Останах само с едно детенце, въпреки, че исках второ. В началото имах трудно майчинство с много безсънни нощи и разбита психика, без помощ от баби и роднини. Синът ми беше много активен и не спираше за секунда на едно място. Затова и в началото на мислех много за второ дете. Гледах да оцелея след поредния труден ден. Но с поотрасването му, нещата станаха много по-леки, а той се превърна в едно много умно, разбрано и весело дете. Не минава и ден без да ме разсмее с неговите шеги и закачки.
Много ми се искаше да му родя братче или сестричка, тъй като за съжаление няма близки отношения с братовчедите си. Аз имам сестра, с която обаче не поддържаме много силна връзка. А и така се случи, че нейните деца са с голяма разлика и моето е по средата. Тоест с голямата си братовчедка не можеха много да играят, защото имат 6 години разлика, а сега малката пък му е много малка повече от 7 години разлика. А и рядко се виждаме, понеже са в друг град.
Мъжът ми също има брат, но той пък остана стар ерген и няма деца.
Замислях се дълго време за осиновяване. Сега сме добре финансово, аз имам прекрасна работа, която ми дава добро количество свободно време, но синът ми вече е на възраст, когато го интересуват повече приятели и не му е до брат/сестра.
За раждане ми е късно - гоня 45 г. Имам няколко случаи около мен, с късно родили мами и дечицата са с проблеми. Не смея да се реша на подобно нещо. Но почти всеки ден изпитвам съжаление, че нямам още едно дете, и още не съм се отказала да осиновя. Не се решавам, защото се притеснявам дали ще имам същата силна връзка с дете, което не е мое. Има ли и други мами с терзания подобни на моите, какво бихте ме посъветвали.
Много ми се искаше да му родя братче или сестричка, тъй като за съжаление няма близки отношения с братовчедите си. Аз имам сестра, с която обаче не поддържаме много силна връзка. А и така се случи, че нейните деца са с голяма разлика и моето е по средата. Тоест с голямата си братовчедка не можеха много да играят, защото имат 6 години разлика, а сега малката пък му е много малка повече от 7 години разлика. А и рядко се виждаме, понеже са в друг град.
Мъжът ми също има брат, но той пък остана стар ерген и няма деца.
Замислях се дълго време за осиновяване. Сега сме добре финансово, аз имам прекрасна работа, която ми дава добро количество свободно време, но синът ми вече е на възраст, когато го интересуват повече приятели и не му е до брат/сестра.
За раждане ми е късно - гоня 45 г. Имам няколко случаи около мен, с късно родили мами и дечицата са с проблеми. Не смея да се реша на подобно нещо. Но почти всеки ден изпитвам съжаление, че нямам още едно дете, и още не съм се отказала да осиновя. Не се решавам, защото се притеснявам дали ще имам същата силна връзка с дете, което не е мое. Има ли и други мами с терзания подобни на моите, какво бихте ме посъветвали.
Вземете си куче, намерете си хоби, живейте си живота. Имате някакви ваши неясни желания за дете, не раждайте заради аргумента “няма да си има братче/сестриче”. Децата са си отделни личности и може изобщо да не искат брат/сестра, това са родителските ни проекции.
Имате хубава работа и живот-стига сте търсила какво няма, а какво има.
Надценили се фатално 
