На море в Гърция 2023 - IV

Та както казах, отидохме на разходка за един ден от Кос с корабче/ферибот, което може да качва по две коли. Обикновено превозват групи с екскурзовод, но ние решихме да отидем самостоятелно, за да не се съобразяваме с тяхната програма. Билетите си купихме предишния ден от капитана на кораба, който направи голяма реклама на Нисирос и ни показа снимки и брошури. Дотогава не бях обръщала внимание на този остров и се наложи бързо да се образовам.

Основната забележителност на Нисирос е най-големият кратер на вулкана, който се намира в средата на острова и заема голяма част от него. Наскоро като пътувахме до Родос го видях от самолета и изглежда още по-грамаден отгоре. Казват му Стефанос. Има и други кратери, но този е известен с това, че всеки може да се разходи вътре в него. Другото много рекламирано място е селцето Никя, което според мен напълно си заслужава хвалебствията, но за него малко по-нататък.

Кратерът се намира в нещо като долина и се вижда отдалече.Той беше първата ни спирка на острова. Около него всичко е в жълти, сиви и кафяви цветове, а миризмата на сяра и пушек се усеща като наближиш. Имах опасения, че слизането ще е трудно и ще го пропуснем, но успяхме да слезем лесно с детето. Има и доста информационни табели, на които е разказана подробно историята на вулкана и на целия остров. Кратерът е ограден с едни въженца и около него може да се направи пълен кръг и без да се влиза вътре. До дъното се слиза само от едно място, където са направили нещо като пътечка, не е стръмна, но е цялата в пясък и камъни, които се пързалят. В средата на дъното на кратера има друго заграждение и в него се виждат отвори, от които излиза пара и дори се чува съскане. Ние стояхме за кратко долу и бързахме да се качим наобратно преди малкият да е пипнал някой камък, но после обикаляхме отстрани. Беше доста странно и леко притеснително да сме толкова близо до активен вулкан, но пък е нещо, което няма да забравим

След горещите емоции тръгнахме към Никя, която много ми беше хванала окото на брошурите от кораба. Понеже е точно на ръба на калдерата (някои къщи се виждат от кратера), едната страна на селото гледа към вулкана, а другата към морето. Но по пътя детето се предаде и заспа, а коли в селото не могат да влизат, затова планът ни да обядваме там напълно се провали. Оставих ги за момент в колата и се мушнах в тесните улички да ги разгледам, а това което видях много ми хареса. Къщите изглеждаха много по-различни от Кос, микс от синьо-бели като на Цикладите и цветни като в Ермуполи. Едната  Навсякъде изглеждаше чисто и имаше много цветя, а площадчето, където  беше като картичка.

Тръгнахме бавно обратно към Мандраки, пристанището на Нисирос. Понеже разстоянията там са кратки, по пътя спирахме заради гледките към морето, а накрая слязохме и до Пали, защото малкият продължаваше да спи. Бях чела, че на Нисирос плажовете са каменисти и не стават, но този в Пали беше доста приличен, имаше и дръвчета покрай брега.

Надявах се, че Мандраки е нещо като Никя и ще има пак такива симпатични улички за разходка, но се разочаровах. По крайбрежната улица беше горе-долу добре, с кръчми, магазини и много хора, къщите бяха стегнати и боядисани. Но по вътрешните улици доста от сградите бяха олющени и неподдържани, търкаляха се боклуци и разни натрупани натури. А има много потенциал това място, туристи също, защото явно тези от корабчетата киснеха основно там. Хапнахме в една таверна и след това стигнахме манастир Панагия Спиляни, който се вижда почти от всяка улица на селото, защото е нависоко. Това беше краят на обиколката, защото корабчетата тръгваха наобратно следобед.

Не можах да разгледам острова както ми се искаше. С удоволствие бих се върнала за няколко дни, за да отида отново в Никя и да разгледам още едно село, което видяхме само от пътя – Емпориос. Предполагам, че следобед като си тръгнат всички корабчета, дори в Мандраки ще е приятно, но за по-дълъг престой Нисирос няма какво да предложи.

Това се виждаше от пътя, като наближихме вулкана:


Гледка от пътеката около кратера:


Няколко човека се разхождат по дъното на кратера:


И снимка отвътре:


Никя:




Остров без църкви не може, но с такъв зелен покрив не бях виждала дотогава:


На крайбрежната в Мандраки: