Аз самата като дете бях много злояда и капризна, но успееха ли да ме "излъжат" с някоя храна - тогава пък само това ядях в огромни количестве със седмици. Номерът е да замаскираш гадостта с вкусни неща, които детето по принцип си яде. И НИКОГА да не издаваш тайната какво има в манджата - измисли някакво артистично ими, което да не включва думата спанак и имай готов отговор на въпроса "какво е това зеленото?"
От тогава ям спанака така (естествено навремето не ми споменаваха дори, че е сложен спанак): В тефлонов тиган си слагам 4 топки замразен спанак на Бондюел и ги стопявам, добавям малко масъмце (може и без мазнина), натрошавам малко сирене и прибавям 2 яйца. Разбърквам като бъркани яйца и сервирам. Гаранция, че спанакът не се усеща, освен че иначе има зелен цвят.
Другото е, че наистина като се готви някаква супа или манджа със спанак, не може да мине поне без 1 с. л. джоджен. Той убева странния вкус и мирис на спанака.
Супа от спанак: В 2 л вряща вода пускам 1/2 пакет замразен спанак на Бондюел, 1 шепа ориз, 1 с.л. джоджен, 1 пилешки или телешки бульон и масло колкото 2 ореха. Варя, докато оризът стане готов. Застройвам с 2-3 яйца, разбити с 1/2 кисело мляко. Серверам супата гореща като я сипвам в купички с по 50 гр сирене.
ТЕзи две рецепти дори прекапризното ми мъжко слънце ги яде светкавично с голям апетит. А и той доскоро изпадаше в истерия дори само да спомена, че се чудя дали да не сготвя спанак.