Жена ми не желае да общува с моето дете! Помощ!

 Споко с времето нещата се оправят ,с времето всяко нещо идва на мястото си 
А за Моника Белучи си призна  нали знаеш признат грях половин грях
Хайде със здраве , и догодина по това време се обади какво е станало ,до тогава вс. ще е наред 

само да вметна, че със снимките на семейството ти  публикувани в нета, не си никак анонимен...

Май трябва да пораснеш.
 Мари знае, че сърцето на татко е винаги отворено за него, докато е добро и съзнателно дете;
Децата се обичат каквито са- добри, съзнателни, несъзнателни. Представи си как се натоварва това дете, че трябва да е добро и съзнателно. Аз моите си ги обичам, въпреки че са магарета.

 Обичам Лили въпреки създалата се ситуация. И тя душа носи! И на нея не и е леко. Търся мостове, свалям летвата на изискванията и очакванията, само и само да вървим напред.
Това не е любов, а някакво си съжаление,  снизхождение - милата , тя не може да отговори на изискванията ти. Ах, колко си мил, че сваляш летвата. А кой си ти, че държиш летвата толкова високо.

Тъжен татко, влизаш във форума за самотни родители с ролята на бивш поне за една жена. Най-малкото заради това могат да те разпънат
Наистина не става много ясно какво точно очакваш от хората тук. Изказаха се предположения и идеи, които поне биха могли да ти помогнат да погледнеш под друг ъгъл. Повечето от мненията са доста крайни, както и твоите обаче...
Говори се за ревност и ти веднага го приемаш аз сексуалан такава и започваш да обясняваш какви са ви отношенията с жена ти. Това няма нищо общо. Жена ти може дори да е склонна да те дели с друга жена в леглото, защото това винаги е временно, но децата са за цял живот. Любовта към тях е много по различна и според мен по-дълбока. Познавам дори родители, които се ревнуват един друг от собствените си деца, какво остава за доведени такива. Вземи и помисли по въпроса.
Казаха ти хората да наложиш режим - не можеш да си ограничиш детето. Никой не говори за ограничаване, а за регламентиране. Иска да е при теб - предупреждава, обсъжда се и идва. В една такава ситуация най-сложното е да се съобразяваш с всички останали и това трябва да се наложи над всички участници независимо от възрастта.
Приеми и ти, че след като си решил да правиш ново семейство, понякога ще трябва да предпочиташ тях пред другото си дете.

тъжен татко, Стън го каза добре за режима.
И наистина говориш с любов за Мама /която не свързваш с Лили/, и с снисхождение - как ще позволиш на Лили това или онова.
Пак ще те посъветвам - погледни какво е тласнало отношението на ЛИЛИ в тази насока.
НАЛИ САМ КАЗА ЧЕ ПРЕДИ НЕЩАТА СА БИЛИ ДОБРЕ???????
Е върни се на зад и потърси камъчето дето обърна каруцата.

Catnadeen, много те харесвам от малкото прочетено, да го наречем интуиция, интелектуална интуиция, ако трябва, но сега се губя.
Все си мисля, че е редно да прекратим да отсъждаме полово, расово, възрастово - дискриминационно.
Чета внимателно доколкото мога и виждам в този мъж един прекрасен, загрижен, зрял, умерен човек, когото го боли, че неглижират дъщеря му, меко казано. Това, което той описва е покъртително: втората жена, с която се е опитал да създаде елементарна семейна "хармония" не желае детето му. Струва ми се някак излишно да пиша, че тя е била наясно и най-вече на себе си, когато е създавала тази връзка, с всичките й допълнителни опции, за които би трябвало да си е давала сметка, както и Тъжен татко. Не е сериозно един зрял човек да казва .....перифразирам " дразни ме и ... не мога нищо да направя, това е!!..." - това е нагло, прозвучало от когото и да било. В случая не бих я оправдала нито с ревност, нито с постродилни депресии, още по-малко с умора покрай бебето. Подобни фрази могат да илюстрират само една предоволна самодостатъчност, която със сигурност не би дала възможност на едно бъдещо партньорство или семейство в конкретния случай.
Много тъжно.

