Паническо разстройство - 59

[quote      author=kaspur link=topic=1583025.msg47159812#msg47159812 date=1699112702]
Здравейте,  с паническо разстройство съм от две години. Имам изписан диазепам, който взимам при нужда. Трудно ми е да излизам сама, пулса ми е висок 110-120 докато съм навън а вкъщи около 80, кръвното ми е ниско горно граница под 100. Това което ме накара да пиша днес тук е че тази нощ нощ се събудих със страшно висок пулс, цялата се тресях и имах чувството че ще ми се пръсне сърцето, ръцете ми бяха изтръпнали . Беше по различно от другите паник атаки и поне с двойно по голяма сила. Взех два диазепама и половин час след това когато вече се чувсвах добре пулса ми беше пак над 100. Когато почна да пада пулса, почна да ме тресе до степен че ми тракаха зъбите.   Страх ме е да заспя тази нощ, на някой друг случвало ли му се е? Притеснявам се дали наистина е било паник атака, защото беше различно и започна с много голяма сила.  Знам какво е усещането при пулс 150 но това беше много по силно, не можех да го измеря защото цялата се тресях
[/quote].         Здравей,на мен ми се случи миналата година.Събудих се с изтръпнала ръка и мощна паник атака ,сякаш сърцето ми щеше да се пръсне…беше ужасно.Мислех ,че умирам.звъннах на 112 и им казвах ,че умирам..Та ,да има такива ужасни паник атаки

Здравейте, вдигам кръвно от АД. От всички ли се вдига или се сменя в такъв случай? Някой друг вдига ли кръвното от АД?

След последната тежка паник атака, която получих в мола и не можех да мръдна един час от там, вече ме е страх да изляза.
Изляза ли навън започвам да се задъхвам, сърцето ми пощурява, краката ми омекват.
Вече две седмици съм затворник в дома си. Нищо не мога да свърша, защото ми излиза душата от най-малките усилия.
Правих си кръвни - ок са. Кардиолог ме е гледал. Не знам как ще изляза от това състояние. Имам дете, а не мога да го изведе навън. Добре, че е майка ми да го води.
Вземам Есцитил и всякакви витамини, но файда няма.

Отидете на психиатър да Ви назначи нова терапия.

Бях при нея точно преди паник атаката и започнах, но трябва време.

При мен освен Есциталопрама( Ципралекс) много, ама много добре ми подейства Флуанксол.  Даже почвам да си мисля, че това моето хапче. Бях го спряла преди 3 месеца и след силно стресова ситуация ме вдигна на крака точно за 5 дни, като психиатърката ми каза да го пия сутрин и вечер, а аз се чувствам идеално и само със сутрин. Разбира се първо се консултирайте с лекар

Здравейте и от мен! Аз това с паник атаките го минах и преживях преди 4 години. Имах ужасни ПА и хипохондрия, всеки ден в спешното, не можех да излизам и да ходя на работа. Оправих се, общо взето без хапчета, като смених средата - срещнах нова любов и си тръгнах от старата връзка (в която непми беше ок).

