Лични/семейни финанси управление и съвети

Ами дотук описаното звучи добре, нормално семейство с нормални харчове. Общовалидното финансово правило е да се харчи по-малко отколкото се печели. От там нататък зависи каква е целта, дали се събират пари за покупка на нещо (апартамент, кола и т.н.) или дали просто да се пестят пари за черни дни. Според мен е важно да се фокусирате върху спестяването на пари в случай на загуба на работа или друг подобен катаклизъм, щом още не сте ги събрали. Помислете за това дали има някакви излишни сметки, например плащане за платформа, която не гледате, или твърде висока сметка за телефон, включваща екстри, които не се използват. Дали няма дрехи/предмети, които може да продадете, дори за символична сума, но поне да се отървете от излишни неща и да сте наясно какво имате и какво не, за да не купувате излишно.

Когато бях в майчинство преди години, правех известно време разчет на финансите - от любопитство, нужда за контрол и поради "професионално изкривяване"

На мен лично ми помогна да анализирам кое къде се харчи, за да имам горе долу представа дали е нужно да се оптимира. Например в нашия случай бяха частните застраховки, които поглъщаха повече, отколкото да връщат и смятам, че направихме добре, че ги преорганизирахме.

В актуалната ситуация зная кои са основните разходи и каква сума остава като свободна за хоби и развлечения. Това ми стига като информация. Ако трябва да се оптимира, бих помислила и за допълнителна работа. Познавам детегледачки, които всъщност през деня работят друго, а събират примерно за кола.

Един от най-важните фактори в управлението на семейните финанси е да се постигне съгласие сред всички членове на семейството по тази тема. Водеща причина за конфликти са именно парите, затова е добре партньорите да си говорят по темата и да договорят възможно най-много детайли, още щом отношенията им станат сериозни. Тези разговори могат да са много трудни, тъй като разговорите за пари в любовните отношения все още се смятат за табу. Аз не смятам, че това трябва да е така. Когато се влиза в сериозни отношения с друг човек, е добре да се изясни каква е философията на партньора за парите. Дали е спестовен или разхитителен тип, или някъде по средата на спектъра. Дали има дългове, с които му/ ѝ е трудно да се справи. Дали ще са общи или разделени финансите? Кой ще поема какви разходи? И най-вече, какви дългосрочни цели имат партньорите? Имат ли една цел? Например, ако двамата мечтаят да си купят къща в близко село до града, ако това е мечта на двамата, е много по-лесно да се спестява, дори и когато единият е с по-широки пръсти, защото имат обща мечта. Лишенията не са самоцелни.
Често този етап се пропуска и повечето връзки не са с перфектно балансирани партньори. Хората имат различен произход, различни доходи и различна финансова култура и навици. Как се управляват финансите, ако тя изкарва в пъти повече от него? Как се прави семейният бюджет, ако тя произлиза от скромно семейство, а той е от богато? Трябва ли всички тези хора да се разведат? Може ли с комуникация да се постигне баланс? Според мен, ако няма въвлечени крайности, може. Ако и двамата са склонни към компромиси, всичко може да се договори. Тук не визирам случаи на хора с крайна стиснатост и такива с патологично разточителство, които вземат заеми, за да покриват заеми.
Финансите могат да бъдат управлявани добре по повече от един начин. Общото, според мен, е съпрузите да съгласуват решенията си и да се стремят към взаимен интерес.
Как решавате финансовите конфликти, които възникват вътре във вашето семейство?
Смятате ли, че отворената комуникация за парите може да подобри финансовата стабилност и доверие във вашите отношения?

Основен принцип при целево спестяване е да се пести, докато са малки децата. На това ме научи една приятелка, преди да имам дете. И се оказа много права. Колкото растат, толкова и разходите по тях са по-големи.
Също е важно никога да не излизаш на червено. Да остават пари от всяка заплата. Такива събирания на монети никога не съм ги разбирала, но си имат фенове. Аз винаги си заделях определената сума за спестяване, когато още нямаше заплати с карта. Еднаква всеки месец. Тази сума все едно я няма, стои замразена. Като се съберат повече пари, внасям в банка.
Сега е лесно, не теглиш от картата и прехвърляш по спестовна сметка.
Друг съвет, личен опит - пазаруване само от промоции. За всичко се отнася. И пазаруване по списък.
За разбирателството между партньорите - важно е да имат еднаква финансова култура. Иначе е мъка. Единият пести, другият пилее, не става така.
И последно, пестене не значи мизерия и лишения. Всичко базово трябва да е подсигурено, за екстрите - според начина на живот и ситуациите.

'да се пазарува само в петък' - Това ме развълнува и ще се изкажа само по въпроса за храненето.

