Лични/семейни финанси управление и съвети

Seiko7075 ти говориш за хора със заболявания - съдба, която не е техен личен избор. Животозастраховането нямаше да им помогне, поради това, че при сключването на такива застраховки човек трябва да е клинично здрав, а ако се установи, че е скрил информация за здравословното си състояние, то застрахователят отказва плащане. Мисля, че наличието на дом и дете доказват, че по-рано в живота си са направили каквото е зависело от тях, за да подсигурят щастието си. Сигурна съм, че тези хора ще направят каквото зависи от тях, за да си отгледат детето, макар и в лишения.

Това, което си прочел в темата и предполагам, че те е афектирало, касае съвсем друга ситуация: на хора, които са здрави, но не правят нищо, за да подобрят живота си. Такива, които са се докарали до тук, понеже:
- не са завършили основно/средно образование, т.е. на практика липсваща или поне доста спорна квалификация;
- хора с липсващи трудови навици. Изумително е колко хора не считат за нужно да си спазват работното време. Да не споменавам тези, които не виждат нищо нередно да идват пияни/друсани на работа.
- преценили са, че шофьорската книжка е излишен лукс и така са си затворили сами вратите към редица професии и работни позиции;
- завършили са образование в нископлатена сфера или на практика несъществуваща такава, т.е. проявили са недалновидност във важен момент в живота. Хайде да сме честни: колко лингвисти, физици, нефтохимици, художници и реставратори са необходими в Етрополе, Трън, Момчилград, Кайнарджа, Лом и Хисар?
- средата им е набила в главите, че "тука е така" и съответно те искрено вярват, че заслужават, но няма да получат по-добро заплащане. Тук не намесвам широко разпространения по нашите ширини случай на мотокариста, който искрено вярва, че трябва да изкарва поне колкото директора на завода, понеже той по цял ден работи, а шефът чете вестници под климатика...В тази точка визирам по-скоро хората, които мрънкат във форумите срещу ниско заплащане и лоши условия на труд, но си трайкат в реалния свят и не си търсят друго работно място. Няма да си нарушават комфорта я...
- да споменавам ли тези, на които не може да се разчита и една сутрин просто не идват на работа? И след обаждане по телефона заявяват, че днес не им се работи, и може би ще дойдат утре? Тези лесно се разпознават по това, че си сменят работодателя през 3-4 месеца. Поведението им ми е непонятно, отдавна спрях да ги съжалявам.

Ако се замисля малко може да успея да ти изброя още няколко причини някой да е нископлатен и всичките могат да бъдат обобщени като "личен избор". И ако ти в момента по една или друга причина не успяваш да отделяш по някой лев настрани (причини много, сред които има наистина разумни), считаш ли, че спестяването е тъпа житейска политика? Ако утре си изплатиш кредитите и се повиши трудовото ти възнаграждение и в резултат получиш възможността да спестяваш, това няма ли да те направи поне малко по-спокоен за бъдещето?

На места като Етрополе, Попово, Тетевен по принцип са нужни само сервитьорки да носят кафета на даскалите и администрацията. Лингвисти със сигурност не им трябват, местата по училищата са заети.
И този пост беше за темата с избора, ама пак не баш. Такива невероятни мърлячи са всъщност изключителна рядкост. Между другото, поне доколкото съм виждала и чувала, все се оказва, че не им плащат там, откъдето се самоотлъчват. Не съм се интересувала колко са си намерили работа, където шефът не забравя да даде надника, и колко просто не искат да работят залудо.

Примерът с хората, които са се разболели и са с телк не е масовият пример и може да се случи на всеки. Баща ми беше с телк, взимаше 450 лв пенсия. Много е тъжно предвид колко пари трябват за лекарства и колко от тези лекарства не са по каса.

Особено с такова малко дете ще е много трудно. Ако имат възможност да доработват нещо интелектуално или нещо с ръкоделия, биха могли да допълват бюджета. А после детето да работи, когато вече е на 16-17.

Такава сложна ситуация не е масовият пример, а е по-скоро лична трагедия. Виждала съм подобен пример в обкръжението си. Майка с много тежко заболяване, бащата алкохолик, който почина. Синът работеше от тийнейджър. Ами човек стана от него, трудно му беше, но се изучи, оправи си живота.

