Не обмислих нещата...сега съжалявам

  • 6 651
  • 111
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 1 394
Последните няколко мнения са излишно остри. И подобни обществени “настройки”, всъщност са част от причината много млади майки да влизат в това блато. Или поне да не могат да излязат от него.

“Те са криви да се чувстват по този начин, нещо е сбъркано с тях.”

Ми не, не е!
Забравили сте, скъпи дами, какво е първата година с бебе.
(И с двете ми деца първите няколко месеца ми се губят от спомените- беше Сървайвър ден за ден.)

Към авторката- да потърсиш помощ от каквото и да е естество е най-нормалното и необходимо в случая нещо на света. Заради теб самата!
И помни, че всички чувства са нормални- няма лоши чувства. И не си сама!
Важно е как ще подходим към тях, да си дадем достатъчно грижа, да си простим дори.
Това, което сама можеш да направиш, е да поработиш над настройката/майндсета си. Трудно е в началото, но с малко старание можеш да го тренираш. Със сигурност има книги по темата, групи из социалните мрежи на хора, били в такава ситуация.
Все пак- да поговориш с психолог или терапевт си остава най-добър вариант, според мен.

*казвам всичко това от позицията на майка, бременна с трето неочаквано бебе, каките ще са на 2г и 4,5г към онзи момент. Предполагам, че като товарен влак съм се засилила към подобно блато и още от сега работя по настройката си, защото знам, че ще е много трудно

# 76
  • Мнения: 77 181
Авторката вместо да пише в някоя от темите в които отговарят терапевти, и към които пуснах линкове, пуска втора тема.
За мен това означава, че не търси помощ, не иска помощ, а предпочита да мрънка тук..доста несериозно и хаотично поведение.

# 77
  • Мнения: 7 131
Велма, ти къде я пращаш? Да се лекува ли? Аз болен човек не виждам.
И не бъди толкова рязка, много добре знам какво е психолог.

Съветите на Руми са много добри, всъщност и аз същото казвам. Сама трябва да осмисли наличието на още едно дете. И да се напасне. Никой не обещава да е лесно.
Иначе какво друго може да направи? Да го зареже? Да го даде за осиновяване? Едва ли...
Дева, ти всъщност не осъзнаваш, че има хора, които нямат капацитета сами да осмислят и да се справят. Тук идва професионалиста, който има пройоми да даде точно тази гледна точка и методи, които са ок за конкретния човек. За мен това са едни, за нея други. Стегни се и се осъзнай е за хора, които просто са изтощени, а не за силно депресирани, които НЕ мислят трезво.
И защо си мислиш, че не може да го зареже? Една отчаяна жена, която вижда само чернилка, грижи и проблеми, гледа да се оттърве от източника на проблема. Не 1 и 2 деца живеят с баба или друг роднина точно заради това, че майката НЕ може и НЕ иска да се справи. Знаеш, че е така. Не казвам, че авторката ще го стори. Но то е достатъчно да е неадекватна в грижите, макар и физически да присъства.

# 78
  • Мнения: 77 181
Ами аз не видях желание у нея да се обърне към специалист, колкото и да го повтаряте.
Че и диагноза й поставихте - депресия било. Дали? Не знаем....

# 79
  • Мнения: 1 762
Аз съм малко скептична към психотерапията. Човешката психика има голям потенциал и механизми за справяне, не е нужно гуру за 80 лева/час, за да може човек да се справи.

Съгласна съм! С психолозите проблемът е, че много по 80 лв на час трябва да похарчиш, докато намериш твоя човек. Пълно е с всякакви "специалисти". Нещо като майсторите са.
Изобщо не е лесна задача. Друг е въпросът, че не винаги може да помогне.

