Бащите които не се интересуват от децата си

а защо няма предложен трети вариант бащата да вземе изцяло попечителството и да се грижи за детето, след като майката уж не е в състояние да бъде добър родител, каквото и да значи това...?

Що се заяждате с човека, казал е  ясно, при втори баща няма да се навира, съвсем ще объркат детето кой  кой  е ,кой командва/чети кого да слуша и смята за родител/.. Плаща и толкова, задължителното.
 Да участва иска права, не да го стопират на всяка крачка.
 Детето в ранна възраст си има нужда от майка, колко адекватна  е спорно ,не всяка става.
 Искат или не ,трябва да си партнират, хора ,дето са се обичали, любили.
 Омразата им вреди само на детето.

Когато майката НЕ ползва майчинство, зад нея има съпруг, баба или гледачка/ки. Няма друга тайна, някой поема щафетата.

За мен такова изказване е безотговорно.

Какво трябва да е отговорно, в случая, според теб?

Аз бях една година по майчинство. Това не е за мен, но някак изкарах, защото нямах друг вариант. И да, вярно е, че за да прави една жена кариера трябва някой да бъде зад гърба й и да я отменя.

Аз пък имам около мен няколко случая ,в които майката така настройва детето и така го манипулира ,че уж бащата не иска да го вижда .Мъжете колкото и да търси път към детето накрая се отказва.Така ,че има всякакви случаи.

Не оспорвам правото нито на майките, нито на бащите да продължат напред с нови хора след раздяла.

Ако се придържаме към вашият пример- разделяте се с бащата. Оказва се, че той си има нова приятелка и изисква детето да остане при него. И новата му приятелка. И вие ще плащате издръжка за да имате право да го виждате всеки втори уикенд. Евентуално всяка втора Коледа и Великден. Ако си плащате.
Та в този конкретен случай, ако решите просто да се одръпнете, аз казвам, че не бих помислил, че го правите защото не ви пука за детето. Точно обратното.



Естествено и този вариант бе предложен. Отговорът бе от сорта на" А да бе!  Да си виждам детето само два-три пъти в месеца!?"
На което репликирах "Тогава защо мислиш, че аз трябва се съглася на подобни условия?"
Последва сконфузено мълчание и повече не се е обсъждала тази опция.

А относно какво означава добър родител- мисля няма нужда да навлизам в детайли. Или отново мерим с двоен аршин- бащите, прости осеменители, но всички майки са любвообилни, отдадени, верни, трудолюбиви, безкористни ангели?
Зная, че форума е Мама.бг, но нека бъдем, поне малко, обективни.


Благодаря за разбирането. Системата мачка безпощадно, в много от случайте интересите на детето са последното от което се интересува.

За някои хора явно е трудно да усмислят, че любовта може да се покаже и чрез саможертва- отдалечавайки се от детето, въпреки че е всичко за теб, за да може то да запази емоционалното и психичното си здраве.
Някой по-нагоре беше споменал, че човек трябва да бори до последно. Стигне ли се до момента в който едно дете тръгне да обикаля съдилища, соц. работници, адвокати и психолози...не, благодаря. Такива битки не си заслужават.

Да не се отказва от детето си.

Да,така е, съпругът ми е родител, точно колкото и аз.
Ако бях самичка, сигурно щеше да е по-различно.

ми примера не е от най-хубавите, ако се разглежда най-доброто за детето - да заплашваш, че ще отидеш в чужбина и ще си зарежеш детето с години, уж за да го идържаш и да го оставиш при майка, която не смяташ за добър родител е нелогично и неадекватно, ако ти пука наистина за това дете..

Много е лесно да избяга един баща от отговорност.
И да си намира  оправдания.
Втори баща,майката настройвала детето  ...
Родител,който държи на детето си ще направи всичко възможно ,няма да прекъсне контакти и няма да престане да се грижи за него..

Моя добра приятелка се раздели с бащата на детето (нямаха брак) преди да навърши 2. Бащата води дело, за да може да вижда детето. Не е имало насилие или нещо подобно, че да го отреже така, но го направи. После доста години се държеше отвратително с него по телефона и то в присъствието на детето (била съм неволен свидетел на разговори). Ми тоя човек, на челна стойка да застане, няма как да изгради нормална връзка с детето.

Разбирам, не ви харесва примера.
Ще ви дам друг, отново реален случай. Колежка се разделя с мъжа си. Две деца. Съда присъжда родителските права на майката, а бащата да плаща издръжка. Стандартно.
Той обаче задейства някакви връзки, мисля беше бивш полицай и започна тази прословита битка "до край" за която често се споменава тук.

Всички неща които им беше купувал той- дрехи, играчки, обувки- бяха взети от него.

Започна се дебнене пред входа децата кога се прибират вечер вкъщи, какво и дали вечерят. Кой ги гледа, с какви дрехи се обличат.През вечер имаше патрулка пред тях, децата реват настрани, те си викат и псуват.

Следващата крачка беше някаква атака чрез социалните- дали условията в апартамента отговарят на изискванията, дали имат условия за игра и образование, дали хигиената е на ниво...абе каквото се сетиш. Колежката  за малко не остана без работа, защото всеки ден звънеше телефона по различно време и трябваше да тича да посреща социалните в тях.

Накрая се стигна и до призовки към по-голямото дете в съда от страна на бащата. Било свидетел как майката "откраднала" лаптопа му при местенето.

Та в крайна сметка към момента и двете деца не могат да спят на тъмно или сами. Голямото е с бруксизъм и има нужда от специални протези, за да не си разваля зъбите. Често изпада в паник атаки и започва да си скуби косата на кичури. Посещава психолог.
Малкото, момче, изпада в някакви пристъпи на ярост, чупи и хвърля, и обижда майката. В градината вдигнаха ръце от него и трябваше да я сменят.

Та скъпа Анонимис, не винаги живота е бяло или черно. Не винаги избора е между добро и лошо.
Понякога човек се налага да избира между л*йна и още по-големи л*йна. С годините предполагам ще разбереш.

Щом казвате...
Ама още по-лесно е да се раздава морал на килограм в интернет форум от диванчето вкъщи

даваш пример с някакъв съвсем неадекватен, безчувствен, озлобен баща и трябва да открия положителното в твоята история и теза защото е по-малкото зло ли? ми, не...