Не обмислих нещата...сега съжалявам

Много ми е странен съветът: повикай приятелка или свекървата. Ами никой не е длъжен. Че дори и голямото дете. Родителите са тези, които имат ангажимент. Т.е. единствено на бащата може да се делегират задължения. Като не се сеща, му се казва директно. Иначе съм съгласна, че готвене и чистене може и да почакат. Важното е да съумееш да бъдеш спокойна, а не нервна, защото децата го усещат.
Когато ти е най-трудно, си помисли каква щастливка си. Има жени, които с години се борят за дете.

Повечето съвети на кило явно нямат никаква представа колко тежка може да бъде родилната депресия.

Признавам, не разбирам депресията от всякакво естество. За мен лекарство е действие, активност, нещо, което да държи ума ти зает, за да не изпадаш в безтегловност. Подкрепям мненията, че авторката има нужда от слушател, почивка (сън) и малко време за себе си, за да стъпи на крака. Усещането за справяне с дадена ситуация е субективно и терапевт само би моделирал това възприятие с леки насоки. Което правим и ние тук. Но ако авторката усеща, че губи правилната посока на действие, по-добре да потърси такъв вид помощ пред форума.

Много малко хора умеят да се хванат за косата и да се издърпат от блатото. Много малко. Това, че някои, включително и аз, сме силни характери и го можем, не означава, че всички хора са като нас. Приемете, че има хора, на които им е необходима помощ. Авторката е една от тях. Очевидно не може да излезе сама от блатото...

Защо трябва 2ра тема , със същата история да пуска, авторката?

Авторката трябва да получи помощ и физическа и психологична и да разбере, че просто се е отказала, а може да е много лесно.
Който може да впрегне и да търси помощ на всички нива.
Помагала съм на роднина и на приятелка и не ми е тежало, радвала съм се, че съм помогнала.
Гледах чуждо бебе година на фул тайм и пак бих го направила, хора трябват за всичко.

Родено вече дете не е болест, че да търсим лекар и да го лекуваме.
Аналогията със счупена ръка е нелепа.
Да, има следродилна депресия. Но в случая е друго. Объркани планове за бъдещето.
Ще трябва да се съобразят с новия член на семейството.
Психологът какво ще каже? Нещо различно ли? Пак същото. Че трябва да свикне и да си гледа детето.
Няма да иде лично да я отмени в грижите.

Никой няма да я отмени в грижите, но ще ѝ помогне да приеме осъзнатия избор да го има.

Няма да ви помогне по никакъв начин, но ще го напиша все пак: много хора съжаляват за второто и много хора си разбиват семействата, заради точно второто дете. Никога не съм искала да имам второ и да съм като в лудница. Проблемът е само, че една жена е жена, не извънземно и трудно може да отговаря за четирима души/ слагам
и грижата за вас самата, разбира се/, става кошмарно, изнервено, защото започват липсите при всички членове на семейството. Много е трудно, не заради друго, а защото става въпрос за две десетилетия отглеждане на децата и те не са ден-два да стиснете зъби и да изтраете цялата лудница и умора. Хората не осъзнават, че често повече всъщност е по-малко, а понякога загуба на всички. И все пак има едни няколко процента, които успяват да се справят и да са много щастливи, нали? Визирам щастливите семейства, не просто неразделените семейства. Значи може, колкото и да е трудно. Вие сте изпаднала в много тежко състояние, щом мислите, че не заслужавате децата си. Всяка жена много добре трябва да прецени колко деца иска и да има точно толкова, колкото иска. Не сте никак добре, потърсете много добър специалист, защото трябва да сте адекватна и да успеете да отгледате децата. Трябва и да сте и жена, съпруга, партньорските взаимоотношения също са определящи за семейното щастие. Детето никога не трябва да разбира, че не сте го искали, търсете бързо помощ. Ситуацията е такава, каквато е. Оттук нататък имате две деца и на двете трябва да успеете да дадете нормалност - здраве, любов, щастливо детство, образование. Или се пренастройвате и започвате да считате втората бременност за късмет и щастие, приемате я и се радвате на детето, или ще загубите цялото си семейство. Никой няма да издържи дълго. Премислено, непремислено, вече е без значение, децата са две.  Някои хора биха дали всичко на света, за да имат две деца, но не могат да ги имат. Ситуацията ви е тази, трябва да я приемете и заобичате, не може да се счита дете за грешка. Това е човешки живот, недейте. Просто трябва да си пренастроите психиката. Аз друг изход не виждам. Имате две здрави деца, вие също сте добре, имате мъж до себе си, какво по-хубаво от това? Бебешкият период и с едно дете е кошмарен всъщност. Но свиква се с всичко, какво да кажат родителите на болни дечица? Те какво да кажат? Успех Ви желая. Можете, някои успяват и на повече деца да дадат щастие. Сравнявайте се с тях, не с тези с по едно. Кажете си, че тези с по едно са егоисти. Всичко, каквото ще ви накара да се почувствате по-добре си казвайте и правете.

Психологът не лекува. Психиатърът лекува. Много са ви далечни тези неща. Съжалявам.

Велма, ти къде я пращаш? Да се лекува ли? Аз болен човек не виждам.
И не бъди толкова рязка, много добре знам какво е психолог.

Съветите на Руми са много добри, всъщност и аз същото казвам. Сама трябва да осмисли наличието на още едно дете. И да се напасне. Никой не обещава да е лесно.
Иначе какво друго може да направи? Да го зареже? Да го даде за осиновяване? Едва ли...

Да, депресията в България не е болест.
Иначе е призната като такава в света.

Авторката май не иска помощ, а внимание и да си помрънка. Пуснала е нова тема за същото нещо. Нещо не й харесаха отговорите ли?

Авторке, извинявай че ще бъда груба, но ти вече прекаляваш! Пускаш една и съща тема, с един и същи казус- бебето ми пречи, едва ли не. Какви са тия модерни болести, бе? То депресии, то дупки. Какво ти пречи това невинно дете, което НЕ е искало да се ражда?? Ти и безотговорният ти мъж сте виновни, за неговото съществуване. Дай го за осиновяване, като толкова ти пречи. Знаеш ли, колко много хора чакат за дете? Погледни в осиновители. Знаеш ли, колко хора стават всяка сутрин и се молят за това бебе?? Знаеш ли, че чакането и моленето им трае с години, и дори не успяват. Аз знам, знам какво е да чуеш присъдата- изгубихме бебето. И дори тогава не изпаднах в "депресия", а избрах да се боря, да се боря за живот. А ти? Ти имаш ЖИВИ и ЗДРАВИ две слънца, а какво  правиш? Оплакваш се и се вайкаш, от тях. Дано никога не разберат за това.

Правилно. Господ ти ги е изпратил, явно имаш мисия. Да бъдеш майка!!!
Не да ревтуниш, че съжалявала.
Жени на 40 и 45 години дават хиляди за да забременеят и се молят на твоя Господ да имат едно детенце, а ти имаш 2 и не само, че не си благодарна, ами и съжалявала...

Я се взимай в ръце и си гледай децата.

Чудя се като е нямало интернет и форуми, къде са мрънкали преуморените майки...