Сега, обаче от юни тази година (събирано от декември) се чувствам ужасно. Много гадни събития - репродуктивни проблеми от декември до днес, уволнение от работа (неочаквано, а аз съм голям работохолик и човек на висока позиция и със самочувствие за себе си), после 3 месеца вкъщи, в търсене на работа и над 25 отрязвания. Преди това пък, на предишната ми.работа средата беше супер токсична, интриги, много работа и претоварване (спях по 4 часа на денонощие), стоях в офиса до 21 часа. Отделно, покрай силното желание да забременея, се поведох по едни женски практики и ходих около 3 месеца. Няма.да казвам в какви филми се вкарах, но общо взето - манифестации за бебе, ца увеличение на заплата и повишение в работата, отделно ми вкарваха в главата, че.имам дарба, силна енергия и това сега е трансформация, през която минавам, за да живея още по-добре и щастливо и после.да помагам и на други хора да преминават през това (awakening, ако сте чували). И така събираше се напрежение, тревожността растеше, до една вечер, в която си стоях вкъщи на масата и си казвах - леле, нищо не ми върви, бебе не става, уволниха ме, не си намирам работа и изведнъж усетих как отдолу ме.обля една вълна и ми стана толкова гадно, че ми се искаше да отида и да скоча от терасата. Много се изплаших, но де овладях (както преди овладявах ПА) и си легнах. Може би да кажа, че преди това през цялото време потисках всички емоции, с идеята, че те не са важни, понеже са маст от трансформацията.
От следващия ден, след това събитие, запомна кошмарът. Започна в мен усещането как вече животът ми няма да е като преди, една дереализация, усещане, че.това е краят, каквото и да правя, за да се оправя, няма смисъл, защото е краят и това е, закотвена съм тук и сега и напред в бъдещето не виждам за какво да се хвана и каква ще е целта ми, усещане, че животът е дълъг и също мисли - добре, сега този човек защо прави това (например играе тенис), като животът по принцип няма смисъл, защо се опитва да се самозаблуди, че това е интересно, само и само да не мисли, че животът няма смисъл. И вече след тези мисли започнаха едни анализи, едни проверки - наистина ли не виждам смисъл, разиграване на сценарии, наистина ли искам да се самоубия, пак разиграване на сценарии, четене, правене на тестове в Интернет. Изпитвах и все още изпитвам чувство на ужас, страх, отчаяние, гадене дори и отвращение - до тук ли стигнах, край. И едни кошмари сънувам, с разни демоний които ме гонят и ми казват, че ще умра. Страх ме е дали нямам някое психично заболяване - депресия, биполярно, че даже и нещо друго. Имам и моменти на подобрение, казвам си - това са просто натрапчиви мисли, щом те е страх, значи всичко е наред, просто трябва да осъзнаеш, че не е истина. Минава ми и после обаче пак идват и аз така се отчайвам, че вече наистина ми писна, не мога повече така.
Ходя при терапевт и тя казва, че имам силна тревожност и ОКР, прави ми някакви тестове и каза, че нямам никакъв риск да се самоубия и че това са просто натропчиви мисли, обаче даже откакто ходя на терапията, сэм по-зле, защото докато сме с нея и говорим, се успокоявам и после след 1 ден започвам пак да анализирам и чета и да ме обземат мисли и паника и искам да се обадя на терапевта или не мога да дочакам часа, защото ме е страх, че дотогава може да се самоубия или просто да се пръсна от цялото това напрежение.
Пия и ад, но никакъв ефект няма.

Исках просто за споделя и да попитам - дали при някой от вас е имало такива моменти, такива мисли, че животът напред няма смисъл, животът е дълъг или не мога повече така да живея, писна ми. Преди не помня да съм имала такива мисли, може би единични, но за кратко. А бях с много тежка хипохондрия и ПА.
Мъжът ми вече не иска да ме изслушва, да му споделя, терапевтът не ми помага,  даже май съм по-зле и вече няма на кой да споделям и не виждам изход, сякаш наистина е краят за мен. Не знам, мозэкэт ли ми се повреди нещо, луда ли съм... Искам.да се успокоя, успокоя се и пак идват мислите и усещането - Не се успокоявай, не се прави, че всимко е наред и не се опитвай да се оправиш, знаеш, че това е краят.
Терапевтката ми каза, че тези усещания за липса на смисъл, дълъг живот и край и че не виждам цел в бэдещето, са заради травмата, че не забременявам, но и също най-вече, че който и човек толкова сериозно да задълбае да търси смисъл
и конкретна цел напред, в неясното бъдеще, няма да намери, именно защото нищо не се знае и е много абстрактно и също ще изпадне в паника, като мен. Само че нормалният човек няма да дълбае повече, а аз колкото повече дълбая, толкова по-зле. Обаче не знам. Отчаяна съм, искам да се оправя, да си седна да гледам тв, да правя нормалните неща, обаче просто в мен има едно гадно, гнусно черно нещо, което опитам ли се до се отпусна и да си живея и ме хваща и пак ме вкарва в бездната на мислите, страха и отвратителността.

Много ви благодаря!

