Точка на тоя спор няма как да сложиш, gerik.
Който чел - чел.
Да оставим всеки да реши накъде да търси.
Който чел - чел.
Да оставим всеки да реши накъде да търси.
- Публикувана: 22 ян. 2007, 15:47 ч.
- Последно мнение: 1 март 2007, 08:24 ч.
Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?
kакво се криете и от кого.. .. от мъжете си ли ????
Само дето устатa ви е голяма...ама "празна"..... 
Много е лесно да "лаете"на скрито....
Айде регистрираите се с "себе си" а не с някакви "логонца-картинки " ....покажете сe...
Айде чао от мен!
[/color]Извинявам се за отклонението, че не е по темата.
Само малко инфо за мен. Всичко което искам да извадя на показ във форума аз решавам.
Мои снимки има с кърмачките, но е мое решени какво от себе си ще покажа. Бях редовна на срещите с майките кърмачки от форума. Доста хора ме познават от тук не само виртуално.Това ми е ника навсякъде ISQ, Skype. Съпруга ми знае пароли никове, пощи и т.н.
Това отдолу на снимчицата е синът ни и съпруга ми няма как да не го познае
.защото мъжът ми не го пускаха от фирмата в която работеше (беше третия по отговорност в една от най проспериращите фирми за производство на теракол).
migito, здравей
! Та сега се сетих 
моя съпру е бил колега с твоя в същата тази фирма.
"Православие, инославие и иноверие: Прераждане"
Древната Църква и "прераждането"
Сред тези християни, които са преминали в своите духовни търсения през различни източни религии и окултни учения, се шири твърдението, че уж в древност в Евангелието открито и ясно се е говорело за прераждане на душите. Впоследствие (тук версиите са различни) на някой от по-късните събори или през Средновековието висшите йерарси на Църквата били цензурирали Свещеното Писание, като отстранили всички пасажи, в които се говорело за прераждането и това учение останало достъпно само за малцина избрани.
Ще оставим настрана въпроса какви са причините за разпространяването на това твърдение. Дали това са инсинуации, целящи дискредитирането на Църквата и поредното обвинение срещу нея, че санкционира познанието; дали това е опит на чужди за християнството вярвания да намерят своето потвърждение, като се домогват до авторитета на Евангелието; или просто начин за неофитите, непознаващи още християнското учение в дълбочина, да съвместят вярата, в която са привлечени от Христа, с довчерашните си убеждения. Така или иначе немалко хора от църковните среди са изкушени от подобни твърдения, затова не бива да подминаваме този факт, а да се опитаме да разберем доколко основателни са те.
Новият Завет и „прераждането”
Ще потърсим отговора най-напред в самия Нов Завет. По-специално ще видим как и кога е определен съставът на новозаветния сборник и дали в древните сборници е имало книги и пасажи, които не съществуват в Библияте, позната ни днес. За радост на изследователите на Свещеното Писание, както никой друг писмен източник, Новият Завет е достигнал до нас в удивително много запазени древни ръкописи - повече от 5 000, някои от които много близки по време до своя оригинал.
Книгите, влизащи в канона на Новия Завет, са написани през т. нар. апостолски период от историята на Църквата. В състава на Новия Завет влизат четирите Евангелия, Деяния на светите апостоли, 21 послания и книга Откровение. Написани са от Матей, Йоан и Петър от числото на 12-те апостоли, евангелистите Марко и Лука - спътници и сътрудници на върховните апостоли, Яков и Юда - братя Господни по плът, и апостол Павел - избран за благовестител след Възкресението на Христа. Книгите са писани по конкретни поводи за нуждите на различни църковни общини и отделни лица, но поради голямата ревност у християните да четат и разпространяват апостолските писания, те се преписвали и преминавали от община в община, а всяка новооснована църква получавала от своите основатели пълен сборник от свещените книги.
Поради големите разстояния между църковните общини достигането на едно или друго апостолско писание до всички църкви е изисквало време. Но запазени писмени паметници от II век (Мураториевият канон, сирийският превод на Новия Завет Пешито, свидетелствата на бележити църковници като Ириней Лионски, Тертулиан, Климент Александрийски) указват, че в първите векове на християнството във всички църкви са известни, разпространени и почитани като свещени едни и същи книги, а те са същите, които познаваме и днес. Съпоставянето на хилядите запазени ръкописи и десетките древни преводи на Новия Завет показва, че няма фрагменти в най-древните образци, които да са заличени от цензори и да липсват в текста на днешната ни Библия. Напротив, дори в днешния текст фигурират пасажи, които отсъстват в древните ръкописи. Това са 19 и 20 стих от 16 глава на Евангелието по Марк, 7-8 стих от 5 глава на Първото послание по св. ап. Йоан Богослов и разказът за прелюбодейката от Евангелието по ап. Йоан (Йоан 7:53 - 8:11). В тези пасажи определено няма и намек за прераждане.
