Няколко въпроса за детската градина

Не виждам с какво ще допринесе градината, че едно дете я е учило година повече от другите, на изхода - все тая. Най-добре за 3 г дете е да е щастливо, а то е най-щастливо със семейството си и на свобода, това не изключва да играе и с деца на детски площадки.

Взимай го, когато прецениш, разбира се, ще го научат да спи без проблем.
С детските градини има проблем, ако се откажеш, губиш ли мястото?
Те ще ти кажат какво трябва да носиш. Децата имат гардеробчета.  Нищо не носиш, пижамите ги дават в петък за пране.

Добре е да ходи, да.
Че не се е делило от вас не е окей на тази възраст, шокиращо е, но вие няма да му дадете каквото му е нужно.
В раницата вода, пижама, пантофи, резервни дрешки, кърпички от двата вида, вода според разпоредбите, дребна играчка.

Според разпоредбите в градината - не мисля е удачно.

Според мен е най- добре да се ходи по от ранна възраст , но се разболяват много .

Време в да започне да се отделя от вас. Дали ще ходи на градина или ще го гледа баба му примерно, е все едно, но не може вечно да ви виси за полата.

Децата имат нужда от себеподобни, пускайте го на градина.

На 3 навършени е добре да тръгне. Не знам за кой град става въпрос, при нас в целодневна градина, а полудневни вече нямаме, не разрешават редовното вземане на обяд, а само при необходимост - например за посещение на лекар за някакви изследвания (бях взела дъщеря си за ЕЕГ). Предполагам, че в момента детето си ляга по-късно с вас и става по-късно. Като започне да става в 6:30 - 7:00 за градина ще си нагласи режима и ще си доспива следобед. Ако не започне да спи, като навърши 4, т.е от 2024-2025 може да пробваш в подготвителен клас към училище, ако намерите. Те обикновено са полудневни. Синът ми отказа следобеден сън категорично на 4 тчгодишна възраст. В градината казваха, че пръв заспивал и често последен се будело, не знам доколко е вярно. Като цяло.мразеше градината заради следобедния сън, но го каза след като завърши. Преди това му предлагах предучилищна група към училище, можех да си го позволя - отказваше.

На мен пък това ми е шокиращо: как пък без да познаваш жената прецени, че “няма да даде каквото е нужно” на детето си? От какво има нужда едно дете на 3 години: от здравословна за умственото и физическото развитие среда, разходки и игри, четене (от възрастен) на много книжки. Хехе, майката, няма да даде на 3 - годишното си дете каквото му е нужно. Да, ако няма време или не й се занимава с него, или пък е безотговорна и т.н. Лошото е, че в този случай детската градина няма да я замести. Цял ден в група от 20 деца с един възрастен, точно това е от което имат нужда на тази възраст, няма съмнение. Пък и до три години все около мама, мамино синче ли ще го правиш? Делегирай на други грижата още от самото раждане, че ще вземе много да се привърже. Добре, че не живея в България със задължителната детска градина…

Domlika, най-добре слушай себе си относно това какво е по-добре за детето ти. Не винаги това, което избират повечето хора е най-правилното решение. Често е точно обратното. Ако имаш време и желание да се занимаваш с детето си, може да отложиш детската градина. Това ти е последната година, през която ще можеш да му се насладиш по този начин. Използвай я, за да изградите здрава и хубава връзка. Чети му много книжки, защото това развива детето във всяко едно отношение, освен че допринася много и за силната връзка между вас, за която споменах. Извеждай го редовно в парка с други деца, сред природата, дай му възможност за креативност чрез рисуване и други артистични занимания, играчки тип Лего, музика, опитай се да запалиш любознателност към света около него. Това се получава най-добре, ако и ти самата притежаваш такава. Каквото и да решиш, успех.

Много патос, нищо съществено.

Майката няма да даде контакта с другите деца, себеподобните. цялостното осъзнаване на азът, изграждането му в конкурентна среда, отстояването, приятелствата.
Тригодишно не е бебе вече, има достатъчен речников запас и любопитство, че да надникне отвъд полата на мама.

