Второ бебе, но ще се справя ли?

Нямам все още второ дете,но просто бих те посъветвала да изчакаш още малко.

Моето дете не е толкова малко вече,но все още сякаш не съм добила куража да се реша на второ.Със сестра ми сме породени-разликата ни е едва година и 10 дни и на родителите ни изобщо не им е било лесно!
И все пак решението си е изцяло ваше!
Успех!

Аз също трудно бих се решила на второ дете с малка разлика помежду им.
Все пак с таткото трябва да прецените плюсовете и мунусите и сами да решите.

Разликата между двете ни деца ще е две години(второто го очакваме всеки момент), но научих дъщеря ми да е доста самостоятелна  - спи в отделна стая, храни се сама, ходи на ясла, от началото на лятото махнаме количката, помага при сервиране, отсервиране и като цяло слуша и не е много зависима от мен. Решихме, че сега е най - подходящия момент за второ дете, но аз подготвих през тези девет месеца дъщеря си на повече самостоятелност. Иначе не си представям как бих се справяла с две деца ако по- голямото постоянно зависи от мен

Petrova, това е чудесно, но би ли обяснила малко по- подробно как успя или тя по принцип си беше по- самостоятелна.....точно тази страна на нещата ме интересува.

въпреки това от друга страна голямото дете ще е с поне още 9 месеца по-голямо   изцяло е въпрос на личен избор - щом се чувстваш готова - защо не

Еми с много труд:)Аз поначало съм  за по самостоятялното развитие на детето и не ми беше чак толкова трудно да се справя. Още на няколко месеца я преместих в друга стая, а откакто започна да стои и да се изправя я учех да се храни сама. Никога не съм имала проблеми с храненето, защото никога не съм я насилвала да яде каквото й дае, а сама  я чакам да потърси като огладнее.Почнах  да я слагам на гърне от седмия месец и  от доста време сме без памперс - вече си казва. Винаги съм я карала да помага при чистенето - връчвам й една кърпа и тя е доса смешна като се опитва да бърше прах. Подрежда си играчките ( още от годинката постоянно й повтарям, че играчките трябва да се събират) и лека по лека свикна й с това. Като ходим да пазаруваме винаги й давам да взима тя продуктите и да ги слага в количката - така хем се залисва, хем ми помага(друг е въроса,че стоим в магазина доста време), но упористо трябва. Сега съм й казала, че ще си купим ново бебе и тя все пита кога ще го купим. И т.н. Мисля, че съм  се подготвила достатъчно,за да мога да се справя с две деца, но много е важно, че тя почти не боледува и ходи на ясла. Така цял ден ще мога да се грижа за братчето й без да се изнервям. Ако си решила да имаш второ дете  с такава малка разлика помежду им трябва да си сигруна,че ще се справиш и с двете. Аз съм научила малката на режим и тя си го спазва - спи по определено време, самостоятелна е, но това се постига с упоритост и труд и затова съм спокойна за появата на малкия. АКо нещо друго те интересува питай:)

Направо ме накара да се замисля........

за кое:)да имаш второ ли? Мисля, че не е толкова трудно. Все пак както се настройш и както си го направиш.Аз съм на принципа детето да привиква към майката, а не обратното и затова не се страхувам или плаша.Знам,че ще е доста трудно, но си заслужава:)

Petrova,много ти се възхищавам  за начина по който си възпитала дъщеричката си,ще е хубаво да споделяш опит  .Извинявам се на авторката ,но искаам да те питам как,по какъв начин и за колко време я научи да ходи на гърне  Предварително благодаря 

По темата-аз лично не бих се решила на второ дете,ако дъщеря ми не е вече самостоятелна в повечето неща 

Специално за гърнето започнах още от много рано - откакто се научи да сяда, въпреки, че бях чела не е е полезно да се слагат толкова малки деца на гърне.Имаше периоди, в които отказваше да пишка и ака там ,но аз настоявах винаги и повтарях, че там се ака и пишка(доста съм гнуслива  и това ми беше главата мотивация да я уча на гърне).Доста отдавна вече пишка на тоалетната чиния със седалка за деца. Просто упоритост и постоянно повтаряне колкото й да не иска:)

Явно трябва упоритост  и постояннство 

Значи сега детето ти е на 1г. и 2 м.,бих те посъветвала да изчакаш още няколко месеца с опитите за второ бебе.Защото ако сега забременееш ,разликата наистина ще е малка и ще ти е трудно.Моите са с разлика 2г.и 7м.,но календарно са 3 години.За мен това е нормална разлика.Но все пак зависи голямото дете как се развива-до кога е с памперс,буди ли се през ноща,може ли да говори разбираемо....
Ревноста е неизбежна,дори и при 10 години разлика,за изолиране-не,едва ли се чувства изолирана,напротив-угаждаме й много.Имай предвид,че дори сега да забременееш,имаш 9 месеца,за да се подготвите за бебето.А през това време голямото ти дете ще порастне още повече,ще е по-самостоятелно...Така че щом ти идва отвътре-действайте!

