си говорите. Следващият път ще е същото.

# 153
  • Мнения: 3 349
Съгласна съм с Лъвица. Не знам велик манипулатор ли е или просто си е признал, че мъжкото му его е пострадало и е спрял да се старае. Това ще си проличи в бъдеще с действията му. Факт е, че много жени забравят да кажат на първите жестове "благодаря", или "много ме зарадва днес", или "ти си страхотен", впоследствие мъжете просто спират да се стараят. Някои спират и да се радват на малките изненади, защото очакват по-големи. И, о изненада, те не стават по-големи, а спират. Това, разбира се, ако наистина това е истина: "аз все мрънкам, че не е както трябва направено, че все не е достатъчно", а не негова измислица.
Ще прозвучи цинично, но хората са много близки до животните. За да има прогрес трябва за всяко добро поведение да се дава наградка.

# 154
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 677
А, домашни любимци бол, мъжете са кът.

# 155
  • Мнения: 47
Истината е, че аз наистина имаше момент, в който много мрънках и много негодувах. Дали е имало причина, кой е бил крив, и кой-прав, не знам, давам пример :
Тръгваме на ресторант, а след това сме планирали пътуване до море. Аз, с токчета, направена, с настроение влизам в колата. А колата- кочина! Започвам да мрънкам в този момент- "как не си се пистарал да я изчистиш, не ти ли е неудобно, че качваш дама в нея, и тн.". Той, съответно, започва да напада мен - "А защо ти не я и изчисти, като ти е мръсно, защо все аз трябва да правя всичко"...
И се завърта един омагьосан кръг на обвинения,в който, пак да попитам, кой е крив, и кой - прав?! Кой Бял, кой - Черен?!
И другото искам да вметна - господинът НИКОГА до сега не е казал Извинявай, за НИЩО!

# 156
  • София
  • Мнения: 16 207
Авторке, няма безоблачна връзка, или са такава рядкост, че ако само такива просъществуват, ще се затрием като вид. И с моя съм имала търкания и съм осъзнала, че човек си гледа своите дразнения, често не осъзнава той с какво дразни, и често реагира незряло и импулсивно. Виждала съм той как реагира така, но като съм поглеждала към собствените си реакции, съм виждала, че и аз го правя. Завъртите ли се в кръга на взаимните обвинения, край няма. Защото всеки е допринесъл с нещо. И да измерите (а то няма как) кой с няколкото грама повече е виновен, какъв е смисълът? В една връзка не е важно все някой да е прав, а да намерите общо решение, с което да вървите заедно напред.

Виждам, че си натрупала доста недоволство от него, а може би той се чувства по същия начин. Да, сами не се налага да се съобразяваме с никого, освен със себе си, но и губим много важни интеракции, близост, интимност. Виж как ще се развият нещата, опитай се да видиш и твоя принос. Ако и двамата се постараете, може и да се случат нещата. Ако не, вратата винаги е там. Но зад всяка врата има компромиси и недоволство. Въпросът е има ли воля и желание нещата да се изгладят. Иначе, седиш си сама и не се оплакваш Joy

Някои от нещата, които е казал и от поведенеито му може да са били под афект. Аз затова казвам, че е добре да се проследи след разговора как ще са нещата. Иначе такива ситуации ще има и в бъдеще, и с всеки един партньор. По-добре да види точно как се развиват, преди да бяга.

# 157
  • Мнения: 5 444
А с МОЛЯ и БЛАГОДАРЯ как е?

# 158
  • Мнения: 3 349
И другото искам да вметна - господинът НИКОГА до сега не е казал Извинявай, за НИЩО!
Това за мен би било проблем. Не понасям мъже, за които думата "извинявай" е непозната и да се извинят им е "под достойнството". Показва неуважение към жената, защото същите съм ги виждала как хъкат и мъкат пред шефа и се извиняват не, ами... Толкова да е сложно да изречеш извинявай (или обичам те), тоест за тях оправянето на взаимоотношенията и признаването на вина не е приоритет.
В ситуацията с колата обаче има много други начини да кажеш, че нещо не ти е приятно, без да започваш с нападки като "не ти ли е неудобно, как не те е срам, аз съм ДАМА..." и т.н. Аз лично не понасям да ми се вдигат скандали за глупости и не бих изтърпяла някой да ми съсипва началото на почивката с мрънкане за мръсната ми кола. Това е все едно да се нагласиш, да събереш багажа, да направиш по един сандвич за теб и него, да влезнеш в колата и той да ти каже "не ти ли е неудобно, че те чакам вече 10 мин, как не можа веднъж да дойдеш навреме, следващият път като закъснееш просто тръгвам без теб (точен цитат от един бивш)".
Та и двамата трябва да отработите комуникацията и да подобрите начина, по който се отнасяте. Самото обръщение "господинът" е малко странно, все едно се разграничаваш от него като някой непознат.