Здравей, не бях сигурна дали да отговоря, защото си мислех, че не съм готова (не съм си дала времето да вникна изцяло в поста ти) и си казах - утре. Но не мога да заспя, мислейки как се чувстваш, та реших да споделя нещо - едно от най-смислените неща, които съм чувала през годините (в които до момента АД и психотерапия не са помогнали) и използвам, когато ми стане много страшно. Каза ми го една много мъдра жена - вгледай се навътре и намери детето - тоест малката теб преди време и я прегърни. Силно. Кажи на нея, че всичко е наред е ще бъде наред. Стопли я и я утеши. Защото няма кой друг да го направи. А и ти можеш да го направиш най-добре не знам дали ще помогне. Не си сама, много сме тук, оцеляваме, после пък ни се иска нещо повече от просто оцеляване и така пътища заплетени, все ще намерим как да се измъкнем

Много ми стана тъжно да те чета. От това, което си написала, при теб не са просто паник атаки. Имаш симптоми и на депресия. Дали е биполярна не знам, но би трябвало спешно да се консултираш с психиатър. Мислите за самоубийство са червена лампа. Тези неща не се оправят само с психотерапия. Ние можем да те подкрепим и да ти кажем, че всичко е наред, но истината е, че без лечение няма да е наред. Трябва да знаеш, че има изход и с подходящото лечение ще се почувстваш по-добре. Прегръщам те и ти пожелавам успех.

Здравейте, момичета! Много благодаря за подкрепата!
Знаете ли, толкова мното искам да се оправя и да си бъда както преди. Тъкмо си кажа - хайде стига, почвай да живееш и нещо гадно и черно ме хваща и стиска и не ми дава да мръдна и да се отпусна. Не искам да умирам наистина и съм убедена в това, но искам да живея нормално, без тези мисли и страхове и така че да не мисля само за бъдещето и дали виждам смисъл там, а да си живея в настоящия момент. Защото когато остана в него и винаги усещам смисъл.
Затова си мисля, дали наистина е депресия при мен или просто съм много надълбоко в ОКР и е размита границата между страхове и реалност. Защото и според психиатъра и според терапевта, аз нямам клиничната картина на депресия или друго психично заболяване, а е ОКР и може би лека форма на депресия, поради "ударена травма" (липсата на забременяване), която депресия обаче няма самоубийствени тенденции.
И аз вече не знам какво е, да сменям ли психиатъра и терапевта, да им вярвам ли...
Те казват, че всеки човек, дори и най-нормалният, ако започне така задълбочено и аналитично да мисли за бъдещето (аз го гледам генерално, например отсега, до края на живота ми (да кажем 50 години напред), ще има същото усещане - няма да намери някаква конкретна цел или емоция, ца която да се хване, за да му каже - ето, има смисъл заради точно е това да живееш. Причината е, че бъдещето е неясно и там все още няма нищо и е нормално аз, когато започвам да го мисля в детайли и да анализирам и да си опитвам да си го представя, да не виждам нищо там. Същото било и с мислите за самоубийство. На човек му е вродено да си задава такива въпроси, например, ако застане над висока тераса, почти винаги ти идва инстинкт да скочиш. А пък, ако нормален човек започне да дълбае и анализира с часове по темата - искам ли да се самоубия, не винаги ще открие отрицателен отговор. Колкото повече дълбаеш, толкова повече започваш да се съмняваш. Самоубийствени тенденции имали хората с психични заболявания (най-често биполярно или гранично (него поне съм сигурна, че нямам) - те го правели импулсивно или тежките депресии, които са ендогенни (непредизвикани от външни фактори, а просто си е болест - мозъкът е увреден). При тежките депресии няма импулсивни самоубийства, а се планират с години. Тези неща ме успокояват на момента, обаче след ден-два започвам да си мисля - да де, ама нещо ако не са ме взели насериозно или не са поставили правилна диагноза или пък не са толкова добре запознати и отново започвам да изпитвам страх. Сега, като ви разказвам, просто логиката ми осъзнава, че това си е типично невротично разстройство (ОКР и тревожност), но психиатъра и терапевта са категорични, че в такива състояния възможността наистина да се самоубиеш е по-малка от при нормален човек. Така четох и в Интернет, но страха: Ами ако при мен е нещо друго, си остава.

Цвета, ти дали си имала такива епизоди? Ще приложа това с вътрешното дете. Честно, когато го прочетох и се разплаках с глас.

Кое те кара да мислиш, че имаш ОКР? Не знам всичките ти симптоми, но нищо, което си написала до тук, не говори за ОКР. Не виждам никакви компулсивни действия при теб (или не си ги споделила).