Накара ме да се замисля кога да се решим на второ, дали вече не е време да пробваме.....

Моето мнение е ,че когато и да дойде второто дете,все ще е трудно-без значение възрастовата разлика...Ако е голямо и самостоятелно първото дете сигурно няма да ти се "връща"години назад и ще ти е трудно да се разделиш със спокойствието...Знам ли?Когато едно дете е желано и очаквано  в семейството-няма нищо по-хубаво от това! Когато и да се появи то

Момичета повечето от вас биха разубедили и мен за второ,но..... сестра ми  има 4 деца-като разликата м/у първото и второто е година и нещо.Тя забременя с второто когато първото беше на 6 месеца.Когато и зададох въпроса как се е оправяла,тя ми отговори че е имало и трудни  и много весели моменти,но ако може отново би го преживяла.Да ви кажя честно и аз съм готова за още едно,две,че даже и три деца.Като гледам племениците ми
Наистина аз нямам опит с повече от едно дете,но съм готова да се пробвам и мисля ,че ако наистина го желаеш има начин и ще се справиш

Нямам второ дете, но с такава малка разлика според мене ще е много трудно.

Здравей,e4eto .Аз съм с 2 деца с много малка разлика-не е лесно,но за децата е перфектно-и двете са,дето се казва,на един акъл.И ние спим в една стая всичките-аз вече ходя и на работа а от тази година ще бъда и студентка в първи курс.Имаме много малко време за себе си-аз  и съпругът ми,но не съжалявам нито за миг че съм родила 2-те си деца-винаги много се забавляваме всички.Разбира се,отначало имаше кризисен период,но сега нещата постепенно си дойдоха на мястото.През уикенда бабите помагат кato cе  гледат децата.Не ме притеснява че децата спят до нас-ще дойде време,когато и да искаме няма да стоят при нас,така че максимално се наслаждаваме на времето,прекарено с тях.Не искам да ти влияя на решението-мисля че ти и съпругът ти ще вземете най-доброто за вас.Относно ревността-моята голямaдъщеря не можа да изпита такава-тя самата беше още бебе,когато се роди сестричката и а и аз се постарах да не я пренебрегвам и мисля че успях.Това е-пожелавам ти скоро да намериш отговорите за себе си. Поздрави     ДЖУЛИ-07.01.2003  ГАБИ-29.12.2003

аз не мога да се похваля с голяма организираност. имам две деца и те са най-прекрасното нещо на света. от както се е родила малката не съм спала почти. понякога се чудя как издържам. но явно човек може много повече от колкото предполага. чувствам се невероятно щастлива. понякога като ги гледам искам да запомня този миг завинаги. вярно, че от време на време имам чувството, че ще рухна. но като видя как баткото говори на малката. толкова гальовно и с думи изпълнени с любов, разбирам че съм успяла в най-важното- да го науча да я обича.
в момента голямото ми дете е болно и не му давам да ходи при бебето. той като види че не го гледам отива до кошарката и започва да и говори с такава любов, че сърце не ми дава да го прекъсна. ревноста има, но тя не е насочена към бебето. просто иска да го гушкам повече и да му показвам че го обичам
ще се справиш, ако се чувстваш готова. в сърцето на една майка има толкова много любов и търпение, това ще ти дава сили.

Не си мисли,че като им е малка разликата е по-трудно.Това е само първите месеци,докато си нагодите режимите.След една две години ще ти е много по-лесно,когато децата са с малка разлика.Аз забременях когато сина ми стана на годинка и трудното беше първите два месеца.Вярно е,че гледаш две малки деца,но сина ми се научи да се съобразява с малката,търсят се постоянно и сега са толкова сладки,защото си играят и са на почти един акъл Второ бебе се гледа много по лесно и аз съм много по спокойна.През деня когато сина ми е на ясла,на малката и е много скучно,но когато баткото се прибере забравят за мен.Радостта ми е двойна и това щастие което изпитвам,когато децата ми са около мен не може да се сравни с нито един от тежките моменти които сме имали.