нека, ти отговоря аз.
това се полу4ава при дълго неудовлетворение и пренебрегване във връзката, за сметка на компенсации към детето.
жената е уморена.
уморена да работи за връзката си.
уморена да се компромисира.
"тъжния татко" има своя вресия.
ама монетката винаги има две страни.
само искам да отбележа, 4е когато нямаш ли4но място в дома си от "инвазии и нашественици" с неограни4ено време на присъствие, то нямаш дедлайн за мобилизация.
всеки има нужда от споделяне, но когато това споделяне се отлага непрекъснато във времето, поради трети фактор, какво си мислиш 4е отложения прави?!
отказва се да прави каквото и да било, щото не се 4уства зна4им, за зна4имия нему.
и тука искам да отбележа - при постоянно съжителство - се налагат правила и у4астниците се съобразяват с реда на дома в който живеят.
когато просто пребивават от време на време - те са временни, като на гости - за тях правилата не важат или според тях самите или според протекцонера им - това разбива домашната хармония и движението на у4астниците в нея.
отново казвам - компенсации за минало време - няма.
компенсации за пропуснато споделяне - няма.
компенсации за недадена оби4 - няма.
но където има желание има и на4ин.
аз също ще цитирам по памет - тъжния татко казва 4е о4аквам да се оправят нещата от самосебе си - 4увала съм го аз това обяснение за неангажираност към мен или връзката в която съм. е, с вълшебна пръ4ица не става.
лошото, тъжен татко, е, 4е ако сега ти не направиш нещо - ще лишиш от "татко" още едно дете.
много лесно е да се оправдава липса или изстиване в 4уства с дете от преден брак. аз казвам, 4е е нелепо.
фарс е изказването - няма да се откажа от децата си - и това съм го слушала - резултата е виден. за мен.
но да предпо4иташ едното пред другото за сметка на миналото или за лишаване от отговорности към новата ти партньорка - не го разбирам.
цялото "мрънкане" в темата е за да оправдаеш себе си за нещо.
ако си решил да имаш - ще си създадеш - и това се е слу4вало и няма да си първия, нито последния.
аз мисля, 4е е добре да си отговориш ти какво искаш.
според мен това не е е семейство.
ако си искал да си създал удобна семейна среда за вси4ки. те са заедно единствено заради теб. но нямаш право да съсдаваш условия за привързване и създаване на между4овешки връзки, ако не можеш да поддъжаш необходимото условие за вси4ки - а то е удобство за всеки един индивидуално - ти си буфера за твоето дете.
*пътувала майка й - това е добро условие детето ти да живее с теб и новото ти семейство, а с майка си когато има възможност в предварително обявени дни. трябва да си сляп, за да не си видял това като възможност.
или не възможностите те интересуват, а невъзможностите?!

а що се отнася до анонимността - когато якой влиза анонимен променя рамката си на писане, ако не иска да бъде разпознат. или можеби си искал да си разпознат от някой специално?!
недей да нападаш пишещите тук за това 4е са достатъ4но интелигентни и асоциативни, за да се сетят кой потребител си.

и един наистина добронамерен съвет от мен - излез от клишето аз за нея това съм направил, аз за нея така, аз за нея ина4е... търсете радикални промени и помисли за дни от до. защото всеки може да издържи вси4ко и да бъде добър стига да знае на кой ден ще си полу4и "наградата". за пове4ето жени важи - моят дом е моята крепост - никой не оби4а да се руши крепостта отвътре, щото става незащитена отвън; или когато "рицарите" са на страната на приходящите, а не на постоянните.
* и ако продължаваш да упорстваш и отказваш да видиш къде е истинския "проблем", приготви се да си един или два пъти татко в годината на още едно дете или никога пове4е.

** аз тоя филм съм го гледала ве4е - сега си прожектирам свой. от разбито сърце не се умира. въпрос на време е, защото който не иска, търси при4ини, а който желае - намира на4ини. според мен при теб е преобладаващо първото. обидно е и оставя много гнав в партньора.
мисли, ама бързо - нямаш много време по моему.

Милк, комплименти!
Строга, но справедлива... 

* трудно 4ета дисектирани постове.
само искам да отбележа, 4е всеки гледа през собствената си призма.
и когато интуитивно усеща неща, които сякаш му прожектират наново - му светват ли4ните предупредители.
ако друг успее да се възползва от тях, преди да е станало късно - би било 4удесно - казват, умните се у4ат от грешките на другите.
** най-добър или по-малко добър или лош на4ин в живота няма - той просто се слу4ва, без зна4ение дали си планирал да е така или не. разбираме какво се е слу4ило, 4ак като ни дойде време да умрем - така казват във филмите.
а останалото е пътуване.
и само ние избираме да пътуваме ли с компания или да пътуваме сами.
а спътника е важен за нас, затова сме избрали да пътуваме с него; да седи на седалката до нас.
тези които седят отдаз, слизат твърде бързо - даже не забелязваме колко бързо, а пътуването продължава.
по-важното е да сме в мир със себе си, доволни, когато заспиваме и усмихнати когато се събуждаме - останалото е междудругото.

дано ти се полу4ат нещата.
би било най-добре за вси4ки ви.