Доказателство за ненакърнимостта на Евангелието можем да намерим и в един тъжен за Църквата факт - отпадането от Тялото й на цели национални църкви поради едни или други еретически отклонения от Православието. Още в V - VI век от единството на Църквата се отделят т. нар.
дохалкидонски източни църкви: арменската, коптската и сирийската
Те прекратяват всякакви отношения с Константинопол и Рим. Това ще рече, че ако някой в Константинопол или Рим би дръзнал да посегне на целостта на Евангелието и да цензурира някои пасажи, тези църкви не биха пропуснали да го изобличат. Пък и такова грубо посегателство лесно би могло да се докаже и сега при просто сравнение между Библиите на древните Източни църкви и нашата Библия. Такова сравнение би показало, че няма такива части, които отсъстват в латинските преводи, но съществуват в сирийските, или текстове, които ги има при коптите или арменците, а ги няма в славянските преводи. (Само отношението към „Откровение” е различно в различните времена и народи.)
Следователно твърдението, че в текста на Евангелието е имало пасажи, потвърждаващи учението за прераждането, които впоследствие са заличени, е невярно.
Но за да сме пределно обективни, ще оставим за момент Библията настрана и ще видим какво е било отношението на древните християни към прераждането, като разгърнем
писанията на най-древните църковни писатели
Става въпрос за апологетите или защитници на вярата, творили през II - III век. Ако доктрината за прераждането е била наистина изповядвана от християните от първите векове, то тя би следвало да намери израз и потвърждение в творенията на тези древни християнски писатели.
Творенията на апологетите са извикани от необходимостта новопоявилата се и все още неутвърдена християнска вяра да бъде защитена от нападките от страна на една като цяло враждебна към християнството среда: от езическата държава, невежата тълпа, езическите философи и не на последно място от заплахата различни чужди на християнството езически и еретически вярвания да нарушат чистотата на християнската вяра.
Тертулиан противопоставя остро доктрината за прераждането на вярата във възкресението. За този виден църковен писател от II в. вярата във възкресението е тази, която защитава истината за неповторимостта на човешката личност. „Ако бихме искали - пише той - да се пошегуваме кой в какво животно ще се превърне, можем в свободното си време да намерим много, казано по този въпрос у различните автори. Все пак нека си останем при нашето твърдение: че много по-достойно е да вярваш, че от човека пак човек ще се появи. И тъй като основа за завръщането е замисленият от Бога съд, то задължително трябва да излезе личност, за да получи Божията присъда за добрите си дела.”
Неговият съвременник Минуций Феликс вижда в доктрината за прераждането изопачено разбиране за възкресението. В своята апология на християнството „Октавий” той пише: „Що се отнася до възкресението, то най-прочутите от философите - най-напред Питагор, но главно Платон - са дали неясни и половинчати обяснения. Те учат, че след разпадането на телесните окови душите сами продължават да живеят вечно и отново, и отново преминават в нови тела. За да изопачат истината, добавят и това, че човешките души влизат в добитъка, птиците и дивите зверове. Това е твърдение, достойно не за сериозен философ, а за позволяващ си груби шеги автор на мимове”.
Св. Ириней Лионски изтъква вярата си във възкресението на всеки човек в цялата му духовно-телесна идентичност: „Така както всеки от нас приема създаденото от Бога тяло, така всеки има своя собствена душа. Бог не е беден и не страда от недоимък, за да не е в състояние на всяко тяло да даде своя душа.” („Срещу ересите”)
Св. Юстин Философ (умрял 167 г.) в попрището си на философ сам бил привърженик на платонизма и вярвал в прераждането. Преломен момент в живота му е разговорът му със старец християнин, когото среща на морския бряг. Този разговор по-сетнешният пламенен защитник на вярата в Христа и Възкресението предава в своя „Диалог с евреина Трифон”. Старецът точка по точка убедително оборва вярата на езическия философ в прераждането и не оставя у него и у читателите на това творение никакво място за съмнение.
