Публикувана: 18 ян. 2007, 11:14 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2007, 07:42 ч.

За финансовата зависимост

6 124
89
1

# 30 18 ян. 2007, 18:10 ч.

Мнения: 2 544

Както е казала etomira "всичко е въпрос на разбиране". Аз смятам, че моята роля в семейството отговаря на финансовата оценка, която получава Wink

, та даже и по-високо се оценявам Laughing

С други думи работата ми на съпруга и майка в момента изобщо не мога и да си помисля да я оценя по-ниско отколкото работата на "сътрудник връзки с клиентите", което съм работила последно. В брака не само финансите се дават и получават, а и чувства, емоции, морална подкрепа и за мен и съпругът ми нещата са съизмерими. Хубаво е всяко семейство да си намери точната формула, защото нали знаете, че "всички семейства са щастливи по един и същи начин и всяко е различно в нещастието си" (простете за неточния цитат от "Ана Каренина", но да не разгръщам сега книгата).
А относно нещастията - за това са измислени застраховките и завещанията. Един човек който има какво да остави след себе си и държи това да стане по определен начин, обикновено се грижи за делата си отрано, колкото и да е неприятна мисълта за това. Rolling Eyes

# 31 18 ян. 2007, 20:32 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: etomira в чт, 18 яну 2007, 17:20

Ще ти отговоря:
1. Кучето скача според тоягата....
2. И за това се мисли от по-рано. Ние не харчим всичките си пари. Опитваме се да инвестираме в различни области, защото ако едно нещо се срине, друго ще ни крепи.
3. Не можем да се женим с идеята, че любовта не е константна. Аз твърдовярвам, че е...
4. Колкото и ужасно да звучи, със съпругът ми сме говорили на тази тема и ако не дай боже нещо се случи с него, ще бъда подсигурена.

А аз ще коментирам...
1. Кучето не си определя само тоягата, нали?
2. Това е хубаво.
3. Явно си много млада още... Разходи се до форума на самотните родители... никой там не се е оженил/омъжил с идеята, че няма да е за цял живот.
4. Това, че мъжа ти те подсигурява е похвално.

Аз работя от 01.10. м. г., т.е. няма 4 месеца... а не бях работила 10 г. Сега си се чудя на акъла защо отлагах толкова започването на работа. Разликата в това как се чувствам е от земята до небето. Не материално (финансите не са фактор за пренебрегване, но и без да работя съм прилично осигурена), а психически.

# 32 18 ян. 2007, 20:32 ч.

Мнения: 750

Цитат на: РЕНИ в чт, 18 яну 2007, 14:15

Djane, самонадеяно е да нямаш собствени доходи и да твърдиш, че си финансово независима.

Не е!

Просто имам щастието да бъда подсигурена от съпругът си Heart Eyes

!Като смятам,4е това което правя...а то не е малко,той го е оценил!Но преди да го срещна също съм била финансово независима-сама си изкарвах парите от 18 год.Като не родителите ми се грижеха за мен,а аз за тях!Обзаведох си апартамент сама...така 4е знам как се изкарват пари...не съм мамино детенце!Имах щастието да срещна мъж който да ме оцени а аз от своя страна реших,4е ве4е няма на кого да се доказвам професионално и открих щастието да бъда домакиня-но не и слугиня! Naughty

Пове4е няма да коментирам...мисля,4е бях достатъ4но ясна! bouquet

# 33 18 ян. 2007, 20:34 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: Djane в чт, 18 яну 2007, 20:32

...мисля,4е бях достатъ4но ясна! bouquet

Аз също, но явно останах неразбрана. Както и да е, животът учи най-добре... желая ти уроците да не бъдат много трудни Peace

# 34 18 ян. 2007, 21:54 ч.

Мнения: 677

Цитат

Това, че се чувстваш добре в ролята на домакиня е чудесно Peace

НО има и много работещи жени, които успяват да съвмесят двете неща - къщите им са чисти, храната топла, дават достатъчно на половинките си Wink

децата са добри ученици и перфектно възпитани! Нещата не са взаимно изключващи се! Peace

Ужас... това е саможертва, не съвместяване!