Защо неходенето на детска градина да означава липса на контакт с други деца? Едно е да “надникнеш” отвъд полата на мама, друго е да я виждаш по 2 часа на ден. Всеки си знае ситуацията и си решава за собственото семейство, но ме учудват подобни категорични мнения, че именно ДГ е мястото, където едно дете има контакт със себеподобни и е най-здравословното място за едно дете. Оцеляването в “конкурентна средa” и отстояването имат връзка с качествата на характера и личната себеоценка, които се изграждат и появяват постепенно в бъдеще. 3 - годишно в конкурентна среда, за зверове ли говорим 😆 На тази възраст още не може да се говори точно за приятелства, но то май и доста възрастни не разбират точното значение. Много е закостеняло това мислене, че децата могат да имат контакти с връстници само в ДГ. Да не говорим, че за детето е най-полезно да има контакт с хора, включително деца от всякакви възрасти. Детската градина е създадена за помощ и удобство на родителите, нищо повече. Къде в нормалният живот човек е принуден да прекарва цял ден в група със свои връстници? В ДГ и училище. От там нататък в живота е друго.

Аз още се чудя,но сьм решила ,ако плаче много и не му харесва да го отпиша(губейки една точка за следващата година)...аз така или иначе не работя и нямам особено желание да го правя ,така че ще преценя,но се надявам да мога да го вземам преди обедния сьн...той никога не спи през деня ,сутрин става в 8,вечер заспива кьм 0ч... Не е много поспаливо дете ..

и това, че държавата все пак ти дава майчинство (възможност да бъдеш с детето, като време, трудов стаж и някакви минимални пари) е още една причина майката да остане в къщи и сама да си гледа детето.
В София с тази точкова система още от яслата  и после в същата градина, стигат до парадокса, да го пратят на  10 месеца на ясла, за да могат по-късно да имат място в градината.

Всеки случай е конкретен, зависи каква е майката, зависи какво е и детето. Има и по-интровертни деца, за които ДГ е мъчение и може никакво социализиране да не стане, ами детето да е се чувства като в изгнание там, защото още не е достатъчно съзряло за колектив.
Аз също съм в чужбина, при нас майките, които си планират децата,  си ги правят едно след друго, като им свърши първото майчинство да им започне второто, след това и третото  и им се събират по 9 години в къщи. Никой не напира за ДГ, ако не е принуден. Даже като по-малки дечицата нямат шанс да влязат в ДГ, колкото са по-големи по-вероятно да ги вземат в ДГ, а след 5 - с предимство. Като гледам и за училище не се изпребиват, повечето  ги дават чак на 7, макар, че е разрешено и на 6. Предпочитат по-дълго да играе детето, да си изживее детството.


 

За мен не е от особено значение дали детето ще тръгне на 3 или на 4 години. Стига, ако си е в къщи да му се осигурява достатъчно време навън, да общува с дечица, да му се четат книжки, да го развиват. Моето дете като малко беше супер общително, от детската градина вечер не искаше да си тръгва, в училище понякога я връщаха от занималнята (обаждаха ни се да я вземем), защото им се струвала болна и тя беше много нещастна и много се сърдеше. Лятото първи срещу втори клас обикаляха по цял ден навън с приятелчета -в малък град сме. И изведнъж дойде пубертета на 11 и стана супер затворена и необщителна. Дори със съучениците си не общува
 Така, че при нас специално не зависи от колко рано детето се е отделяло от нас.        В нашата детска разрешаваха да се вземат децата на обед, но пък тя там спеше с кеф, даже се оплакваше, че госпожата я събудила много рано. Но тя си беше поспаланка и в първи клас ми разказваше, че по обяд са си полягали на чинчетата.

А кога ще се отдели? Колкото по-голямо, толкова по-зле. Това че не спи на обяд - явно режим няма, там ще му създадат.
 Моето тръгна, няма 2г. С другарчета ще е по-щастливо.

От къде знаеш, че е по-щастливо? Едно двегодишно дете не може да си обясни като заведат сутрин на ДГ, кога и дали ще дойде някой да го вземе. То се чувства някак предадено.

Ако нямате 3 години майчинство, друго щяхте да приказвате. То от тази позиция е лесно-знаеш че държавата плаща и се почва-малко било детето, стресирано било. Предадени било-като има кой да дава пари е лесно. Излишно е да се внушава вина на майките, които трябва да работят и да плащат данъци за да може някой друг да опъва и да ги сочи с пръст.