Развод, защото излизам с приятели

Ще се опитам да отговря на всичко, дано не пропусна нещо. Винаги е било така, в момента, в който го установих, а това беше след брака съм роптала. Едното ми дете имаше сериозен здравословен  проблем и години не съм си позволявала да излизам, тъй като нямаше да ми е спокойно друг да го поеме и аз да го мисля. Поради тези обстоятелства не сме имали препирни на тази тема, защото не е имало поводи. Детето порастна много (вече е пълнолетен) преборихме здравословният проблем и сега мога да поема глътка въздух, съответно започнах да излизам с приятели . Няма период понякога е на два месеца веднъж, понякога е в месеца веднъж, изключително рядко два пъти в месеца. Децата вече са големи и се оправят самостоятелно, той е у дома при тях. Преспиването е за първи път в друго населено място, до сега не се е случвало. Тиймбилдингите са веднъж или два пъти годишно, в началото ми се забраняваше да ходя , защото съм омъжена, той не го приемал. Нямаме семейни приятели,нямаме среда,не излизаме, не контактуваме с никого, той е вечно уморен и не желаеше да излиза,не излизаше и с децата по същата причина когато бяха малки, сама съм се справила с тях. Сега са големи, аз имам нужда от общуване, защото не съм като него, ако излезе с мен е вечното мрънкане, не му изнася мястото,храната, боли го кръста от стола, не харесва еди си кой от присъстващите, ама далеч било не може ли по-близо ( примерно 3 км от къщи) и аз спрях да го каня, защото не си прекарваме добре,а съм във вечно напрежение. Много проблеми имаме от мн.отдавна, този не е единствен. Търпяхме да пораснат децата.... Няма интерес към моите интереси за да иска да се включи, но иска идеална комуникация и общи теми. Искам да гледаме филм "оо тая глупост не ми се гледа" Когато съм му казвала какво емоции изпитвам, какво трябва да направи за да не стигаме до тук " ооо, твоите драми не ми се слушат" Не съм го спирала и няма да го спра да излиза,но той няма с кого, ке желае да има. Ако отиде на купон (под купон разбирам ресторант с няколко човека и като се наприказваме си тръгваме) и жени да има, само жени да са не бих имала проблем. Прибирам се към 00-1.00. След работа не си позволявам д асъм с приятелки, право у дома - пазар - сама,готвене -сама,пране- сама, чистене - сама. Като кажа да помогне " а, накарай децата, защо аз?!" Или "няма да стане" Ходи на риба, това е хобито му, не съм казала гък! Единствено съм имала проблем, че искаше да ходим при майка му всеки уикенд, а ние имаме нужда да се наспим с децата, да сме семейство, а искаше д асе става рано и да се тръгва в 8 и ако се успим нерви и разправии, но не съм му казала да не ходи сам. Никъде не е искал да мръдне никога, ни след работа,ни в почивни дни, само да лежи и да почива, защото е уморен, а децата имаха нужда от баща.

И си търпяла това?!? Да се развежда, а ти отпразнувай развода.

Ами в такъв случай е напълно прав, разводът е най-доброто решение, макар и много закъсняло.
Достатъчно време сте били заедно, за да сте наясно, че никой от вас няма да се промени.

Вие сте тотално, ама тотално различни. Цяло чудо е, че сте изкарали толкова дълго заедно. Аз на твоето място нямаше да го търпя. Може да звучи грубо, но този мъж изобщо за какво ти е? Разводът е най-логичното решение в случая.

Направо като иде при мама в 8 сутринта в събота, да не се връща!

Целият този брак звучи като години мъчение.

И аз не виждам защо трябва да оставате в тези отношения. Децата са големи, нямате нищо общо, което да ви свързва като мъж и жена, като партньори. Живей си живота и хич да не ти пука - такива киселяци са отровни за нервната система.

Какви проблеми може да има този лентяй?

Гледам и авторката отговорила.
Авторке, кажи му, че си ок за развод.
Не те разбирам за какво се бориш с тоя. Без тоя ще ти е по-лесно.

Ми нека има жени, тъкмо ще е тест за лоялността. А и никъде не е казано, че като има жени в мъжка компания, има риск за изневяра, пълни глупости.

Остави го сам да се мъчи с хроничните си недоволство, мрънкане и скука. Този човек го е яд, че птичето е излязло от клетката му...А ти със сигурност имаш доста да си наваксваш, да почувстваш да ти е широко около врата, че не те чакат чак толкова ангажименти.

Той ще може ли сам да се гледа или ще се прибере при маминка?

Точно това е. Бях зависима, нямаше кой да ни помага с децата, а хроничното заболяване на детето беше сериозно и нямаше как да се справя сама, винаги съм работила, а той обяснява как ни издържал (не взима големи пари,никога не е взимал, но са повече от моите) за мен е издържаме си семейството, а не той издържа нас. Моите винаги са влагани в бюджета,никога не съм си позволявала да са за моя задник.

Отидете заедно

Моето мнение до авторката е, че си губи времето. Като страничен наблюдател обаче го казвам. Животът може да е много по-цветен от това да стоите като в затвор с някакъв мрънкалник, без извинение. Пропиляните мигове той няма да Ви ги върне обаче.

Жилището негово ли е, да не би оттам да е добил смелост.
Но не си представям такъв инертен човек, като описания, да се вдигне да се развежда, да си нарушава бита, да минава на нови релси...

Ами.последните подробности променят коренно ситуацията. Щом децата са пълнолетни, не знам защо изобщо ги споменаваш? Та те са си големи.хора и изобщо не са релевантни към твоите излизания. Мъжа още повече, щом не желае, дълги години си го търпяла. Събирай му багажа и да пътува. Не знам за къв ти е? Излизай си и не се съобразявай изобщо с някакъв крив.