Друг християнски писател от II век Атинагор от Атина пише цял трактат „За възкресението на мъртвите”, който не оставя никакво място за фантазиите на прераждането.
В своя фундаментален труд „Срещу Целз” големият богослов от първата половина на III в. Ориген казва по повод на учението за прераждането следното: „Да лекуваме тези, които страдат от глупавата вяра в прераждането.” И на друго място: „Не вярваме в странстването на душите, нито в това, че душите влизат в телата на неразумните животни.”
Порфирий (232-304), може би последният от големите философи на древността, коригира съществено доктрината за прераждането, като приема, че душите на хората след смъртта се завръщат само в човешки тела, а не в животински. Но отношението на Христовите последователи към прераждането остава непроменено.
Блажени Августин (354-430) полемизира, или по-скоро осмива учението на Порфирий, като казва: „Според трудовете на Платон човешките души след смъртта преминават в тела, и то дори в тела на животни. [...] На Порфирий това съвсем естествено не се е харесало. Той вярвал, че човешките души влизат само в човешки тела, естествено не в тези, които са напуснали, а в други, нови. Навярно се е срамувал да повярва в първото, не можейки да приеме мисълта, че майката, превърната евентуално в магарица, ще трябва да носи своя син; не се е срамувал обаче да вярва във второто, без да взема под внимание, че обърнатата в младо момиче майка би могла да се ожени за сина си.” „Колко по-прекрасно е - пише блаж. Августин - да вярваш в това, че душите само веднъж идват в собствените си тела, отколкото, че многократно преминават в различни тела.” А ето какво казва той за Платоновата теория за реминисценцията, възкресявана днес от някои привърженици на прераждането: „Платон, този прочут философ, се опитва да ни убеди, че душите са живели тук, на земята, още преди да се свържат с тялото. От това според него следвало, че познанието е по-скоро припомняне на вече познати неща, отколкото познаване на нови. Той разказва например за момче, което отговаряло на зададени му въпроси по геометрия като опитен учен. [...] Но това са лъжливи спомени, подобни на това, което най-често изпитваме в сънните бълнувания. Случва се, такива сънища да навестяват хората дори наяве, причина за което са злите и лъжливи духове, за които е много важно да съществуват такива фалшиви представи за странстването на душите, за да въведат хората в заблуждение”.
Струва ми се, че тези свидетелства, макар и кратки, са напълно едно-значни и достатъчни, за да илюстрират какво е било отношението на древната Църква към учението за прераждането.
Разбира се, в синкретическата Римска империя, в която свободно са шествали всевъзможни религии и учения, идеята за прераждането е била широко разпространена и добре известна на християните. Но изследването на християнските писмени паметници от онези времена не дават никакво основание да се предполага, че някога учението за прераждането е намирало добър прием сред последователите на Христа. Напротив, древните християни ясно разбирали смисъла на Възкресението и неговата дълбока несъвместимост с чуждите на Евангелието вярвания за съдбата на човека след смъртта.
Днес като че ли е намаляло дори сред най-ревностните християни съзнанието за това, колко централно място в християнството заема Възкресението и че тази вяра не може да се съвместява с доктрината за прераждането.
Впрочем няма нищо лошо
във вярата в прераждането в дохристиянския езически свят
или сред нехристияни, непознаващи още Христа. В тези вярвания намират израз някои правдиви предусещания и догаждания за истината за задгробната участ на човека: че човешкото съществуване прехвърля границите на смъртта; че делата ни, добри или лоши, ни засягат много по-дълбоко, отколкото е видимо и имат пряко отношение към задгробната ни участ; че в многообразието на човешки съдби има по-дълбоки и разумни основания от сляпата случайност и личната ни воля; че грехът и злото могат да бъдат преодолени и това зависи от нас и т. н.
Светлината на свещта е нещо безкрайно ценно и полезно в непрогледната нощ на неразбирането на света и нашето място в него. Ние обаче сме християни и тайната на човешкото ни съществуване и есхатологическа участ ни е разкрита ясно от Христа и отците на Църквата. На дневната светлина на Истината - Христос, разбираме колко фрагментарно, изкривено и наивно е било онова, което сме виждали на пламъка на свещта. С израстването във вярата, с живото приобщаване с Христа, естествено, всякакви учения несъвместими с Истината - Христос, би трябвало да отпадат, да отминават като детски болести с преминаването в по-горна духовна възраст.
