Бащите които не се интересуват от децата си

Ми, добре

Аз си мисля, че този неадекватен, озлобен, безчувстен баща и него някой го е ръчкал -"Бори се докрай!" или" Не се отказвай от детето си"....и човека се е борил, не може да му се отрече. Със сигурност след 20 години, децата му ще се гордеят -Нашият баща не ни остави. Бори се до край!
Докато  търсят с поглед, къде се е дянало блистерчето  Ксанакс.


На мен ми е любопитно, защо мислите, че при една раздяла, нещата се случват в стил:
-Хей, скъпа, да се разделим. Искаш ли да гледаме детето съвместно?
-Разбира се! Да ти помогна ли с багажа? Мусака довечера за последно?   

Всичко се решава в спокоен и открит разговор с бившият партньор. Може би на чаша бяло винце с приглушена френска естрада като музикален фон.



Бахти, тоя Холивуд, как проми на хората мозъците.

Номадче, децата са болни.
Имат паник атаки и какво ли още не, благодарение на този идиот.

Това не е обич. Това е его, наранено незряло селско его.

Няма спор.
Но се получава тук едно противоречие.
От една страна бащите не трябва да оставят децата си, а да се борят до край за тях.
От друга, бащите които се борят до край, с всички последствия върху децата, са безчувствени, озлобени идиоти.



Да не би за дамите тук агитиращи за борба до последно да имат в предвид просто бащата да си плаща издръжките. И да не мърмори много, чееее... може детенце лекинко да се разболее и да пропусне да го види този месец

Или детето да не иска да го види, защото мама му е говорила колко лош е тати

Ти казваш, че ако бяхте почнали да се съдите с майката, щеше да прекратиш всякакъв контакт с детето си, защото можело да стане това и онова. Т.е. преди изобщо да се е стигнало до каквито и да е от нещата, за които ти си мислиш, казваш, че щеше да оставиш детето без баща. Оправдаваш се с какво някоя майка била направила. Какво "до край"?
Естествено, че е по-добре да имате равни права, но ти говориш как ще се откажеш от детето си, ако на майката се дадат повече. Явно тя далеч не е толкова неразбрана, иначе щеше да те остави да си ходиш по чужбини, да не й се пречкаш и да плащаш издръжка, за нея щеше да е перфектно. Просто си знаел, че тя не иска това и си блъфирал.

Просто примерът,  който даде е нерелевантен.
В твоя пример има само чесане на егото. Няма грам обич към децата.
Честно казано предпочитам баща, който не се интересува от мен, пред описаното грозно поведение.

на луд ли се правиш или просто толкова си можеш, не знам...
иска се от бащите да поемат истинска, родителска отговорност след раздяла/развод, а не каквото им отърва, според ситуацията - обикновено минимална такава или ако е повече, да е в ущърб на децата...

Можело?
Дадох реален пример какво се случава най-често, когато майката и бащата не могат да се разбера за правата над детето.
"това и онова" е деца с разбита психика и прецакана емоционалност. Нека назоваваме нещата с точните думи, моля.

Нормално е човек да предвижда развитието на нещата и да реагира своевременно.
В България, в подобна ситуация съдът отсъжда на майката отглеждането и възпитаването на детето.
Няма да казвам винаги, но хайде в 99% от случайте.
Няма практика да се присъждат споделени родителски права. За това родителите трябва да се разберат помежду си.

Не бих казал че се оправдавам, още по малко пред непознати хора в онлайн форум.
Споделих алтернативна гледна точка по главната тема.
Няколко човека реагираха, че истинският баща трябвало да се бори до край.
Затова споделих друга реална история, на която съм свидетел.
Други потребители споделиха подобни развръзки.

Ето отново омаловажавате детайлите. А те са важни.
Първо -на майката не й се дават повече права. Дават й се всички права. Доколкото си спомням от прочетеното първоначално предложение, като баща единствено имах право да дам или не, съгласие за пътуване извън България.

Второ- не е ставало въпрос за отказване от дете.
Отегляна на разстояние, за да не се пречкам в новият живот на детето е това за което говорих аз.
Плащане на издръжка доста по-висока от стандартната, както и да го суча и въртя, не мога да го изкарам отказване от дете. Вие сте някакъв факир явно.

Явно...нямате представа за какво говорите.

Точно.
Гадният баща блъфира и добрата майчица му повярвала.
Тц-тц.

Преувеличаваш. И бащите имат права. Трагичното е, че само правата си търсят, ама си бягат от задълженията.
Но иначе е напълно нормално и естествено детето да бъде присъдено за отглеждане на майката.
Така е редно.

Единствената причина бащите да реват за децата си е за да правят мръсно на съпругата си. Дори и това да се случи, пак не участват в живота им, оставят ги на майка си или на новата си жена. Номадчето пише като австралопитек, няма кой да ти се връзва на глупостите тук. Иди да се напиеш от мъка. Или дори не ти трябва повод.

Като гледам каква злоба се лее към бащите на децата ви, които сами сте си избрали, както и към бащите по принцип, не се учудвам от крайните резултати

Ми освен да примираш за тоя, дето 25 години не те е потърсил и един път. Аз направо го обожавам тоя човечец, няма спор.

Мен ми се струва, че разбирам Номада, за какво говори и какво има предвид. Имам примери от обкръжението, където майката самосиндикално решава, че не иска бащата да има каквито и да е отношения с децата си, освен една солидна издръжка. Вадят се ограничителни заповеди, оказва се доста лесно, без доказателства и т.н. Съответно бащите не си виждат децата, майките започват да настройват децата си, като говорят само глупости за досега, толкова удобния им мъж. Започва да става много грозно и тъжно. Избора на бащата в такава ситуация, какъв е, да се бори, може би да. Обаче в такава ситуация най-много го отнасят децата и то емоционално, психически. А когато си наистина баща, който си обича децата, не се учудвам, че човека би предпочел да се оттегли пред това и той да участва в тая война, която наранява единствено тези, които не участват по собствено желание в нея, а именно децата.

Такова решение със сигурност не е лесно и не е първото, което той бил искал, но дали наистина пък не е най-доброто, което може да направи.

Нека да не участва във войни, той говори, че не би си погледнал детето дори и да има само риск от такива.


Ок, защо не е приела горния вариант тогава?

Чак толкова лесно не е да извадиш ограничителни заповед срещу родител, трябват сериозни доказателства. Преди това го има като опция срещи в присъствието на другия родител или социален работник.

И изобщо, да се вадят някакви изводи и да се взема някаква страна, когато знаеш за ситуацията само от думите на единия участник, често е много погрешно и необективно.
Тук съм виждала жени да питат как мъжете им да не плащат издръжка на "бившите" деца, да ги оправдават, въпреки че мъжете са осъдени и това присъства в свидетелството за съдимост. И разбира се, не е проблем, че не плащат, но свидетелството за съдимост им причинява неудобства.