Авторке, тая история ме върна 20 години назад, с моя мъж. Той беше на 20, аз на 25, токущо уволнил се, около него постоянно приятели, приятелки, купони и дискотеки.
Запознахме се на купон. Започнаха покани за срещи, обаче винаги с някой, никога сами.
Взимаше ме от работа, разкарване по ресторанти, барове и НИЩО. Секс не се осмели да поиска до третия месец. Викам си, тоя е страшен пън, такъв не съм срещала никогаш.
Иначе кавалер, идва с розичка, плаща сметки, води ме насам- натам, гледа ме като полезно изкопаемо и НИЩО. Постоянно имах чувството че си губя времето. 50 пъти го зарязвах, защото това несериозно отношение ме побъркваше.
И той, мине седмица и чака в колата пред блока с розичка.
Така се водихме две години, на 22 г. стана баща и досега е най- отговорният и грижовен мъж.
Та, тая история я разказвам, за да ти кажа, че човек не знае, какво му е писано.
Това беше единственият мъж, за който си казвах, че нищо сериозно няма да излезе.
Запознахме се на купон. Започнаха покани за срещи, обаче винаги с някой, никога сами.
Взимаше ме от работа, разкарване по ресторанти, барове и НИЩО. Секс не се осмели да поиска до третия месец. Викам си, тоя е страшен пън, такъв не съм срещала никогаш.
Иначе кавалер, идва с розичка, плаща сметки, води ме насам- натам, гледа ме като полезно изкопаемо и НИЩО. Постоянно имах чувството че си губя времето. 50 пъти го зарязвах, защото това несериозно отношение ме побъркваше.
И той, мине седмица и чака в колата пред блока с розичка.
Така се водихме две години, на 22 г. стана баща и досега е най- отговорният и грижовен мъж.
Та, тая история я разказвам, за да ти кажа, че човек не знае, какво му е писано.
Това беше единственият мъж, за който си казвах, че нищо сериозно няма да излезе.