Да не познаваш Истината и да я търсиш в едно или друго учение, е понятно и простимо. Но да вярваш в Христа, да ти е разкрита истината, а да продължаваш да търсиш обяснения за тайните на битието другаде освен в Христовото учение - това е безумие.
По нататък и за медитацията.Не искам някой да се обижда тук, но е време да поставим ясни граници, кое какво е.А никой на никого не оспорва правото да вярва в каквото пожелае.
Древната Църква и "прераждането"
Сред тези християни, които са преминали в своите духовни търсения през различни източни религии и окултни учения, се шири твърдението, че уж в древност в Евангелието открито и ясно се е говорело за прераждане на душите. Впоследствие (тук версиите са различни) на някой от по-късните събори или през Средновековието висшите йерарси на Църквата били цензурирали Свещеното Писание, като отстранили всички пасажи, в които се говорело за прераждането и това учение останало достъпно само за малцина избрани.
Ще оставим настрана въпроса какви са причините за разпространяването на това твърдение. Дали това са инсинуации, целящи дискредитирането на Църквата и поредното обвинение срещу нея, че санкционира познанието; дали това е опит на чужди за християнството вярвания да намерят своето потвърждение, като се домогват до авторитета на Евангелието; или просто начин за неофитите, непознаващи още християнското учение в дълбочина, да съвместят вярата, в която са привлечени от Христа, с довчерашните си убеждения. Така или иначе немалко хора от църковните среди са изкушени от подобни твърдения, затова не бива да подминаваме този факт, а да се опитаме да разберем доколко основателни са те.
Новият Завет и „прераждането”
Ще потърсим отговора най-напред в самия Нов Завет. По-специално ще видим как и кога е определен съставът на новозаветния сборник и дали в древните сборници е имало книги и пасажи, които не съществуват в Библияте, позната ни днес. За радост на изследователите на Свещеното Писание, както никой друг писмен източник, Новият Завет е достигнал до нас в удивително много запазени древни ръкописи - повече от 5 000, някои от които много близки по време до своя оригинал.
Книгите, влизащи в канона на Новия Завет, са написани през т. нар. апостолски период от историята на Църквата. В състава на Новия Завет влизат четирите Евангелия, Деяния на светите апостоли, 21 послания и книга Откровение. Написани са от Матей, Йоан и Петър от числото на 12-те апостоли, евангелистите Марко и Лука - спътници и сътрудници на върховните апостоли, Яков и Юда - братя Господни по плът, и апостол Павел - избран за благовестител след Възкресението на Христа. Книгите са писани по конкретни поводи за нуждите на различни църковни общини и отделни лица, но поради голямата ревност у християните да четат и разпространяват апостолските писания, те се преписвали и преминавали от община в община, а всяка новооснована църква получавала от своите основатели пълен сборник от свещените книги.
Поради големите разстояния между църковните общини достигането на едно или друго апостолско писание до всички църкви е изисквало време. Но запазени писмени паметници от II век (Мураториевият канон, сирийският превод на Новия Завет Пешито, свидетелствата на бележити църковници като Ириней Лионски, Тертулиан, Климент Александрийски) указват, че в първите векове на християнството във всички църкви са известни, разпространени и почитани като свещени едни и същи книги, а те са същите, които познаваме и днес. Съпоставянето на хилядите запазени ръкописи и десетките древни преводи на Новия Завет показва, че няма фрагменти в най-древните образци, които да са заличени от цензори и да липсват в текста на днешната ни Библия. Напротив, дори в днешния текст фигурират пасажи, които отсъстват в древните ръкописи. Това са 19 и 20 стих от 16 глава на Евангелието по Марк, 7-8 стих от 5 глава на Първото послание по св. ап. Йоан Богослов и разказът за прелюбодейката от Евангелието по ап. Йоан (Йоан 7:53 - 8:11). В тези пасажи определено няма и намек за прераждане.
Доказателство за ненакърнимостта на Евангелието можем да намерим и в един тъжен за Църквата факт - отпадането от Тялото й на цели национални църкви поради едни или други еретически отклонения от Православието. Още в V - VI век от единството на Църквата се отделят т. нар.
дохалкидонски източни църкви: арменската, коптската и сирийската
Те прекратяват всякакви отношения с Константинопол и Рим. Това ще рече, че ако някой в Константинопол или Рим би дръзнал да посегне на целостта на Евангелието и да цензурира някои пасажи, тези църкви не биха пропуснали да го изобличат. Пък и такова грубо посегателство лесно би могло да се докаже и сега при просто сравнение между Библиите на древните Източни църкви и нашата Библия. Такова сравнение би показало, че няма такива части, които отсъстват в латинските преводи, но съществуват в сирийските, или текстове, които ги има при коптите или арменците, а ги няма в славянските преводи. (Само отношението към „Откровение” е различно в различните времена и народи.)
