Не казвам, че е задължително, а че има голяма вероятност да стане така. Да, те може да са милионери и да живеят до 100, ама може и да не са. Знам ли... Естествено, че тя ще си реши, ама вс епак нали пита ние какво мислим. Да, според мен би било грешно решение и си казах мнението защо.
- Публикувана: 15 авг. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2023, 23:05 ч.
Майки на единствено дете!
Отношенията с мъжа добри ли са? Струва ми се, че се чувствате самотна и се опитвате да запълвате някаква липса. Детето вече пораства и май се чувствате излишна. Не сме на този свят само да отглеждаме деца, а да се забавляваме, да пътуваме, да рисуваме, да четем книги и т.н.
Аз съм с ДЦП. На почти 46 години съм. В моя случай увреждането не е генетично. Родила съм се недоносена и с асфиксия. Имам сестра, която е една година по-млада от мен, доносена е и е здрава. Тя самата има здраво дете. Невинаги уврежданията могат да бъдат предотвратени или видени предварително.
Към авторката: Осиновяването е благороден акт, но си помислете дали го искате достатъчно, дали ще можете да дадете любов и грижа на това дете. Много от децата, оставени за осиновяване, имат поведенчески или здравословни проблеми. Може да Ви предложат и дете с друг етнически произход. Ще го приемете ли?
Според мен, ако осиновявате - не е без значение и мнението на по-голямото дете. Все пак двете деца ще живеят заедно още години, ще трябва да споделят общо пространство, храна, вещи, играчки... Осиновеното дете може и да не е бебе. Помислете добре дали в семейството сте готови да пожертвате удобството си и вече изградените си навици, за да приемете едно дете, което може да има трудности с адаптацията при вас или някакви други проблеми.
Възможно е нещата да се получат успешно - познавам такъв случай.
Успех!
Към авторката: Осиновяването е благороден акт, но си помислете дали го искате достатъчно, дали ще можете да дадете любов и грижа на това дете. Много от децата, оставени за осиновяване, имат поведенчески или здравословни проблеми. Може да Ви предложат и дете с друг етнически произход. Ще го приемете ли?
Според мен, ако осиновявате - не е без значение и мнението на по-голямото дете. Все пак двете деца ще живеят заедно още години, ще трябва да споделят общо пространство, храна, вещи, играчки... Осиновеното дете може и да не е бебе. Помислете добре дали в семейството сте готови да пожертвате удобството си и вече изградените си навици, за да приемете едно дете, което може да има трудности с адаптацията при вас или някакви други проблеми.
Възможно е нещата да се получат успешно - познавам такъв случай.
Успех!
То, това кой докога ще живее не е сигурно изобщо. Може да роди на 20 г. и да остави детето сираче на 5 г., примерно.
Че й е късно не само за раждане, ами и отглеждане е вярно, ама щом пък толкова много го желае защо да се въздържа само и единствено, заради възрастта?
Само, където отглеждането на две деца е далеч по-сложно, отколкото на едно и някои хора като мечтаят си нямат и идея с какво се захващат.
Че й е късно не само за раждане, ами и отглеждане е вярно, ама щом пък толкова много го желае защо да се въздържа само и единствено, заради възрастта?
Само, където отглеждането на две деца е далеч по-сложно, отколкото на едно и някои хора като мечтаят си нямат и идея с какво се захващат.
Само, където отглеждането на две деца е далеч по-сложно, отколкото на едно и някои хора като мечтаят си нямат и идея с какво се захващат.
Това е всъщност голямото предизвикателство. И, докато на 20-25 години обикновено има помагащи баби и дядовци, които отглеждат едно-две внучета, на 45+ е доста по-трудно от към странична помощ.
Само, където отглеждането на две деца е далеч по-сложно, отколкото на едно и някои хора като мечтаят си нямат и идея с какво се захващат.
Това е всъщност голямото предизвикателство. И, докато на 20-25 години обикновено има помагащи баби и дядовци, които отглеждат едно-две внучета, на 45+ е доста по-трудно от към странична помощ.
Повечето тук изразяват мнение, гледна точка, позовавайки се на чуто, видяно, но май не и на преживяно. Има голяма разлика.
Вярвайте ми, само в очите на страничните хора сме такива извършили достойнства, ние го правим от чист егоизъм ... просто защото ние го искаме.
Това важи за абсолютно всички. Да станеш родител е потребност, която човек задоволява чрез детето.
Да, но все пак е потребност, която изисква доста жертви,компромиси и отдаденост, така че не е точно егоизъм. Вече ако ще говорим за нарцистичният тип родител, който “ обича “ децата си само, ако са по негов калъп, това е друга тема. А и “слушаме” майчинския си инстикт. Нещо лошо ли е да се признае, че сме живи същества, а не роботи?
Не е наклон, а друга гледна точка. Някои хора сме по-практични и мислим в дългосрочен план. Някои хора са импулсивни и искат бебе тук и сега, независимо от много фактори и после реват. По-рано писа съфорумката, която има и отделна тема, дето има голямо дете, искала второ и сега реве, че не издържа.. ами за това е хубаво добре да се обмисли.