# 159
  • Чужбина
  • Мнения: 421
Ето, че хората не обичаме щастлив/добър край на сериала/ филма. Искаме си драма/ негативизъм. Ако може развод и сълзи, нали?

Авторке, слушай в този случай Лъвица, тя има добро мнение като трезвост и прецизност. Не се поддавай на провокации за вманиачаване, недоверие, дебнене и пр.

Очакват ви с мъжа ти само хубави моменти!

Последна редакция: пн, 10 юли 2023, 16:28 от Boris1177

# 160
  • Мнения: 4 132
Като гледам,че планирате сватба май ти е все едно колко и дали е романтичен вече си прежалила тази страна от характера му.
Малко сте се съчетали кофти-темерутест и егоистично настроен мъж с жена-мрънкало и непорастнала ,но ще се търпите явно.

# 161
  • Мнения: 8 608
И аз съм за положителния развой на тия отношения. Няма връзка, в която всичко да е винаги безоблачно и прекрасно. Няма. Но, на мъжете трябва в прав текст да им кажеш от какво си недоволна и какво искаш. Вече, ако на човека срещу теб му пука, за твоите чувства и терзания ,ще положи усилия,  иначе не.
Отношенията са на приливи и отливи, на взаимни компромиси, но и от двете страни.

# 162
  • Мнения: 9 229
истината е, че авторката и преди и след сватбата от едни и същи неща се оплаква свързани с мъжа ѝ..ако е можела да ги преглътне и да прави компромиси с тях е щяла да го направи досега..колко са основателни тя си знае

# 163
  • Мнения: 5 444
Всичко започва с ИСКАНЕТО нещо да се случи , за да има бъдеще - добре е , че тръгвате, макар и с малки крачки. Обаче искането върви с даването , което трябва да се усеща, че е оценено - дали с дума, дали с жест, дали с действие...и така с уважение до постигане на баланса и в думите, и в действията, без наранени, без ощетени , без обидени. Когато има качествено общуване, взаимност,  уважение на личността , грижа , когато се обичате няма непреодолими различия, но си трябва време и желание  за напасване  от двамата.

# 164
  • Мнения: 2 638
Именно, накрая все аз излизам виновната, че съм се почувствала някак си... Не е честно, знам. Но...
Но, няма какво друго да направя на този етап, освен да подходя с търпение. Другото е да си тръгна, да развалим семейството, и?!
Ей, хора, кажете къде са тези перфектни отношения между двама души, където всичко е цветя и рози, докато смъртта ги раздели?! Аз винаги съм си мислила, че това е най-добрата ми връзка, корпус съм имала, но, уви...
Май излиза, че е най - добре сами да си живеем, че това е най - сигурната и любяща, безоблачна връзка (докато не ни удари депресия от самотата, но, няма безплатен обяд)...

Моля, тези от вас, които имат хубави и безоблачни семейни отношения, споделете как сте го постигнали?

Едно нещо, което и мен винаги ме гризе е тая вина.Но ти имаш право да се чувстваш както се чувстваш, всяко чувство си има причина.

Аз принципно не съм семейна, но все пак да кажа ние как процедираме с конфликтите.Аз съм много чувствителна към всичко и ми е трудно да приемам забележки или майтапи.Приятелят ми пък понякога казва неща, които ме изнервят или ми става тъпо от тях. И се старая да помисля преди да реагирам първосигнално дали си заслужава спора в дадената ситуация.Ако е казал или направил нещо, което не ми харесва му казвам спокойно, без нападки.Той също. Това ни беше уговорката след няколко спора, всичко, което ни наранява или дразни в другия да го казваме спокойно и намираме решение.Цупенето и “Нищо ми няма” или “Прави каквото искаш “ са забранени.

Той понякога ми се ядосва ако забравям нещо, защото съм голям унес , но се старае да не мрънка и да не се репчи.

Също никога не си налагаме мнението един на друг.

Но никога не дръж в себе си ако има нещо, защото се нагнетява и накрая става хронично недоволство.

За някои неща е много трудно да се променят, като това да научиш възрастен да е подреден… мисля си, че това е невъзможно.

Общи условия

Активация на акаунт