Всъщност изобщо не съм афектиран, напротив, чисто сърдечно обясних ситуацията, и във връзка с темата, исках съвет понеже се говори често за т.нар. авариен фонд. Не за стойност, а питах за колко години напред ще е необходим, във връзка с възрастта на детето. Хората всъщност имат доста сериозни спестявания, и то в кеш най - много в 2-3 по дългосрочни депозити. Те тези болести ги знаеха още, когато беше още по - малко детето и спестяваха работеха очакваха всеки момент да крашнат и парите им трябваха всеки момент. За дългосрочни инвестиции не можеше да става и дума. Сметката беше много добра, при инфлация 2-3 % год. Сега ги ограбиха с тая висока инфлация.

Лично аз смятам, че детето свиканло от малко да се труди, дори и по принуда, ще се изгради по - добре стойностно, дори и без елитно образование (курсове школи), но по - борбено и способно да оцелее, отколкото някое бутано и обгрижвано отвсякъде. Достатъчно е да е добре възпитавано с любов.

Понеже се заговори за преквалификация към модерна и по-добре платена професия - това е силно похвален съвет, но бих искала да напомня да се живее в реалността и по този въпрос.

Примера с двете филологии - спокойно може да се опита като фрийлансър да прави преводи, да пише тексотове, много неща. Изкарването на дори екзотични магистратури може да е свързано не с интереси и хобита, а да е част от нещо по-голямо и т.н.

Истината е, че когато нещата опират до бюджети, управление на финанси, една такава преквалификация е много трудна, защото курсовете струват пари. Е, един човек, който не може да си плати антибиотика, как може да отделя за преквалификационни курсове? И понеже очаквам да ми кажете интернет... да ви кажа честно, по интервюта (ако случайно ви поканят, нали) аз се самообучавах в интернет не стои много убедително, особено ако се стремите да влезете в сфера, за която хората учат 4 години в университет.

По отношение на бюджета: голям, малък, без значение - винаги трябва да се стремим приходите да надвишават разходите. И винаги трябва да се простираме според чергата си.

При по-ниски доходи: планираме евентуалните големи покупки в началото на годината и спестяваме целево доколкото е възможно. Проучваме до определения бюджет какво бихме могли да получим и какво е оптималното цена-качество. Не надвхвърляме определения бюджет.
При високи доходи: Стремим се към разумната достатъчност. Сега ако можем да си позволим най-доброто и това да не ни събори - не го мислим толкова, но не робуваме на марки, стереотипи, а се фокусираме в качеството.

При по-ниски доходи: пазаруваме по стриктен списък, гледаме да не излизаме от позициите и следим наличностите вкъщи. Сега, ако сме взели 2 пакета чипс няма да се свърши света, нали, но е хубаво да внимаваме, че веднъж излезли от списъка - лесно се подхлъзва човек. Пазаруваме по малко, по седмично меню, готвим си вкъщи, като внимаваме да не хвърляме храна.
При по-високи доходи: Хубаво е отново да имаме поне някакъв ориентир, да се храним здравословно с домашна храна и да внимаваме с доставките на храна отвън. Също увлича, по-лесно е, а е и вредно. Изключвам био кухни и био и фермерска храна, те са ОК, но са значително по-скъпи и отново трябва да се работи с мозък.

Ако домакинството може да си позволи парочистачка, в дългосрочен план се пести много от препарати.

Още нещо, което според мен е същесвено, особено за хора с по-ниски доходи - никога да не се просрочват сметки. Защото после се натрупват непосилни за доходите суми и се влиза в дългова спирала.

Много още мога да напиша, но няма особен смисъл. Само казвам, че ... нали знае две и двеста.

Това с преквалификацията, първо наистина да се учи нещо, което после ще носи доходи и второ не е задължително всичко да е с пари и кухи дипломи, които стоят в шкафа. Има много опции за учене и придобиване на знания  например чужд език, огромен обем информация в интернет, само желание за учене. И освен това тук се сещам за ценност и стойност, много е ценно за знаеш някакъв език, но когато не го осъзнаваш и не го ползваш реално, не ти носи доходи, този език няма стойност.

Ех, Вятър и мъгла, то ти реално каза от моя гл. точка всичко по темата. Поне в частта с това, че всеки сам прави изборите си.

-------------------

Сейко, това, което разказваш като истотия, е голяма трагедия от гл. точка на заболяванията, но и за мен не е пример за добро управление на финанси, за което е и темата. Да знаят, че може да имат здравословни проблеми, да работят усилено, докато им е възможно и да изкарват пари, дотук вс ок. Но имайки финансите, къде е управлението после? Защо не са ги вложили в нещо, което връща пари? Не говоря за дългосрочни инвестиции, както ти казваш. Става дума за ликвидни такива. Инфлацията ограбва всички ни в този смисъл. Но не можем да променим ситуацията, само да се напаснем към нея. Исторически погледнато, инфлация от 2-3% не е много често срещана...