Следователно твърдението, че в текста на Евангелието е имало пасажи, потвърждаващи учението за прераждането, които впоследствие са заличени, е невярно.
Но за да сме пределно обективни, ще оставим за момент Библията настрана и ще видим какво е било отношението на древните християни към прераждането, като разгърнем
писанията на най-древните църковни писатели
Става въпрос за апологетите или защитници на вярата, творили през II - III век. Ако доктрината за прераждането е била наистина изповядвана от християните от първите векове, то тя би следвало да намери израз и потвърждение в творенията на тези древни християнски писатели.
Творенията на апологетите са извикани от необходимостта новопоявилата се и все още неутвърдена християнска вяра да бъде защитена от нападките от страна на една като цяло враждебна към християнството среда: от езическата държава, невежата тълпа, езическите философи и не на последно място от заплахата различни чужди на християнството езически и еретически вярвания да нарушат чистотата на християнската вяра.
Тертулиан противопоставя остро доктрината за прераждането на вярата във възкресението. За този виден църковен писател от II в. вярата във възкресението е тази, която защитава истината за неповторимостта на човешката личност. „Ако бихме искали - пише той - да се пошегуваме кой в какво животно ще се превърне, можем в свободното си време да намерим много, казано по този въпрос у различните автори. Все пак нека си останем при нашето твърдение: че много по-достойно е да вярваш, че от човека пак човек ще се появи. И тъй като основа за завръщането е замисленият от Бога съд, то задължително трябва да излезе личност, за да получи Божията присъда за добрите си дела.”
Неговият съвременник Минуций Феликс вижда в доктрината за прераждането изопачено разбиране за възкресението. В своята апология на християнството „Октавий” той пише: „Що се отнася до възкресението, то най-прочутите от философите - най-напред Питагор, но главно Платон - са дали неясни и половинчати обяснения. Те учат, че след разпадането на телесните окови душите сами продължават да живеят вечно и отново, и отново преминават в нови тела. За да изопачат истината, добавят и това, че човешките души влизат в добитъка, птиците и дивите зверове. Това е твърдение, достойно не за сериозен философ, а за позволяващ си груби шеги автор на мимове”.
Св. Ириней Лионски изтъква вярата си във възкресението на всеки човек в цялата му духовно-телесна идентичност: „Така както всеки от нас приема създаденото от Бога тяло, така всеки има своя собствена душа. Бог не е беден и не страда от недоимък, за да не е в състояние на всяко тяло да даде своя душа.” („Срещу ересите”)
Св. Юстин Философ (умрял 167 г.) в попрището си на философ сам бил привърженик на платонизма и вярвал в прераждането. Преломен момент в живота му е разговорът му със старец християнин, когото среща на морския бряг. Този разговор по-сетнешният пламенен защитник на вярата в Христа и Възкресението предава в своя „Диалог с евреина Трифон”. Старецът точка по точка убедително оборва вярата на езическия философ в прераждането и не оставя у него и у читателите на това творение никакво място за съмнение.
Друг християнски писател от II век Атинагор от Атина пише цял трактат „За възкресението на мъртвите”, който не оставя никакво място за фантазиите на прераждането.
В своя фундаментален труд „Срещу Целз” големият богослов от първата половина на III в. Ориген казва по повод на учението за прераждането следното: „Да лекуваме тези, които страдат от глупавата вяра в прераждането.” И на друго място: „Не вярваме в странстването на душите, нито в това, че душите влизат в телата на неразумните животни.”
Порфирий (232-304), може би последният от големите философи на древността, коригира съществено доктрината за прераждането, като приема, че душите на хората след смъртта се завръщат само в човешки тела, а не в животински. Но отношението на Христовите последователи към прераждането остава непроменено.