# 80
  • Мнения: 7 131
Ами аз не видях желание у нея да се обърне към специалист, колкото и да го повтаряте.
Че и диагноза й поставихте - депресия било. Дали? Не знаем....
Така е Тета и аз така мисля. Една от фазите е отричането на проблема, не желанието да се приеме. Вероятно е заобиколена от роднини дето я хокат да се стегне или просто се правят, че не виждат какво става. Срам я е, приема сигурно, че ще я помислят за откачена. НО нека прочете жената, да знае какво може да направи и че не е сама. Дори не днес, а след 5 месеца да се престраши е нещо. Човек с такъв тип проблеми осмиля постоянно нещата, все някога може да направи крачката, вероятно не, познавайки нашата народопсихилогия, но това на мен не ми пречи. Аз като бях там (не следродилна, друг проблем), знам какво беше и знам какви са хората. И не ме е срам, че съм имала такъв труден период и съм горда, че се справих, а повярвай костваше много и не пари, за които всички тук, които си нямат на идея какво е, дъвчат.

# 81
  • Мнения: 1 501
На мен пък ми изглежда, че депресията, ако изобщо има такава е насложена върху някакво друго предишно състояние.
Психолог не може да изписва лекарства, това е човек завършил психология, много често даже само магистратура задочно 😀. Естествено че е трудно да се намери читав психолог, след като една голяма част от тях учат психология, за да решат собствените си проблеми.
В случая е най-добре психиатър. Дано е хормонално.
 Така или иначе, детето няма да се върне, откъдето е дошло.
Не мога да се изкажа и от личен опит.

# 82
  • Мнения: 191
Ако действително става дума за депресия, освен психолог, не трябва да се изключва и ролята на психиатър. Не е срамно да се пият антидепресанти. Те само могат да вдигнат жената и да я извадят от блатото.

# 83
  • Мнения: 282
Към авторката -  
Защо сте с бащата на детето и до колко е силна връзката ви?
Какви бяха подбудите Ви при намерението да имате първо дете? А второ?
Можете ли да дадете това дете за осиновяване, как Ви кара да се чувствате тази идея? Какви бихи били доводите Ви за или срещу такъв вариант?

# 84
  • Мнения: 2 152
Повечето мнения в тази тема не помагат и са злонамерени. Има друга тема във форума за психиатри и психолози и за разликата между тях. Нека хора, които не са запознати с обстоятелствата  в живота на авторката, да не дават крайни мнения.

# 85
  • Мнения: 77 181
Че то никой не е запознат с битието на авторката ...и то в анонимен форум.
Всичко си е гадаене и хвърляне на карти Таро...

# 86
  • Мнения: 15 068
Ако авторката се чувства изоставена в труден момент, точно помощ от близки ще е много ценна. Не със съвет да си даде детето за осиновяване, а реално присъствие до нея, поне за някой и друг час.
Като си стъпи на краката, авторката сама ще разпъди помощниците... Wink

# 87
  • Мнения: 1 671
Към авторката на темата:

Знам, че е трудно. Изцяло нова ситуация, нов режим. Още по-трудно е когато няма помощ от някой за децата и/или къщата. Знам и какво е да си в тази тъмнина така да се каже. Точно от нея идват всички тези мисли. Имала съм депресия, не следродилна, просто депресия. Ставането сутрин, най-малките неща в деня (грижа за мен, за дома и тнт) ми бяха направо непосилни. И то не защото не можех да ги свърша, а защото се давех в мислите си и всичко ми беше негативно. Буквално не виждах хубаво нещо край мен. И това беше без да имам деца, които да зависят от мен 24/7.  Трудно се излиза от този мрак без помощ и ще Ви кажа, че няма нищо срамно да се поиска помощ и да се отиде при някой да се сподели каквото Ви тежи. Психотерапевт само би Ви помогнал. Няма да Ви съдят за казаното и да си мислят / говорят какво ли не за Вас зад гърба Ви.

# 88
  • Мнения: 42 396
Съветът за осиновяването удари дъното.

# 89
  • Мнения: 282
Точно близките често влияят за взимане на решения, защото "така трябва", а не защото ти вътрешно ги намираш за правилни. Затова са и въпросите ми към авторката, достатъчно е за себе си да си отговори. И дори и решение да бъде дадено дете за осиновяване не бива да се осъжда, макар и крайно. По-добре от нежелано, неглижирано или тормозено дете, което да отключи куп травми и комплекси.

Общи условия

Активация на акаунт