Искам да стана монахиня, на според майка ми и там хората не са добри

Трябваше да прочетете обаче мненията, защото авторката не търси да помага на когото й да е, тя иска да избяга от светския живот и то в манастр непременно. Обаче има условие: самостоятелна килия, защото не иска някоя друга монахиня да навлиза в личното й пространство...Започвам и аз да се чудя дали това не е пързалка, или авторката е поредното куку, луднало от скука. Задоволени отвсякъде и не знаят какво да правят с живота си...Един се друса, друг иска на ходи всяка година на Малдивите, трети  - в манастир. Като абитуриентите - кой от кой по-оригинални искат да са, а всъщност са  кичозни. Това сигурно е друга изява на съвременния кич в живота на младото поколение.

След като приемеш обет за монахиня, никой не те пита дали искаш самостоятелна килия или не. По принцип, доколкото знам, са в самостоятелни стаи.

Имам ли право да поискам заключване на темата? Глупостите на авторката обиждат наистина религиозните хора.

Просто се отпиши от темата и не влизай да четеш.

Нека авторката да разкаже малко повече за себе си, за духовността си, за.психическото си състояние. Какви неща в материалния свят и пречат, кое я притиска в ежедневието или разстройва, какво я кара да иска да бъде усамотена в манастир

Май се чуди къде да иде ваканцията.

Абе не е единичен случай авторката с тези неясни духовни копнения. При нас днес има цели трима на средна възраст 19,  изпълнени с омраза към към материалния ни и меркантилен свят и мечтаещи да станат отшелници (пещерата си я представят на морския бряг)

Според мен хората, избрали пътя на монашеството, са поели по пътя на съвършенството. Осъзнали са, че светският живот в голямата си част е лъжа и грях. За съжаление съвременният живот се гради върху греха, всеки гледа да ламти и да натрие носа на другите. Истинските монаси са над това. Това имах предвид под 'истинско монашество', няма как да се стремиш към Бог и към доброто , ако правиш интриги или гониш други монахини от манастири. Щом са го направили, това не са истински монаси.

А защо непрекъсното повтаряш това за неистинските монаси, и как били лоши и т.н. Къде ги видя тези неща, че са ти направили толкова голямо впечатление?

Четох една такава новина, как група монахини дошли в манастир, където е била една стара игуменка от години, съюзил се и я изгонили, преди това я тормозели. Една жена във форума сподели пак подобна история. Такива истории по нищо не се отличават от тези в светския живот, където не е нормално, но е по-приемливо и очаквано хората да са зли.

Ясно, основен източник: ЕЖК. Монахини не могат да изгонят игуменка.

Ако ти искаш да направиш живота си много по-праведен и възвишен, може да започнеш със себе си, своите действия, избори. Да контактуваш само с най искрените и добри хора  които познаваш. Да бъдеш изключително праведна, добра и да спазваш всичко, което ти се струва чисто и искрено.

Имам вкъщи една православна книга за св.Йона Киевски. Той е бил монах и е трябвало и е изградил обител, посветена на Богородица. Та той е минал през много страдания, включително и останалите монаси са искали да го убият.
Борбата между доброто и злото е навсякъде и дори е най-силна именно когато хората са показали, че искат да следват пътя към Бога!

Тематично, снощу случайно попаднах на "Бернадета" на Пол  Верховен. А иначе авторката може да прочете "Монахинята" на Дидро. Хората са имали най-различни причини да идат в манастир, понякога духовни, друг път не толкова. И все пак това си е реален свят, хора сме, няма как да се изолираш от всичко с едно щракване на пръстите и да седиш на един камък по цял ден, чакайки само духовно общуване. Нали все пак и някаква полза трябва да донасяш на обществото?

А според мен животът в манастир предполага да служиш САМО на Бог. Замисляла ли си се, че и в светския живот живеят много служители на Бога? И че те не са някаква втора категория Божи служители, а всъщност имат много по-трудна задача - без да са оградени със стени от светския живот, да продължават да живеят по Божите принципи.

Според мен ще ти е много трудно, ако се посветиш на монашеството, по няколко причини. Първо, защото имаш нереалистични очаквания от монахините/монасите, а и защото мотивите ти са други. Ти търсиш съвършени и чисти духовни хора, а хората са такива, каквито са, независимо дали са в манастир или на други места.

АнаИва го каза много хубаво


Служенето на Бог включва и приемане, и липса на съдене. Ти се скъса да съдиш и да обясняваш как другите хора не са съвършени. Служенето на Бог в манастир предполага човек да изостави личните си претенции и да се изпълни със смирение, послушание и себеотрицание. Думата "себеотрицание" означава - отричане на себе си, на личните претенции и изисквания.

Не казвам, че човек не може да постигне това, ако тръгне по този път, но според мен дълбоко в себе си ти  искаш да си в стерилно-духовна среда, за да ти е по-лесно - а такава в света не съществува... И част от служенето на Бога е в това, да приемеш, че Бог е създал този свят със всичките му хора, и добри, и лоши, и след като той ги обича всичките, ако ти ги осъждаш, значи осъждаш Божиите творения. Това си е сериозен грях... Държиш на СВОЯТА СИ преценка кой е духовен, кой - не. Спомни си, че самият Бог не съди и обича всички поравно. Дали ще можеш и ти така? Видях в друга тема, че си преживяла много трудни неща в детството, разбираемо е да имаш много гняв у себе си и осъждане. Но помисли дали искаш да опиташ да промениш това да приемеш хората, каквито са, без да ги съдиш  - това е пътят към Бога. Или всъщност искаш друго? Успех ти пожелавам.