-------------------

Слънчезара, с 90% от мнението ти съм съгласна, даже може би със 100, но според мен не отчиташ съществен фактор - квалификацията може да се придобие не с цел някой да те наеме с нея, а ти сам да се развиеш. Например аз по интернет четох за инвестиции, стратегии, идеи, и продължавам да го правя. Не го работя професионално, правя го за себе си и не се оплаквам. Нямам желание да се превръща в нещо, което правя за някого, т.е. наемен работник инвестмънт банкър например. Но в духа на темата ми помага за личните ми финанси.

Ами няма инвестиция, от която да излезеш от днес за утре и да си в период примерно на спад. Дали ще са жилища, акции, взаимни фондове, биткойни. За златото си е направо трагедия. То си е една цена от вече 12-13 год. Инфлация от 2-3 % (че и по малко) е имало за разглеждания период, който и аз предвиждам - 12-13 год. докато детето започне само да се издържа, но винаги е имало в краищата на 12-13 год. цикли засилена годишна инфлация 10-15%. Сега тези натрупани събития (пандемия на 100 год. се случва средно, война не е имало в нашия регион от 80 год...) - хиперинфлация поне при нас (30-40%) - наистина е трагедия. Да кажем, че имаха когато се роди детето средства за около 4-5 малки апартамента в София, или 3-4 по - големи, за даване под наем (когато бяха ниски цените). Сега пак имат това число, но стойността е друга. Но как управлява такава инвестиция с наемите двама инвалида (или един ако другия ... ) , или едно малко дете на което всеки момент му трябват пари? Не са били и безотговорни напълно, правеха депозити (тогава имаше 2-3 % дългогодишни, които биеха инфлацията), дори и взаимни фондове.

Изобщо не бих ги нарекла подобни хора "не съвсем безотговорни". Кое точно им е безотговорното? Направили са всичко по силите си. Все едно 99% от българите, ако се видят с повече пари, ще им стигне знанието и въображението да направят нещо повече от това да накупят имоти, злато или да ги държат в банката или под дюшека. И аз включително, с тази разлика, че никога не съм имала суми на стойност 4-5 апартамента.

Вече стойността е друга, беше преди 7-8 год. НО да не го разглеждаме като жилища, имат си къде да живеят, включително още едно наследствено жилище (починали са всички техни близки, няма и кой да гледа детето, дори и с пари, ако стане нещо). Имат и земеделска земя. Стойността на парите им се изпарява не през жилищна стойност, тя е без значение. Стойността на парите се изпарява през битовите сметки, хранителните продукти, облекло, образование ... Ако сега можеха да се предплатят напред 10 год, .  Да кажем застраховали са стабилно жилището, в което живеят, и тези 12-13 год няма да се правят някакви нови, луксозни ремонти. Но примерно ще са защитени откъм подслон, ако стане нещо.

Е, чакай малко, това за теб една цена ли е? 2010 спрямо днес?

Знам, че в България инвестиция е само да накупиш имоти и да ги отдаваш под наем, но лично аз бих се спряла на сигурни компании с дивиденти, ЕТФи като S&P500, MSCI World и подобни, ако човек съвсем нищо не знае и не разбира. Купуват се и се продават с няколко клика на мишката, имат предостатъчно трейдинг обем, съотв. без проблем можеш да ги продадеш във всеки момент. Парите при моя евтин брокер се връщат по сметката за 1 до 3 дни, като вероятно има и още по-бързи брокери, ако 1 или 2 дни са проблем за обратния превод.

Как стоят нещата с данъците, деклариране на доходност?

Аз съм запозната само с немското данъчно облагане при инвестиции в детайли, така че не съм 100% сигурна в това, което пиша за България, но доколкото знам:

- печалбите от ЕТФи, регистрирани в държава от ЕС не се облагат с данъци в България (за физ. лица)
- дивиденти мисля подлежат на 5% данък

Нека ме коригират живущите в България, защото вероятно имам неточности.

Проблемът е, че повечето хора изобщо не сме запознати с тези неща.

И аз не съм запозната в България, но тук в Германия има доста т.нар. необрокери (Scalable, Trade Republic…), където за няколко дни можеш да си направиш профил и да започнеш да купуваш. Аз започнах с малки суми в големите ETFs и бавно да диверсифицирам с единични акции. Но само суми, които бих могла без драма да загубя (единични акции).
Например като излезе един проектозакон за отопление на сградите тук в Германия купих акции за термопомпи, които скочиха адски много, само дето аз ги задържах и сега са на дъното. Чакам да видя как ще се развият, но общо взето съм прежалила загубата там.