С първото може да изпушиш и да се ядосаш, но за второто - не?
Е, много ясно, че родителите "жертват" много за децата си, но самия факт на "имането" на дете е точно задоволяване на потребността да си родител. После идват любовта, отдадеността и т.н. всичко, свързано с това да си родител.
Някои хора изобщо не го мислят изобщо и действат по-лековато, други пък обратното. В крайна сметка всеки прави нещата, както ги намира за правилни.
Някои хора изобщо не го мислят изобщо и действат по-лековато, други пък обратното. В крайна сметка всеки прави нещата, както ги намира за правилни.
Желанието за второ дете си е чист егоизъм(особено на тази възраст). Искаме го заради себе си, а не заради децата - брат сестра. Искаме си живата играчка, с която си играем, тя ни слуша(защото няма накъде), не ни се противопоставя за нищо. Сигурно ни дава и усещането, че сме още млади.
Но не сме. Казвам го като родила второ на 35. Разликата им е 10г. По съвсем различен начин се гледат, когато си млад и на по-голяма възраст.
А мисълта, че ще си стар, когато то е абитуриент? Или го питат "Това баба ти ли е?"
Сигурно ни дава усещането, че няма да сме сами като остареем. Но това не го смятам за редно - детето трябва да отлети от гнездото и да свие свое, а не да стои при остарелите си родители. И да обикаля с нас по болниците. Какво е виновно то, че ние не сме родили по-рано?
Авторката да се отърси от умилението, какво е било като е била млада с малко бебе и да открие радостите на зрелия живот - повече свободно време за себе си и партньора. Екскурзии, хобита - танци, музика. Кой каквото го влече. Не сме хлебарки да се размножаваме само, за да не се затрие видът.
Но не сме. Казвам го като родила второ на 35. Разликата им е 10г. По съвсем различен начин се гледат, когато си млад и на по-голяма възраст.
А мисълта, че ще си стар, когато то е абитуриент? Или го питат "Това баба ти ли е?"
Сигурно ни дава усещането, че няма да сме сами като остареем. Но това не го смятам за редно - детето трябва да отлети от гнездото и да свие свое, а не да стои при остарелите си родители. И да обикаля с нас по болниците. Какво е виновно то, че ние не сме родили по-рано?
Авторката да се отърси от умилението, какво е било като е била млада с малко бебе и да открие радостите на зрелия живот - повече свободно време за себе си и партньора. Екскурзии, хобита - танци, музика. Кой каквото го влече. Не сме хлебарки да се размножаваме само, за да не се затрие видът.
По-прост ,груб и недодялан пост скоро не съм чела !
Чак се учудвам как може да излезе от устата на майка с 2 деца подобни съждения ..а това последното с хлебарките е чудно просто..
Подкрепям майчинството на всякаква възраст,стига да е осъзнато и отговорно.Няма по-голяма любов от тази и нищо не може да я замени-нито кучета,хобита,екскурзии и т.н...
И моите деца са с голяма 9г разлика ,не съжалявам нито за миг за дъщеря ми,която родих на 39г ,изобщо не съм си и помисляла такива глупости от сорта на Това баба ти ли и че ще налага да ни "гледат" децата и водят по болници!?
Все си мислех,че такива мисления са изкоренени вече -от преди демокрацията и се вижда как живеят хората в цивилизования свят ..Наслаждавам се на всеки ден ,моля се само да сме живи и здрави ,за да се обичаме по-дълго
И аз съм изумена как суетата да не те помислят за баба на детето може да бъде решаващ фактор. Да, искам детето заради себе си и какво от това? Няма да го обгрижвам адекватно ли?
Очаквам следващото предложение на съфорумката - на макс. 60 да се гръмнем/отровим, та да не товарим детеНЦЕ с болници.
Всъщност, добре е хора с такава ценностна система да са по-малко, така че самоограничаването им е полезно за обществото.
Очаквам следващото предложение на съфорумката - на макс. 60 да се гръмнем/отровим, та да не товарим детеНЦЕ с болници.
Всъщност, добре е хора с такава ценностна система да са по-малко, така че самоограничаването им е полезно за обществото.
Не е наклон, а друга гледна точка. Някои хора сме по-практични и мислим в дългосрочен план. Някои хора са импулсивни и искат бебе тук и сега, независимо от много фактори и после реват. По-рано писа съфорумката, която има и отделна тема, дето има голямо дете, искала второ и сега реве, че не издържа.. ами за това е хубаво добре да се обмисли.
С първото може да изпушиш и да се ядосаш, но за второто - не?
Разбира се, че може да се оплаче от всичките си деца, но въпросната потребителка отчита раждането на второто си дете като огромна грешка и не знае как да се справи сега, не може да го върне все пак... за това според мен трябва да е обмислено решение, а не искам бебче сега и веднага.
Аз и с двете си деца съм имала съмнения, такива са били обстоятелствата, а и аз съм колеблив характер. Важното е да не се отразява на децата, те няма как да знаят какво си мисля. Случват се и форсмажорни обстоятелства, които няма как да предвидиш, ако ще да мислиш с години.