Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

На мен не са ми необходими доказателства за Божието съществуване, така както не ми е необходимо да уча състав на газовете,за да дишам. Дишането за мен е естествена потребност на тялото ми,така е и с вярата ми.Бог е вложил в мен нуждата от Него,която функционира естествено.Вярвам,че Той ме е намерил първо,за да Го намеря и аз. Аз не съм възпитана от вярващо семейство, даже майка ми изцяло отхвърляше идеята за съществуването на Бог.Сега обаче,връщайки се назад във времето,аз виждам как стъпка по стъпка Той ме е водил към себе си. Не съм повярвала вследствие на някакви чудеса,станали пред очите ми,но на 17 години аз Му предадох живота си.От тогава(вече 16 години) животът ми наистина стана низ от чудеса.За мен Бог е не просто някаква сила ,като електричество например,а личност,която има планове,мисли,намерения. Аз виждам действието Му в моя живот,живота на семейството ми.Той не ми е обещал,че ще ми спести всякакви проблеми,но аз знам,че винаги ще е с мен,за да ми помотне да премина през тях и да изляза по-силна. Видяла съм безброй отговори на молитви и знам също така,че мълчанието не е отговор.Просто човек не трябва да спира да се моли само защото мисли,че достатъчно време се е молил и Бог няма да го послуша.

Аз няма да се отрека от Бог затова което ми се случи!
Това лято ми се случи нещо ужасно, което преобърна живота ми на 180 градуса. Никога не съм вярвала, че мога да преживея това и още повече като стремежа ми е да живея живот подобаващ на вярващ човек. Не зависимо от това не обвинявам Бог за случилото се или, че не се е погрижил да не мина през този АД. Знам, че Него Го е грижа мен (така и за всеки човек), но нещата се случват, защото хората са със свободна боля и живеят така както искат и не им пука (на някои) има ли Бог, няма ли. Болшинството живеят егоистичен и егоцентричен живот и причинява на другите болка и вреда.

Освен това баща ми е болен от рак, но пак не обвинявам Бог. Моля се за него искам да повярва в Бог и да бъде спасен, и да бъде възстановен от болеста, НО той е със свободна воля да приеме или да отхвърли подадената му Ръка от Бога.
 
Не се оплаквам от положението си, а ставам в повечето си сутрини и Му благодаря за живота който ми е дал и за това което ми предстои. Не казвам, че емоционални не преживявам нещата и, че болката не ме разкъсва, но има дни в които колкото и да ми е зле ставам с радост и благодарност в сърцето си, че Го има, че Го е грижа за мен (за това през което минавам) и съм Му безкрайно за бъдещето което има за мен.

Него Го е грижа и за всеки един човек независимо в Африка, Америка, Азия или където и да е посвета, но от хората зависи да ли ще Го приемат с вяра в сърцата и живота си.       

gerik, за българската православна църква ли говориш?

Как Бог иска да ни помогне да сме щастливи и да имаме всичко което  си пожелаем....циатат от"Разгогор с Бог"

"....Ако искаш да промениш действителността си, просто престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.
В конкретния случай вместо да мислиш “искам успех" мисли „имам успех".
- Това ми се струва като лъжа. Бих се пошегувал със себе си, ако кажех такова нещо. Разумът ми би се провик­нал: „По дяволите тия приказки!".
- Тогава помисли нещо, което можеш да приемеш: „успехът ми наближава" или „всичко води до моя успех".
- Значи това е номерът с практиката на повтаряне на утвърдителни изявления, която е толкова популярна в тече­нието New Age.
- Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако те изразяват само нещо, което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат само когато изразяват нещо, което вече знаеш, че е вярно.
Най-доброто такова изявление е изразът на благодар­ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице...." 

Това от моята гледна точка е самовнушение. Налагането на положителни мисли и сигурността в добър край води винаги до успех.
Ама пусто като не мога да си внуша - винаги мисля - мисля за всички възможни изходи на даден проблем, и за добрите и за лошите. Не мога да изключа от съзнанието си, че е възможно и да не е добър краят на някое начинание.Не съм краен песимист, макар така да звуча.

На мен ми звучиш като реалист. Аз съм същата. Даже обикновено се настройвам да очаквам по-лошото, та после или не съм много разочарована или повече се радвам на положителната развръзка.
Живея така, че да съм чиста пред съвестта си. И мисля, че имам по-висок морал от повечето хора. Ако това не е богоугодно- ще си нося последствията.

Lilqna, така е при повечето от нас. Всеки разглежда възможните изходи. Тук въпросът е да се установи контрол над мислите и лошият изход да се "отрече" с достатъчно емоция и увереност, а добрият предварително да се изживее пак с увереността, че това е, която искаме.