# 35 18 ян. 2007, 23:57 ч.

Мнения: 6 164

Бях най-еманципираната жена от моите познати френдки още от гимназията. Приемах за обида мъж да ми подари цветя Crazy

--> едва ли не трябва да се разтопя и покоря. Сега ми е смешно, но тогава така разсъждавах. ...
... Докато не срещнах мъжа ми. Още като гаджета беше първият мъж, от който можеше да взема всичко, без да чувствам угризения или да се чувствам длъжна. Той ме накара да се чувствам така. Той ме предразположи. Аз съм човек, който има нужда да чувства удовлетворението от собствените си постижения, реализация, да жъне плода на собствените си усилия, но ако (АКО!) един ден остана да разчитам на съпруга ми, никога няма да се чувствам зле от това... Съжалявам, че не мога да обясня причината за това. Така го чувствам.

# 36 19 ян. 2007, 01:46 ч.

Емаесесаесесапипиа
Мнения: 488

Според мен няма значение дали в момента си финансово зависима или не, а дали имаш потенциала и самочувствието, че при нужда можеш да се оправиш и сама. Нямам абсолютно никакви угризения или неудобство, от това, че за момента всички пари ги внася мъжът ми вкъщи. Това са наши пари, стоят в едно шкавче в кухнята и всеки се обслужва както му е удобно и за каквото му трябват. Като се посъберат повече, веднага им намираме приложение в някоя нова придобивка за апартамента, който още дообзавеждаме. Аз пари може и да не изкарвам, но знам, че това, което правя аз вкъщи за децата и дома, той не може да го свърши и с всичките пари на света (особено частта с кърменето), докато ако се наложи, аз имам достатъчно умения да се внедря в пазара на кадри, дори и да не е толкова успешно като него.
Изобщо, в семейството всеки прави това, в което е най-добър.

# 37 19 ян. 2007, 07:34 ч.

Мнения: 3 491

Възприемам се като част от семейна единица. Държавата и други институции ни възприемат по същия начин - плащаме доход като семейство, имаме обща банкова сметка, аз съм пряка наследничка на неговата пенсия (дай боже да сме живи и здрави и да не се стига дотам!), той - на моята.
Той ходи на работа повече от мене и за много повече пари.
Аз работя на намалено време, за да поддържам някаква форма, евентуално да подложа рамо в кризисна ситуация, и да съм по-мобилният човек - при наличието на малки деца това има значение.
Говорили сме си например за хипотетичната ситуация "ами какво ще стане, ако се разведем". И двамата сме се ужасявали от допълнителните отговорности и стрес, които ще трябва да поемем на свой гръб.
Не се усещам зависима. По-скоро функционираме като общ мозък. Това, че единият печели повече пари, не значи непременно, че поставя в зависимост другия. Не всичко е пари.

Последна редакция: пт, 19 яну 2007, 07:41 от блажка

# 38 19 ян. 2007, 09:02 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: Djane в чт, 18 яну 2007, 12:40

Неработя...но съм финансово независима Laughing

!Имам пълен достъп до банковата сметка на съпругът ми,с което разбира се не злоупотребявам!Но никога пък не давам ,,от4ет''за какво съм похар4ила дадена сума пари!То се вижда...вси4ко влиза в къщи,аз се грижа за удобството и уютната обстановка у дома Simple Smile

!Оби4ам да си угаждам а и него да глезя...И неизпитвам никъкав страх да съм финансово зависима от мъжа ми!Напротив,това ми дава сигурност!Скоро ще си имаме беб4е,а дъщеери4ката ни е на 7...та в тази връзка да добавя,4е мен си ми харесва да съм майка и съпруга!И небързам да се връщам на работа след като родя...всъщност немисля въобще да работя пове4е!Може би един ден..когато де4ицата порастнат и нямат остра нужда от мен...но засега съм си у дома!Тази мислъл не ме тревожи...даже се радвам!Няма да се прибирам уморена след работа неможеща да дам на децата си и мъжа ми вниманието което искам!Не бих искала да заспивам уморена пред телевизора...!Хубаво ми е когато имам време за детенце и за мъжле...а и за себе си Party

все едно аз съм го писала Peace

# 39 19 ян. 2007, 09:23 ч.

Мнения: 3 423

аз неработя,мъжът ми печели достатъчно за да мога да си позволя да си рисувам за удоволствие-без да се притеснявам дали ще ми купят картините,изцяло съм финансово зависима, но това не ме подтиска Peace

# 40 19 ян. 2007, 10:29 ч.

Мнения: 1 336

Цитат на: debora в чт, 18 яну 2007, 21:54

Цитат

Това, че се чувстваш добре в ролята на домакиня е чудесно Peace

децата са добри ученици и перфектно възпитани! Нещата не са взаимно изключващи се! Peace

Ужас... това е саможертва, не съвместяване!