Блажени Августин (354-430) полемизира, или по-скоро осмива учението на Порфирий, като казва: „Според трудовете на Платон човешките души след смъртта преминават в тела, и то дори в тела на животни. [...] На Порфирий това съвсем естествено не се е харесало. Той вярвал, че човешките души влизат само в човешки тела, естествено не в тези, които са напуснали, а в други, нови. Навярно се е срамувал да повярва в първото, не можейки да приеме мисълта, че майката, превърната евентуално в магарица, ще трябва да носи своя син; не се е срамувал обаче да вярва във второто, без да взема под внимание, че обърнатата в младо момиче майка би могла да се ожени за сина си.” „Колко по-прекрасно е - пише блаж. Августин - да вярваш в това, че душите само веднъж идват в собствените си тела, отколкото, че многократно преминават в различни тела.” А ето какво казва той за Платоновата теория за реминисценцията, възкресявана днес от някои привърженици на прераждането: „Платон, този прочут философ, се опитва да ни убеди, че душите са живели тук, на земята, още преди да се свържат с тялото. От това според него следвало, че познанието е по-скоро припомняне на вече познати неща, отколкото познаване на нови. Той разказва например за момче, което отговаряло на зададени му въпроси по геометрия като опитен учен. [...] Но това са лъжливи спомени, подобни на това, което най-често изпитваме в сънните бълнувания. Случва се, такива сънища да навестяват хората дори наяве, причина за което са злите и лъжливи духове, за които е много важно да съществуват такива фалшиви представи за странстването на душите, за да въведат хората в заблуждение”.
Струва ми се, че тези свидетелства, макар и кратки, са напълно едно-значни и достатъчни, за да илюстрират какво е било отношението на древната Църква към учението за прераждането.
Разбира се, в синкретическата Римска империя, в която свободно са шествали всевъзможни религии и учения, идеята за прераждането е била широко разпространена и добре известна на християните. Но изследването на християнските писмени паметници от онези времена не дават никакво основание да се предполага, че някога учението за прераждането е намирало добър прием сред последователите на Христа. Напротив, древните християни ясно разбирали смисъла на Възкресението и неговата дълбока несъвместимост с чуждите на Евангелието вярвания за съдбата на човека след смъртта.
Днес като че ли е намаляло дори сред най-ревностните християни съзнанието за това, колко централно място в християнството заема Възкресението и че тази вяра не може да се съвместява с доктрината за прераждането.
Впрочем няма нищо лошо
във вярата в прераждането в дохристиянския езически свят
или сред нехристияни, непознаващи още Христа. В тези вярвания намират израз някои правдиви предусещания и догаждания за истината за задгробната участ на човека: че човешкото съществуване прехвърля границите на смъртта; че делата ни, добри или лоши, ни засягат много по-дълбоко, отколкото е видимо и имат пряко отношение към задгробната ни участ; че в многообразието на човешки съдби има по-дълбоки и разумни основания от сляпата случайност и личната ни воля; че грехът и злото могат да бъдат преодолени и това зависи от нас и т. н.
Светлината на свещта е нещо безкрайно ценно и полезно в непрогледната нощ на неразбирането на света и нашето място в него. Ние обаче сме християни и тайната на човешкото ни съществуване и есхатологическа участ ни е разкрита ясно от Христа и отците на Църквата. На дневната светлина на Истината - Христос, разбираме колко фрагментарно, изкривено и наивно е било онова, което сме виждали на пламъка на свещта. С израстването във вярата, с живото приобщаване с Христа, естествено, всякакви учения несъвместими с Истината - Христос, би трябвало да отпадат, да отминават като детски болести с преминаването в по-горна духовна възраст.
Да не познаваш Истината и да я търсиш в едно или друго учение, е понятно и простимо. Но да вярваш в Христа, да ти е разкрита истината, а да продължаваш да търсиш обяснения за тайните на битието другаде освен в Христовото учение - това е безумие.
По нататък и за медитацията.Не искам някой да се обижда тук, но е време да поставим ясни граници, кое какво е.А никой на никого не оспорва правото да вярва в каквото пожелае.
.............
- не ми е ясно защо в настоящия си живот трябва да поправяш нещо от миналия, което дори не помниш какво е било?
..........
- не ми е ясно защо в настоящия си живот трябва да поправяш нещо от миналия, което дори не помниш какво е било?
..........
gerik, в историята ти за твоя път към вярата забелязах някои моменти, които и на мен са се случвали. С тази разлика, че аз не съм повярвала и родителите ми не са ме карали на всяка цена да съм атеист, оставиха ме аз да си избера. Мисля, че е било напълно нормално случилото се с теб - била си в пубертета, имала си бунтарски дух и ако и родителите ти са искали да те възпитават в атеизъм, ти един вид си направила на пук. Това са си разни мои размишления.