А как ще си набавяш прясна храна, всичко ще ядете от фризера и от хладилника ли? Едно и също ли е да изядеш една ябълка, откъсната днес и откъсната преди 3 месеца?
Готвената храна е хубаво също да се изяжда до 1-2 часа след готвене, а не да сготвим в неделя и цяла седмица да ядем въпросното ядене, защото започват други процеси, храната няма да е същата.
В супермаркета храните рядко са пресни и ти им прибавяш още една седмица. Пластмасовите опаковки и консервантите  запазват храните месеци наред.  Гледала ли си "Кошмари в кухнята" и какви храни се предлагат в някои малки ресторантчета? Манчев какво ги научи хората, да не готвят със замразени продукти, а с пресни, и да ползват това, което расте в техния край.

Пазарувай всеки ден, ако трябва по-малки количества, списък/без списък. Честото пазаруване не пречи да се вместваш в някакви финансови рамки, в сравнение с пазаруването в петък.

С пазаруването много зависи и колко е голямо домакинството. Едно е семейство с две малки деца/бебе, друго е семейство с двама тийнейджъри. Естествено, храната ще е по-голямо перо при по-големи семейства/такива с по-големи деца. Аз не съм фен на пазаруването веднъж в месеца/седмицата, а сме само двама вкъщи. Преди готвех често, но храната се изяжда за 2 дни, не седи по 5 дни в хладилника. Не обичам да замразявам много продукти.

Купувам повече нехранителни като прахове за пране, омекотители, защото много поскъпнаха и са с дълъг срок на годност.

Да се купуват препарати или домашни потреби на промоция има смисъл. За ежедневната храна за мен поне е прекалено голямо усилие.

Но ето например сега преживяхме първата гореща седмица, следва и втора и много топло ще е поне до средата на септември. Но за модните брандове вече е "краят на сезона" и навсякъде започват намаления. Сега ако си потърсиш зимно яке или ботуши например, ще са без пари. Така че ако не държите да сте по последен писък на модата, това е добър вариант според мен.

Доходите ми са такива, че вече слагат горна граница на цената, която мога да платя за твърде много неща. Твърдите ми разходи са такива, че вече ограничават точно какво да купувам.
Аз лично спрях да слушам част от модерните съвети от сорта спестяване на X от дохода и ограничаване на Y покупки. Единственото, което със сигурност работи при мен, е пазаруване на промо. Нито мога да спестявам качествено от трицифрена разполагаема сума, нито се чувствам по-спокойна и щастлива като не си купя чипс, когато ми се е приял веднъж в месеца.
Честно казано, мисля, че е крайно време да се спре с демонизирането на пазаруването извън най-необходимото еко-био и противопоставянето на кафетата за 50-60 лв месечно от лавката срещу ипотеката от 1000+ лв.

Кои са тези брандове?  Цените и намаленията са същите, както и през зимния сезон. Освен останали единични бройки от някой огромен номер ( и пак не е “ без пари”). Повечето зимни якета даже са премахнати от сайтовете.

За ябълките специално, ние имаме ябълкови дървета, при подходящо съхранение си издържат и по повече от 3 месеца. Това са трайни плодове, и месеци, след като са набрани, съдържат достатъчно полезни вещества. Тези по магазините, внесени от някъде си, третирани с какво ли не, със сигурност не са по-полезни, дори и да живееш с илюзията, че отиваш всеки ден до магазина да си купуваш ябълки и те са пресни. Иначе и ние пазаруваме трайните продукти веднъж на 2 седмици, мъжът ми като ходи до града, но всичко друго от местните магазинчета, които са по-скъпи, и съответно май харчим далеч повече, отколкото ако ходехме веднъж седмично до по-голям магазин.

И аз пазарувам веднъж в седмицата основни продукти, нещо дребно ако изникне от магазина тук в селото или момчето като се прибира поръчвам ако е необходимо.
Плодове понеже нямаме купуваме от борсата. Ето когато бяха черешите на магазина бяха по 4-6 лв ние на половин цена купихме, вярно количество 8-9 кг, но единия път направихме компот на другия няколко сладка и реално не се ограничаваме при хапваме. Сега съм решила ако намеря все още кайсии, че миналите седмици бях без кола и не върви по автобуса да ги нося да си купя.
Трайни продукти се научих да купувам на промоция - ориз, кафе, брашно, захар, препарати, прахове. Имам в шкафа винаги един два пакета макарони и спагети за спешни случаи иначе си правим домашна паста месото това което не си отглеждаме съхраняваме във фризер, но то е кратко време.

Да ви кажа с промоциите много внимателно, аз винаги гледам цената в дясно, която е за кг. или 100 г. и понякога, това, че е на промоция не е най-изгодно.

Освен грамажа гледам и срока на годност, че понякога са промоционални заради изтичащ такъв.