   Ами как ще се  съберете  всички в 1  стая , трябва ред да се сложи в тая  работа Нашия юнак е  сам в  стая , като отцепи от 7.30 вечерта .чааак  до сутринта ...половин денонощие го "няма" Та не ме е страх за второто .....с малка разлика  ще са ми  - година и 3 м.Герой съм .....ще разправям обаче  в хода на  екшъна как са нещата като дойде  време.В началото ще е трудно , после ще  отраснат заедно.А и майка ще ми помага в първите месеци ....ще  дойде от БГ ....иначе сама ми се види страшничко .... След като си иде  ако ми е много трудно сама ще си  взема филипинка поне да има някой вкъщи с мен и да  чисти.Ще  видим ...

Преди да родя второто си детенце ,също си задавах тези въпроси.Как ще се справям........
В крайна сметка справям се и то мога да кажа много добре като не изоставам и другите си задължения ,разбира се и с помоща на мажО
Имам критики към себе си ,но не винаги можем да бъдем перфектни родители
Рзликата на моите деца е две години и половина .Когато забременях втория път  големия все още си го разнасях на ръце.
Не съм усетила ревност у Тошко когато се роди Пламен,понеже беше още мъничък.Предполагам ,че равност може би ще има ако детенцето е по голямо........

здравейте, възхищавам се на всички онези от вас, които вече се справят с по две дечица. Това е най- важножто нещо, което трябва да градиш. Ние също искаме да си имаме второ детенце. Бебе Елена обаче е още много малка - няма три месеца, а тъй като аз родих със секцио доктора каза, че нрябва да се изчака минимум 3 годинил Живот и здраве бебоците ще имат около 4 години разлика ако е рекъл Бог! Хубавото е, че и аз ще се посъвзема малко, защото въпреки че Ели е много кротка, спи от 12 до 8 сутринта, не плаче, самостоятелно се занимава с играчки в креватчето, аз не съм спала. Не мога да смогна с домакинската работа, с кърменето и т.н. Разхождаме се по 3-4 часа, после в къщи, пране, чистене готвене - на всички е ясно, и после ми се доспива в 9 и половина, ама няма..., все пак и татковците искат внимание, макар да ми е много трудно да го давам

Искам да благодаря на всички мами за отговорите и за и против и за споделените съвети    Все пак окуражаващо ми подействаха положителните постинги и смея да кажа, че събирам все повече сила  и от Понеделник ще мина през гинеколожката и откриваме "ловния сезон" 

Ще се радвам на още споделени мнения от други мами, а и на по- подробни съвети как точно синхронизирахте например приспиването на децата вечер, когато те не са от заспиващите сами 

Малко офф...Петя, ти беше от нашият отбор, а нещо се изгуби и само слухове чуваме, че чакаш второ. Поздравления и да пишеш наистина как се развиват нещата. А за допълнителна помощ- аз също имам домакиня вкъщи и поне тази страна на нещата не я мисля изобщо, така че може би наистина по- добре е да си намериш предварително икономка 

Хич не съм се изгубила даже  бъркам си носа във всяка тема, колкото ми расте корема , по-досадна ставам    и зла на вълни Иначе съм добро дете

Може би  ще идва да чисти 2 пъти седмично да речем жена......защото  да готви... ц. .....пък да ми се врътка по цял ден в къщи и да ми заема стая ...като се сетя лошо ми става.. ..ще видим...Поне не работя и нямам зор да тръгвам да търся работа хич ..та....ще се справим геройски! и още как!

Според мене едва ли някойможе да ти даде съвет дали да имате още едно и кога да се появи то. Това е нещо, което ти и съпруга ти най-добре знаете. Най-важното е да бъде обичано и желано. 

 Моето щастие е на 4 месеца, но още от както се роди знам , че съм готова за още. И аз и мъжа ми много искаме 2 - 3 деца, естествно и аз съм изпълнена с колебание , за това как ще се справим ако второто се появи скоро, но си мисля, че всико зависи от това колко съм организирана и как се справям с възпитанието на първото дете. Не съм имала стресови моменти от както се е родил сина ми и съм мераклийка за второ, знам , че няма начин да ми е лесно , но как да разбера ако не опитам, а като нагазя на дълбоко връщане назад няма ще трябва да се справя. Убедена съм , че няма да съжалявам като се обърна назад.  Помня какво каза едно момиче което има двама сина с много малка радлика "Когато беше само едното все едно не съм имала деца" Тя е много щастлива, трудно й е било защото не е имала баби да й помагат и мъжа й е рботел по цял ден, но за трето я спира само финансовата страна на нещата. Много е хубаво децата да са горе долу на еднаква възраст, аз съм с двете ръце ЗА . Пожелавам ти успех и на теб и дано бързо се научите да заспивате сами, това много ще те улесни 