В училище учехме нещо за лисицата и гроздето, позабравила съм го Wink

# 41 19 ян. 2007, 11:07 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: debora в чт, 18 яну 2007, 21:54

Цитат

Това, че се чувстваш добре в ролята на домакиня е чудесно Peace

децата са добри ученици и перфектно възпитани! Нещата не са взаимно изключващи се! Peace

Ужас... това е саможертва, не съвместяване!

Нещо не разбрах за каква саможертва става въпрос... newsm78

Откакто аз работя къщата ми е много по-чиста и подредена, честна дума fingerscrossed

Някак си преди се бях разкиснала, уж имах достатъчно време за всичко и никога не бързах... и просто не ми спореше работата.
Храна приготвям само събота и неделя, през останалото време купуваме готова. Никога не съм си падала по готвенето- не че нямам желание, а защото е най-неблагодарната работа- да напазаруваш, да го приготвиш, после да миеш тенжери и тави... губиш няколко часа, а трудът ти буквално изчезва за минути Tired

След работа изобщо не съм уморена, напротив- кипя от енергия след като цял ден съм кибичила на бюрото; имам нужда от раздвижване Party

Противно на очакванията ми преди да започна работа, времето ми стига и даже понякога се чудя какво да правя (особено когато децата отидат при някоя от бабите, направо скучая)... Та къде е саможертвата? Wink

# 42 19 ян. 2007, 11:42 ч.

София
Мнения: 4 051

Цитат на: debora в чт, 18 яну 2007, 21:54

Цитат

Това, че се чувстваш добре в ролята на домакиня е чудесно Peace

децата са добри ученици и перфектно възпитани! Нещата не са взаимно изключващи се! Peace

Ужас... това е саможертва, не съвместяване!

Каква саможертва точно??! Как не разбирате, че има жени, които обичат това, което правят, доставя им удоволствие, кара ги да се чувстват пълноценни. Те имат избор- дали да работят или не е въпрос на вътрешно самоусещане и самочувствие, а не на необходимост от финансово естество. Е, парите никога не са излишни на никого, но по-важното е, че те имат избор- мъжа и така или иначе е поел грижата за семейството си и тя решава какво да прави- дали да работи или да се отдаде на домакинството /под домакинство нямам предвид слугинство/ е нещо, което преценява само и единствено ТЯ.

# 43 19 ян. 2007, 12:17 ч.

Мнения: 3 702

Цитат на: РЕНИ в чт, 18 яну 2007, 20:32

Аз работя от 01.10. м. г., т.е. няма 4 месеца... а не бях работила 10 г. Сега си се чудя на акъла защо отлагах толкова започването на работа. Разликата в това как се чувствам е от земята до небето. Не материално (финансите не са фактор за пренебрегване, но и без да работя съм прилично осигурена), а психически.

Рени,
а лесно ли ти беше да си намериш работа?
Аз сега гледам разни обяви за работа, не че ще тръгна да кандидатствам, но дори ме е страх да си пусна cv-то......
Т.е хем ми се иска, хем не ми стиска Wink

# 44 19 ян. 2007, 12:33 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: Nadia79 в пт, 19 яну 2007, 12:17

И аз се чувствах така, но реших да пробвам, пък ако не ми хареса да бачкам- да стана пак домакиня. Малко повече от месец търсех (точно тогава в "Нашите деца" имаше една тема за работодателите и там пишех премеждията си). Бях се отчаяла- с две малки деца, безработна от 10 год. и с тъпа специалност. Е, намери се работодател, който ме хареса и работа, която на мен ми хареса. Сега съм много доволна и не мисля да ставам отново домакиня.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2025

Променят ли се хората (25+), и до каква степен?

От любовница в съпруга

Проблем с доверието

Причина:

Причина: