Развод, защото излизам с приятели

  Нормално е да реагира, да, но това не означава, че трябва да й размахва развода под носа.
  Свикнал бил да му е подръка и сега олеле.

Едно да се организира сбирка на класа/групата от университета и всички да са сами. И съвсем друго семейна двойка да кани други семейни хора сами. Не знам, на мен би и било странно да сме двамата вкъщи, да поканим приятели и да им кажем, че трябва да дойдат сингъл.
Може и да е нормално, не споря.

Много дини е имала и е взимала още и още, въпреки ясните сигнали от негова страна. И сега още се чуди дали да стои. Ами, решението си е нейно. Може да има съвсем различен живот, не е късно.

Авторката не е казалана колко години е, но е съвсем възможно да е около 40-гпдишна. Т.е. имаш още живот да живееш, защо би го търпяла този още н-години? Жилището е твое, работиш си, децата са пораснали... за какво ти е? Отърви се от багажа и си живей. Явно е, че обич между вас няма и то отдавна. За къв е тая мъка тогава..

Изумена съм, че не било редно омъжена жена да излиза по нощите
Хора, слънчасахте ли?

Елора, много добре съм прочела авторката. Сама си е избрала този начин на живот, 18 години го е търпяла, не е излизала, от работа право вкъщи... Написах, че е нормално мъжът да реагира така, защото досега тя не е имала такива навици! А дали е правилно или не, не съм писала никъде. Споделих гледна точка защо той не е съгласен тя да излиза сега. Сега, след 18 години кротко съществуване вкъщи. След като й е писнало от този начин на живот, да сложи край. И да живее, както иска. Реакцията на нейния мъж е нормална, предвид споделеното от авторката, относно ежедневието им цели 18 години. Да е изисквала, да не се е примирявала с неговото поведение и абдикиране от домакински задължения и деца. Не е луд този, който яде баницата, нали? Сега няма какво да го плюе тук и да се прави на ощипана от реакцията му. Като не й изнася сега, разделят се и всеки по пътя си.

С вечно кисел, инертен и позволяващ си реплики мъж е крайно наложително да запази своето психическо здраве, ако ще и по седмица да прави преходи.

Дара, опитва се да го сложи края, господина заплашва, ама се ослушва.

Авторке, моята приятелка остана с ипотека, две деца пред бал и много въпросителни и страхове.
Викам ѝ, чакай сега. Ти и до днес сама се оправяшЕ, от какво точно те е страх? Че няма някой да ти капризничи каква жена си, че няма супа в 50 градуса жега, да те омаловажава като човек и да се води баща на хартия?
Две години по- късно има двама студента, направи си належащите ремонти (мивката в кухнята се разпадаше), успокои се, оправи се, довечера сме на рожден ден на морето. Живота не спира, всъщност тръгва.

Тя е имала тези навици Дара. Но тъй като не е случила на мъж се е наложило години да влачи дините. Това че 18 години е живяла това не значи, че е цъфтяла от щастие. Тя не е имала избор, защото всичко сама е трябвало да върши.
Жената винаги е била общителна и сега след уталожване на всички проблеми има нужда от това.
Екстроверт не става интроверт и обратното.
Подчертала си очеизбождащите неща, които доказват, че аз съм права, ама нещо не четеш както трябва.

И пак главния въпрос - на кого е жилището?

Нейно, написала го е.

Ами тогава оня да си ходи. Децата са големи, животът е пред нея.

Ако не е имала избор 18г.,сега има избор.

Не съм консервативна, преспивам, пътувам без мъжа ми(сама или с детето ми,но това са няколко случая - командировки, тиймбилдинги, годишнини от завършване, ако мъжът до мен няма възможност да отсъства от работа, а офертата не е за изпускане). Аз като няколко тук дами, не разбирам тези покани от семейни хора към семейни, но избирателно да водят половинките си. Аз не бих реагирала добре на това - нито да поканят мен, нито мъжа ми. Той също. И съм отказвала такова нещо - "хайде да се съберем еди къде си, запазих къща там за 10 души, ние сме трима и вие сте още 7 (колеги)".
Вече, че авторката, не желае да ходи с мъжа си никъде (и с основание) е съвсем отделен въпрос. И да се прави, че го няма, и да се разсейва и веднъж седмично като спи по къщите, няма да си реши проблема. Тя е с тоя мъж и като се върне от ходенето, той ще е пак там у тях и ще мрънка. Животът и няма да се промени след като децата и са пораснали, а тя е решила, че иска да живее. Ще е същият проблемен живот, но нервите и ще са от друго естество.
Така, че тя трябва да събере смелост и да реши какво иска.

П. С. Може и странно да звучи, но винаги съм съдила за отношенията в едно семейство по това как пазаруват. Как ходят, заедно или един винаги отзад. Кой вади продуктите от количката, кой носи торбите.
Един мъж, ако остави жена си да влачи торби (и обратното - една жена, ако позволи мъжа и да ходи до нея с ръце в джобовете), значи няма любов, уважение и няма смисъл да се коментира.

Елора, прочети пак какво съм написала. Ама както трябва.

Абе то на чужд гръб лесно се дават съвети.
Ама жената каза, че на мъжа й заплатата не била голяма, но нейната била още по-малка.
Хубаво, жилище има, ама като остане сама с двама ученици (тепърва балове, студентство и т.н.) и с малка заплата, голям живот ще е, да знаеш. Направо песен.
Все пак каруцата по-лесно се тегли от двама. А друг едва ли ще гледа да се нанесе при нея, защото купоните й са веднъж на месеца, а останалите 29 дни са битовизми.

Аз ако бях на нея, излизам си там като ми се излиза с приятели, а ако мъжът ми много знае, запитвам го "или какво?" - да видим какво ще каже. Сигурно само така си говори, но няма реално намерение да се изнася.

Оффф, то вечно има нещо, заради което стоим и търпим, и той животът минал...

Авторке, според мен мразиш мъжа си и отдавна си спряла да го уважаваш. От постовете ти лъха досада към него изцяло, изобщо как живееш с него, след като не го понасяш? Нито той ще се промени, нито ти.