Ами аз не си задавам въпроса дали ще ми е трудно или не въобще. Не съм безотговорна, просто съм готова за второ и не мисля че малката разлика е предпоставка за отлагане ( поне за мен). Аз лично предпочитам малката разлика. Ако не беше работата ми досега да бях бременна отново, но за сега изчакваме лятото. Та, моят съвет е, ако го искате и сте готови, давайте смело. Другото ще се нареди, я колко майки има с по две с толкова минимална разлика. Хайде късмет ви желая и скоро да се хвалиш

Всеки се чуди и всеки се справя Успех

не бих бързала толкова
в крайна сметка - научаваш се да се справяш с всичко, но не е в това въпроса

Здравейте.Нашият батко е на 8 г.,а Християн е на 27 дни.Сега разбирам,че такава голяма разлика не е хубаво.Все едно започваш всичко от начало.На мен ми е трудно поне засега,бебо е ревлив и е повече време буден отколкото заспал и почти неми остава време за баткото.Той ме разбира и засега непоказва някаква ревност.Желая ти успех.

Аз си мисля че малката разлика е по-добрия вариант. И сега да забременея няма да съжалявам 

Аз бих се решила без проблем, но първото да стане поне на 3-4 годинки и тогава. Ама толкова малка разлика като вашата - не.

И аз от сега още си знам, че искам второ бебче  И мисля Маги, като направи 2год догодина да започваме пак с опитите  Така тя ще е на о/о 3год, като се роди, живот и здраве, второто и ми се струва добра разлика. Маги тогава ще си е голям човек вече. Записала съм я на ясла от 2год, така че и с това ще е свикнала.
Но в твоя случай не знам как бих постъпила  Все пак две деца и учене /това за мен е най-трудната част/ Не знам. Аз изкарах една магистратура, докато работех без деца и т.н. и бях толкова изнервена накрая, че убивах всеки пред мен  Така, че поне в началото си мисля, че ще трябва да зарежеш ученето
Иначе едната стая не е проблем. И ние със сестра ми и нашите сме били в една стая първите 5-6 год и не е било проблем 

здр.мами.и аз да се включа.като се роди бебо беше толкова хубаво преживяване,че веднага бях готова за друго.много ми се иска.друго си е да си имаш компания да не си сам.но колкото повече расте детето имам чувството че не ми се иска вече.вече свикнах да не се будя нощем, да си играе само....или пък още не съм готова за второ.не знам какво е ,но колкото по бързо забременеш отново, смятам че ще е по лесно.не от опит знам.но така ми се струва.сега вече ме е страх как ще мине,дали ще е по страшно от първото раждане.е това е .не знам дали ще  съм в помощ или ще те объркам повече,но исках да споделя.

Аз също, имам бебенце на 2 месеца!
Плановете ни са веднага щом навърши 6 месеца да правим още едно! 
Така хем ще ги отгледам наведнъж, хем да си кажа честно сега много ми се иска още едно бебче 
Дано да сане!
А за третото, ще му мисля 

аз бих изчакала ако бях на твое място! Просто съм за по-голяма разлика между децата!

Оооо нашите са със 7 г. разлика и пак е много трудно.
Вечер като заспят съм абсолютно изтощена.
Макар че са си най-голямата радост.

Синът ми е на 1г.и5м. и съвсем скоро разбрах,че съм бременна с второ дете.Не сме го планували толкова рано,но то реши да дойде.За това,приех нещата такива,каквито са.В началото се шокирах,чудех се как е възможно при все,че винаги се пазим.Нооо,ето ,че се случи и сега се опитвам да заживея с мисълта за всичко хубаво,което ми(ни)предстои.Аз също съм студентка-разбира се-уча задочно-и не мисля да се отказвам.Никак не ми е лесно,за учене и сега почти не остава време,а с две деца-съвсем незнам????
Надявам се бременноста ми да бъде лека като първата и още детето да бъде живо и здраво.Това е най-важното.А грижите-то е ясно,че ще са повечко.
Желая на всички бъдещи майки да бъдат смели,търпеливи и да бременеят безпроблемно!! 
me4eto,според мен малката разлика е по-полезна за самите деца,защото ще са на един акъл горе-долу,ще си помагат по-лесно,ще имат сходни  проблеми,и така....Когато дойде,добре дошло,а другото ще се подреди постепенно.Успех!

Ами аз поизчаках 7 години и тогава се реших....имаче с малка разлика дупе да ти е яко....

   Аз винаги съм искала децата ми да имат голяма разлика и поизчаках-почти 7 години.