Случаят „Дебора“

За съжаление, се сблъсках с този абсурд от личен опит преди година, затова съпреживявам историята с момичето толкова лично и искрено се моля да се възстанови. Доказан психопат, който няколко пъти е лежал в психиатрично отделение и има диагноза, ме преследваше, заплашваше, пишеше ми безумните съобщения, на които не отговарях с години, но той продължаваше със системния тормоз, всяка божа сутрин се събуждах с редица съобщения, писани посреднощ. А съобщенията, повярвайте ми, бяха от гнусни по-гнусни, плод на болния му мозък, не искам да си ги припомням, но бяха с възможно най-извратено съдържание. Докато една сутрин съседите отдолу не ми донесоха пратка, адресирана до мен, оставена пред тяхната врата предишната нощ - щом видях името, мигом ми причерня. Имаше писмо, в което подробно се описваше какво искал да прави с мен, не можах цял ден да се свестя. Още същия ден приятелят ми някак си успя да ме заведе до районното, тъй като вече тормозът не беше само онлайн, ами имаше и опит за физически контакт, а и мисълта, че този ненормалник ме е следял, за да види къде живея, не ме оставяше на мира. След подаване на жалбата с искане на ограничителна заповед и уверявания от страна на дежурните полицаи, че още на следващия ден щели да го привикат, се започна чакането, чакахме повече от месец. Когато ме извикаха след месец-два, беше друг дежурен, едва ли не ми се присмя, че това е "нищо работа", "ама той нищо не бил направил", "не можело да се издаде ограничителна заповед", "ама вие живели ли сте заедно", "ама откъде тогава се познавате", "ама как така ви е научил адреса" и подобни, сякаш аз бях на разпит и сякаш аз бях извършила престъпление. С изненада установих, че в рамките на повече от месец, когато уж е "работено по случая", дори не са го срещнали лично за предупреждение, а са предупредили негов роднина - "вижте, ситуацията е деликатна, роднините му страдат", ами не страдам ли и аз и колко ли още други потенциални жени, че роднините му не са го хоспитализирали и му дават да си прави каквото си иска? "Ама то нали е онлайн, голяма работа", а фактът, че онзи вече е научил и адреса ми, беше тотално неглижиран. На въпроса относно ограничителната заповед дежурният полицай повдигна вежда, попита дали сме били във връзка, дали сме живели заедно, "щом не е така, значи нямате право на защита". Какво излиза - че трябва жените да са женени за подобни психопати, за да получат адекватна закрила от закона, иначе кучета ги яли. Изпратиха ме по живо, по здраво, едва ли не да се оправям сама. Година мина оттогава, в която ми се наложи да си сменя телефонния номер, да се преместя при приятеля си и ежедневно да блокирам съмнителни профили - ако не го бях направила, не ми се мисли, но вероятно и на мен щеше да се случи същото като на момичето от Стара Загора. Затова отидох вчера на шествието в нейна защита и против насилието изобщо - недопустимо е в 21. век да се случват подобни извращения и да няма адекватна закрила от закона; да се страхуваме, да сменяме номера и адреси, да мълчим, защото дръзнем ли да проговорим, ние излизаме виновни, а престъпникът - жертва.