пп: за протокола - аз неделни татковци не познавам; нито един; това е само вариант по темата, който е добре да не бъде развит в бъдеще време

тъжен татко аз сарказъм не видях
да видях опити на някои хора да изяснят някои неща - аккто ти много добре заобикаляш моя въпрос
ЗАЩО се промениха нещата - защото тайната е в това, че са се променили, нали
видяхи както хора готови веднага да ти повярват, така и хора подлагащи на съмнение не твоята искреност, а виждането ти на историята
но явно това не ти е приятно
а в същност това е начина да видиш под новъгъл нещата

съмнявам се, че тук има някой чешещ клавиатурата си заради личното си его - отдавна съм минала периода когато пишех за брой постове, за чест и слава или за да впечатля някого
нали не мислиш, че крада от съня си за да ти се подигравам или за да си задоволявам чиста проба любопитство или нещо др?
ако си хабя приказките е защото мисля, че независимо дали си прав или не ти наистина търсиш НОВИ мнения и ПОГЛЕДИ които да дадат нов поглед над нещата
защото в търсенето си искрен... виж много ти дойде и вече трудно възприемаш новите идеи - но те разбирам напълно - отдавна сърфирам тук и наистина понякога дори когато хората ти желаят добро е лесно да запазиш добрия тон и най-вече - да не се обидиш
ясно е кой си - но това не ме бърка, и анонимността дори и със снимки пак остава анонимност тук в този виртуален свят - защото всико коет показваме е само това което искаме др да видят... така, че с който и ник да пишеше си оставаш анонимен

позволи ми един скромен съвет - ако наистина ти е дошло в повече в момента и не искаш да се дискутира /защото винаги ще се намери някой да каже "а" а др да добави "б" - заключи темата...а като ти размине и решиш че искаш пак дискусия - посни нова

успех от мен

Тъжен татко, ако обичаш Мама, ти ще простиш! Дали тя те иска обратно или само си играе, не се разбра.
Недей да мъчиш Лили и всички около себе си. Най-вече бебето. То не трябва да расте в такава атмосфера.
Лили няма депресия както казваш, но се променила без причина .....Само лудите правят нещо без причина нали? Е, тя не е луда, не е маник депресив, значи .....
Погледни истината в очите и ще намериш отговора.

На твое място щях да направя следното:щяхме заедно с Мари да приберем боички,кърпички или каквото е разхвърляла,преди Лили да го е видяла и се е раздразнила.Щях да предупредя Мари като се събуди сутринта,тихичко да излезе от стаята,за да поспят другите,и да играе или гледа ТВ,докато станат.Една жена,която току-що е родила,е кълбо от нерви,тя просто не е себе си в момента.Още повече,че за да има 15г.дъщеря,тя е над 30,отдавна е отвикнала от стреса да има бебе и т.н.На твое място щях да отложа всякакви обяснения,назидания и решения за след поне 1 година!В момента не говори и не действа тя,а хормоните й,стресът,страхът й.Не се впрягай,каквото и да ти каже,не обръщай внимание,само се грижи за нея,помагай и се опитвай да я разведриш.Това тя непременно ще оцени и може би проблемът ще изчезне от само себе си.Май споменаваш,че Мари е 2 седмици при майка си и 1 при вас.Всъщност е при Лили,защото-предполагам-ти ходиш на работа.И така тя уморена,недоспала,остава с ревящо бебе,куп домакински задължения,крива пубертетка и момиченце,на което може да бъде приятелка,но не майка.Трябва да изведе бебето,но и Мари също,и не да дреме на пейката,а да я гледа къде е.Трябва да се съобразява и с нейните вкусове за храна,навици и дори да я забавлява.Не е чудно,че като се прибереш от работа,тя е озлобена и си го изкарва на тебе('ти и твоето дете")и казва неща,които дори не мисли.Когато имаме бебе,по-често от преди оставяме голямото на баба и дядо,докато"избутаме"малкото.Бих те посъветвала за известно време-може би година,да намериш начин Мари да идва по-рядко и за няколко часа само,докато жена ти  стъпи на краката си.И чак след това,ако все още има проблем,да поговорите спокойно и да решите как ще бъде.Когато говориш с майката на Мари,гледай Лили да не е в стаята,излишно я дразниш.Ако смяташ да сменяш съпругите си всеки път,когато Мари се почувства засегната от тях...Дори и да се събереш с майката на Мари,дъщерята на Лили ще стане новата Мари.Децата растат,поемат по пътя си и ако сме жертвали личния си живот,само и само на тях  да им е удобно,оставаме сами и самотни.Бих те посъветвала да гледаш на нещата малко по-спокойно и всичко ще е наред.Успех!