реакцията на околните към бъдещите мами над 35

Имам позната, която на 42 роди 2-то си дете и няма нищо по-хубаво от това!!!

В това няма нищо нередно.Аз го приемам кто нормално.
Както има жени които стават майки на 17/18/19 така има жени които стават майки на 30/35/40...

Да и аз съм забелязвала подобно отношение, но мисля, че е незряло и примитивно.

Реагират така, защото завиждат - едни, че все още правиш секс, други - че си имала смелостта, която те може би не, други ... - ще кажете вие

Родих на 36 и категогично мога да кажа, че не съм се сблъскала с подобно лошо отношение. Даже напротив - повечето хора ме питат дали не се замисляме за сестриче
Повечето ми приятелки родиха в интервала 32-35 години и не знам и те да са имали подобни проблеми. Така че незнам вие къде ги срещате тези хора

Не се коси  така гледаха и мен,защото бях на 20 години,просто ако ги питаш тях все ще ти намерят кусур -или си прекалено млада за майка или си прекалено голяма за маайка,а всъщност такава граница или правила няма.Всеки става родител когато иска и му дойде времето.Аз примерно чувах "ей млада се обрече  ,вместо да купонясва сег анейде си пороби живота та и с дете " е всеки разбира живота по различен начин 

Това си зависи от човека.На мен какво може да ми пречи тази бременна 35годишна жена?Ами с нищо, и за това да си бременее на колкото си иска.

Даването на живот е най-прекрасното нещо на този свят на каквато и да било възраст  Много мразя хора с предразсъдъци,мисля,че те не заслужават нашето внимание   

Когато разбрах, че съм бременна очаквах порой от хубави реакции. Е някои бяха такива, но имаше и хора които: замълчаваха сконфузено, идваха да ме питат точно как съм забременяла, питаха защо сме изчакали няколко години след брака, подхвърляха злобни реплики на мои близки от сорта "това ще да е инвитро някакво"... Само няколко приятели заключиха мъдро - ти си зряла, с кариера и ще се справиш много добре с възпитанието на едно дете. Трябваше да се справям с новите усещания на бремеността и със злобата на хората. Само че аз приех това предизвикателство като много други в живота - просто един тест за хората около мен. И открих неочаквани неща - за мои близки, за които смятах че ще реагират лошо открих че са много освободени хора и се държаха с мен много позитивно, а за хора на които имах безрезервно доверие открих че таят негативи към мен и семейството ми. Винаги в подобни моменти от живота ми съм си казвала, че това е начин да пробваш хората и да разбереш какви са всъщност - в онази най-дълбока същност, където с години не можеш да проникнеш и ако им се довериш може и да те изпързалят неочаквано. Когато внезапно им поднесеш неочаквана новина - те реагират първично и без заобикалки, защото не са подготвени, ти поднасят естествената си реакция. Ако реагират зле, значи са имали лоши помисли към теб преди и трябва да се пазиш. Моята цел е да се обграждам и да общувам само с хубави хора и лека полека разкарвам от обкръжението си онези, които са се държали зле в ключови моменти. В резултат мога да кажа сега, че имам няколко много ценни приятелства - както в песента на Жоро Христов се пее "стигат ми двама - трима,  ала такива които в душата си рани от твоите болки да имат..."
Направете си теста, не го приемайте лично и се обграждайте само с хубави хора - останалото е без значение.

Майка ми като е била бременна с мене е била на 37.Четвърто дете съм.Всички казвали на баща ми че не съм била от него,че майка ми била луда,че трябвало на ме махне и майка ми обръщала вного внимание и се разтройвала.АЗ ако бях на нейно място и ако стана ще им запуша устите с думи.ХХИч няма да ми пука да ли ще ме разнасят чак до другия край насвета,но ще го направя.

Нямам нищо против родителите над 35. Даже се надявам и ние да сме сред тях след време, но на този етап ще си остане мечта.
Когато бях в гимназията имахме една съученичка, чийто родители бяха пенсионери.
Нашите родители бяха на по 35-45, а нейните бяха над 55. Имаха много консервативни разбирания за отглеждането й. Не я пускаха почти никъде. Обличаше се доста старомодно и тн. И децата й се подиграваха постоянно.
Този спомен няма да ми излезне от главата.
Затова си мисля, че е по-добре ако родителите са по-млади. По-лесно ще разберат децата си, когато станат тинейджъри.  Не е само това. Вече съм над 30 и определено мисля по-различно отколкото на 20-25.

Да разбирам ли, 4е оправдаваш просташкото негативно отношение към майки, забременели след 35 си рожден ден?! 
За протокола - аз родих на 27. По-рано и през ум не ми е минавало да искам дете. Не се 4увствах готова и за сериозно обвързване даже. Мисля 4е за всеки е строго индивидуално.

  Съседката ми роди на 40,нямаше злоба,напротив всички около тях се радвахме.Сега си имат  19 годишна кака и 3 годишна палавница,хората са много щастливи.Не виждам как някой може да осъжда другите за това,че искат да бъдат щастливи