Аз също минах през подигравките към вярващите до уважението и зачитането на свободния избор, което изпитвам сега. Все още обаче се гневя на някои вярващи, които говорят за магии и уроки.
Писах за магиите и за СИНДРОМА в БГ .Това е истина което съм писала.....ама кои ли чете... май работата стана всеки си пише и си чете сам постингите 
Българите вярваме повече в магии и уроки отколкото в Бог.И висим по опашки да ни " развалят" магия или да ни гледат на кафе!!!Който ходи да му гледа на кафета и тем подобни..не е истински вярващ,понеже отива точно при тези за които Хрситос казва"врачки и звездобройци..."След като се вярва 100% в Бог,как може да се допусне мисълта и страха от магия??Значи нямаме пълна вяра ...или Бог е безсилен тоагава...или не спазваме заръките на Христос който е казал да стоим длече от такива врачки. За мен хората които вярват в магии са слаби хора,без воля и вяра в Себе си и в Бог и ж Христос..и т.н.....затова им се случват,понеже са слаби и имат страх .Аз го описах това.Хората преживяват това от което се страхуват.Ужасна тема(за магиите имам впредвид)Не ми се пише повече за това..
Българите вярваме повече в магии и уроки отколкото в Бог.И висим по опашки да ни " развалят" магия или да ни гледат на кафе!!!Който ходи да му гледа на кафета и тем подобни..не е истински вярващ,понеже отива точно при тези за които Хрситос казва"врачки и звездобройци..."След като се вярва 100% в Бог,как може да се допусне мисълта и страха от магия??Значи нямаме пълна вяра ...или Бог е безсилен тоагава...или не спазваме заръките на Христос който е казал да стоим длече от такива врачки. За мен хората които вярват в магии са слаби хора,без воля и вяра в Себе си и в Бог и ж Христос..и т.н.....затова им се случват,понеже са слаби и имат страх .Аз го описах това.Хората преживяват това от което се страхуват.Ужасна тема(за магиите имам впредвид)Не ми се пише повече за това..
.............
- не ми е ясно защо в настоящия си живот трябва да поправяш нещо от миналия, което дори не помниш какво е било?
..........
- не ми е ясно защо в настоящия си живот трябва да поправяш нещо от миналия, което дори не помниш какво е било?
..........
gerik, в историята ти за твоя път към вярата забелязах някои моменти, които и на мен са се случвали. С тази разлика, че аз не съм повярвала и родителите ми не са ме карали на всяка цена да съм атеист, оставиха ме аз да си избера. Мисля, че е било напълно нормално случилото се с теб - била си в пубертета, имала си бунтарски дух и ако и родителите ти са искали да те възпитават в атеизъм, ти един вид си направила на пук. Това са си разни мои размишления.
Аз също минах през подигравките към вярващите до уважението и зачитането на свободния избор, което изпитвам сега. Все още обаче се гневя на някои вярващи, които говорят за магии и уроки.
Идеята за прераждане ми звучи толкова абсурдно, колкото идеята за възкресение.
Според мен както раждането е началото, така смъртта е краят.
Според мен както раждането е началото, така смъртта е краят.
Искам да споделя защо аз вярвам в прераждаденто.Срока 70 години живот е прекалено кратък за каквото и развитие и усъвършенстване да става въпрос.Не ни е дадено да помним преражданията си в "сегашното прераждане" или нека го кажем в сегашия ни живот,понеже всяка прераждане е само за себе си.Има моменти обаче които ни се струват познати,че сме виждали еди кое си място...но сме сигурни и знаем че (сега) не сме ходили там никога! Откъде го познаваме,(душата го помни!) Дежаву/Dejavje/...тоест това е спомен от "предшен" живот....Да си представим че помним да кажем последните си 3 прераждания.В всяко от тях си бил 3 рзлични човека.Ако ги изживяваш сега и трите едновременно,представи си кака ще се чувстваш,ще стане пълно обърквне в сегашния ти живот което може да доведе човек до умственни отклонения .Примерно мисълта че си бил нещо друго което не си сега...няма да ти дава покой...и само ще сравняваш себе си през цялото време..всичко ще е хаос. Затова информацията е "скрита"..складирана понеже душата помни и има техники за припомняне на бившите ни животи. С специални упражнения и техники се тренира мозъка "да се върне и си спомни",макар че повечето автори не го препоръчват,поради причината която обясних по горе.
