Синът ми слуша такава музика от около година и волю-неволю, от тревога да не му повлияе някак негативно, започнах да споделям интереса му към нея, за да не го отблъсна с директна забрана. Искам да подходя с разбиране, но същевременно и да мога да го следя.
Сега, малко размишления от моя страна. Първо да дам примери с няколко подобни български групи.
Push me mulio
https://www.youtube.com/watch?v=8gqhRVSfsmc
ТДК
https://www.youtube.com/watch?v=Okodp1ZKUkk
Feedbacker
https://www.youtube.com/watch?v=IZrmL56032A
Виолетов генерал
https://www.youtube.com/watch?v=d024PtJ3evA
Жълти стъкла
https://www.youtube.com/watch?v=lVxbzd4kdKo
Тази музика я разбирам като за отритнати от обществото хора, асоциални. Има много насилие в нея, притесняват ме суицидните индиректни послания и постоянно възобновяващите се депресивни нотки във всяка песен. Притеснява ме, че синът ми стана по-затворен в себе си, некомуникативен, спря да излиза с приятели, както едно време правеше. Смени и стилът си на обличане изцяло с черен. Тревожи ме това да не доведе впоследствие и до взимане на наркотици и развиване на депресия.
Какво да предприема? Осъзнавам, че това е субкултура, може би от една страна има и полза, защото и самият му интерес към изкуството се засили, започна да чете повече, да пише поезия макар и песимистична. Все пак е някакъв вид развитие на въображението му. Ако му забраня да слуша подобна музика най-вероятно ще продължи на инат.
Какъв е вашият опит? Одобрявате ли подобна музика? Да, те са още деца, експериментират, опитват се да открият себе си, но трябва ли да им поставяме някакви граници все пак, докато е време? Въобще какво ви е мнението за тази музика?