Такава ми е диагнозата и от психиатъра и от терапевта. Компулсиите са проверките, анализите (искам ли, не искам ли, виждам ли смисъл, не виждам ли), едни практики, които правя (за свързване със земята), четене и правене на тестове - тоест, когато дойде някоя от мислите (те са общо взето: виждам ли смисъл, искам ли да се самоубия, изпитвам ли усещане за край и в този диапазон, но това са трите основни и най-плашещи за мен и започвам да правя горните неща, които ми носят успокоение, но не винаги го намирам веднага и понякога прекарвам часоме в това да чета/анализирам, докато не намеря инфо/не стигна до логичен изход, че виждам смисъл и не искам да се самоубия, а това са само страхове. Тази вечер, например, започнах около 22 часа, в момента е 4 часа и се успокоих от извода, че не виждам смисъл в бъдещето, само ако в него е и това неща/болестта. Ако го няма, виждам смисъл. Веднага ми просветна, слязох на земята, стана ми спокойно и щастливо и сега си лягам. И утре, като стана пак ще дойдат мислите и пак ще изпадна в паника и ще търся логика за успокоение.
Вчера, например, успокоението, което ми позволи за прекарам наистина спокойна вечер на ресторант, беше, че стигнах до извода, че псих са били прави, че който и човек да се замисли, няма да намери смисъл в толкова далечно бъдеще. Имах 4 спокойни часа и преди да си легна пак започна съмнението и на сутринта се събудих директно в паника и търсене на нова логика.
Не знам, ОКР ли е или какво, но епизодите на спокойствие от седмици и дни, станаха на часове... Затова сипмисля, ако не е ОКР, да не е нещо психично. Но симптомите отговарят на това. Например, нямам клинична картина на психоза или биполярно, депресия. А също така, имам предистория с тревожни разстройства - 2 тежки епизода, с този (ако е това - три), както и родителите ми со лекари и цял живот съм гледана под паника и тревожност (тяхна). В семейството нямаме депресии. Имаме една прабаба с шизофрения, но минах 30 и едва ли е това. Не знам вече...

И друго си мисля - хората, които са в депресия и наистина не виждат смисъл в бъдещето, просто са тъжни и потиснати, чувстват се в бездна и са се отдали на тази меланхолия, не искат да излизат, нямат енергия, чувстват само тъга или дори не чувстват нищо. Докато аз искам да излизам и живея, че две не виждам, обаче изпадам в истерия и започвам да се ядосвам на себе си, че вместо да се забавлявам, започвам пак да анализирам и мисля. Реално, аз не съм в меланхолия и тъжна, аз постоянно съм или в паника от мисълта, която не ме оставя намира или сам в анализи и проверки, за да може мисълта да ме остави замалко намира, като/ако стигна до извод, че виждам смисъл. Все си мисля, че хората с депресия, просто не виждат смисъл и са изцяло в това настроение, а не правят анализи - виждам ли смисъл и ако виждам - защо го виждам. Дано съм права...

Всъщност депресивните са едни от най-анализиращите хора. Но щом психиатър е казал ОКР, значи е така. Той все пак те е прегледал и поставил диагноза. От постовете ти виждам отчаяние, което ме наведе на мисълта за депресия. Но ако не се чувстваш подтисната и имаш желание за живот, наистина не е логично. Така или иначе, важно е да посетиш психиатъра и да намерите правилното лечение. И да знаеш, че това са просто мисли, нищо повече. А ти си господарят на мислите си. Трудно е, иска тренинг и воля, но вярвам, че ще успееш с малко подкрепа от специалисти. Надявам се всичко да се нареди възможно най-бързо.

lamher,  в дупка си! Просто една голяма дупка от която търсиш вариант да излезеш. Мнението ми е , че трябва да се довериш на психиатъра, но трябва да намериш и човек, който те разбира. Такъв човек може да ти помогне много, когато усещаш , че си разбрана и получаваш подкрепа. Лекувай се, не се оставяй на мислите и анализите, защото ще те погълнат. Винаги можеш да пишеш и тук. Всички са отзивчиви, а и могат да разберат на 100%.

lamher, според мен не посещавай повече подобни, на споменатите от теб, женски практики, някак си не им вярвам. Мисля, че е възможно да задълбочат положението ти. Щом имаш желание да излизаш и да се забавляваш го прави по-често. Излизай с хора, които харесваш и ти е приятно, това си е терапия.