Скачането на мисълта е присъщо на всеки човек. Въпрос на навик е да се прекъсне този процес и мислите да се контролират. В началото е трудно и изглежда невъзможно - опитай се да спреш потока от мисли - все някоя ще изскочи пак. Тук си има техники, има какво да се прочете и т.н. Въпрос на мотивация - ако знаеш къде искаш да стигнеш, ще стигнеш.

За съжаление, поради този безразборен понякога поток от мисли, това "къде искаме да стигнем" често е доста противоречиво - ако се върнеш към някой свой неуспех, ще видиш, че си се съмнявала в добрия изход.

А тези, които са установили контрол и чистота на мислите и емоциите си (в смисъл без противоречия), са успелите, учителите на човечеството, адептите на Изток и т.н. Не пречи, обаче да опитаме, въпреки че да, трудно е (аз, например, съм доста далеч от материализирал се адепт  )

Но понеже темата е за Бог, не мога да не отбележа, че основното е не да постигаме реализация на всяка цел, а да знаем защо и къде всъщност отиваме. Ако целта ни е да натрупаме пари - с техники за овладяване на мисълта и т.н. ще ги постигнем, може би. Но това ли е, което прави нас и другите около нас щастливи? Просто да не забравяме за дългата отсечка - нашият свят не е всичко, причинността в него започва далеч отвъд повърхността на ежедневието ни в този живот. За мен отговорът на този въпрос започва пътя към отговора на това какво е Бог за всеки от нас.

Съжалявам мили дами  ,но тук не мога да се съглся,понеже  никога не се наистроивам на по-лошото...и никога не го очаквам,понеже знам че 6те получa това "което очаквам".Подобното привлича подобното...такъв е природния закон.Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува - наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безсмислено. Прахосване на умствена енергия е. Когато очакваш лошото...се тревожиш(без дори да го осъзнаваш)... В живота ти не се случва нищо - нищо, което най-напред да не е било мисъл. Мислите са като магнити -привличат към теб последици. Мисълта не винаги е така очевидна, както примерно „Ще се заразя с ужасна болест".
Мисълта може да бъде (и обикновено е) далеч по-неулови­ма: „Нищо не струвам" "Голям карък съм", , „Такъв съм несретник", „Бог ще ме накаже", „Уморен и съсипан съм от този
живот"."Само трагедии ми се случват, изащо само на мен?!"... и тем подобни мисли. Не си кривете душата че не сте си мислили горе-долу по този начин:-)А как тогава ще ви е случват хубавите неща ?!!  Та вие не го очаквате...а някой тук  казват че се "настроиват на по-лошото"  ами ето от тук тръгва и "цялата трагедия"...чйуте мислите си и какво мислите за себе си...
Мислите са неуловима и в същото време изключител­но силна форма на енергия. Думите са по-забележими, с по-голяма плътност. От трите най-голяма плътност притежават действията. Действията са енергия в тежка физическа форма, в тежко движение. Когато мислиш, казваш и изявя­ваш отрицателна идея, каквато е „Голям съм несретник", ти задвижваш огромно количество творческа енергия. Нищо чудно тогава, че резултата ти от очакваното ще е отрицателен,тоест на "несретник" понеже ти се мислиш за такъв... Това ще е най-малкото.
Щом веднъж резултатите от отрицателното мислене са приели материална форма, много трудно можеш да вър­неш нещата назад. Не е невъзможно, но е много трудно. Необходима е изключителна вяра. Иска се необикновено доверие в положителните сили на Вселената (независимо дали ще ги наречеш Бог, Богиня, Първична сила, Първопри­чина, Създател,Висша енергия, или каквото и да било друго).

Съгласна съм с Лиляна че това е самовнушение,да разбира се  че е ...аз още му викам вяра. Самoвнушението  бива позитивно и негативно.Оттам и краиния резелтат бива..позитивен или негативен...Зависи как ще си самовнушиш...много е трудно да вярваш винаги в краиният резултат  4e ще е позитивен...да трудно е ,но не и невъзможно.
 

Вярвам в Бог ..... той е силата, която кара цветята и децата да растат ......  Бог е живота ...... това е...... въпроса ме занимава от много малка..... бях на 6, когато малкото ми братче почина..... от тогава, до сега не съм спирала да нищя въпроса ....... но отговора не може да се намери в дискусия , според мен трябва да се търси в диалог със самия себе си ...... нищо няма логика на този  Свят .....не я намесвайте. ..... логиката е измислена от човека, тя е човешка потребност

roza66
Кое те кара да мислиш че не можеш?Всеки го може Можеш...само си мислеш че не  можеш..."само така си милиш"....

Винаги много съжалявам да чета такива неща Най-страшното нещо на света ми се струва на малко дете да му бъде отнет близък човек. Как го преживя?

roza66, надявам се и аз да мога да се настроя по-позитивно като теб след като прочета книгите (ама пусто време- все не стига)...

Ами, не съм ...... аз не преживявам тези неща ...... просто свикнах ......