Книга на Едгар Кейси"Mожете да си спомните предишните животи".. е една от книгите които дава тези техники и упражнения.Горещо препоръчвам книгата на хора имащи съмнeния към преражданията.И аз имах преди години...,...там ще намерите всички отговори на които искате.Прераждане има...дадено ни е като шанс..."Бог не желае нито една душа да погине,и от самото начало е приготвил всекиму път за спасение" (262-562-ри Пем.3:9)След като е казана така,Смърта ли е спасението според вас?!
.......................................................................
........................................................................
Браво..
.Сега си мо го върнахте ...значи сме квит Вече писах че си признах някои неща.Нека сложим точка на раздора.
Не ни е дадено да помним преражданията си в "сегашното прераждане" или нека го кажем в сегашия ни живот,понеже всяка прераждане е само за себе си.
Рози, тогава какъв е смисъла от прераждането и все на земята?
Ако няма прераждане един грешник попаднал в ада в 307г. и друг със същата съдба през 2007г. и ако предсказанията за края на света се сбъднат в 2008г., защо единия ще се мъчи 1700 години повече? Само защото се е родил по рано?
Идеята за прераждане ми звучи толкова абсурдно, колкото идеята за възкресение.
По пътя на логиката да.
Според мен както раждането е началото, така смъртта е краят.
Твърде е кратък е живота за да оправдае толкова много жертви направени за него.
Рози, тогава какъв е смисъла от прераждането и все на земята?
Ако няма прераждане един грешник попаднал в ада в 307г. и друг със същата съдба през 2007г. и ако предсказанията за края на света се сбъднат в 2008г., защо единия ще се мъчи 1700 години повече? Само защото се е родил по рано?
Идеята за прераждане ми звучи толкова абсурдно, колкото идеята за възкресение.
[/quote]
Някак си много хубаво и логично е обяснено...поне за мен.
За мен "да попаднеш в Ада е"..... Както си го направиш сам...Ако не вярваш в Бог в продължение на 307 години,значи животат ти е "ще е Ад" ... понеже няма да е в хармония с любовта и добротта,тоест с Божиите закони.Ада е на земята.
И за другия грешник така щом като 1700 години,все отрича БОГ и не вярва и не вярава и прави злини,убива,мрази. т.н....ами и неговият жовот "ще е Ад".Сами си го правят.От тях зависи колко години ЖИВОТА ЩЕ ИМ Е АД....и колко години ще е дълъг Aдът.
Бог не ни наказва за лошите дела и праща в "АД",по-скоро Бог поради безкраината си любов към нас хората ни дава възможност да видим какви са нежеланите последствия от нашите лоши дела.Такa имаме шанс да се НАУЧИМ да вземаме по-добри решения.
Не би било разумно да очакваме че можем да преодолeeм последствията от всички тези решения в рамките само на един живот.Вместо това ни е даден шанса да живeeм много пъти за да намерим истинският път към добротата...Бог.
Ада като място за мъчения няма.Бог изпълнен с доброта не би създал такова място. Всичко за Ада е в преносен смисъл..Ада е в нашата душа която е празна и злобна,завистлива и не е приела Бог..Живота на такава душа(хора) е АД. И обратното за Рая, душа вършеща добри дела раздаваща любов наоколо ще живее като в Рай,понеже е в хармония с Божественото...
Мислиш ли че всички на земята са го намерили(пътят) и стигнали до Бога когато са на 80 години и умират?
Само не е ясно по какви стандарти си "изкупваш греховете" и ако направиш нещо то трябва да следва определено нещо което трябва да напрвиш за да си заличиш греха (ако вярваме в прераждане), къде са написани тези последствия.
А какво ще стане ако Божия стандарт за изкупване на греховете е "Заплатата за греха е смърт!". Говорим дори за най-малкото прегрешание, лъжа или да се развикаш на някого....А по колко грехове правим на ден и колко пъти ще трябва да умираме....И тези които вярват в прераждането, преди казаха, че вярват, че Христос е умрял за греховете им...не се ли получава безмислие. Защо трябваше да умира за нас, ако може сами да си изкупим греховете..
Чудите се как може един човек умрял преди и умрял сега ще се мъчат различно време. Просто те не се мъчат, душите им изчакват Големия съд в така нареченото Аврамово лоно. След съда когато всеки човек ще се яви пред Бога ще бъде определено кой къде ще отиде. От друга страна имайте в предвид, че за Бог годините са без значение и те не се измерват с нашите човешки представи. Той има цяла вечност пред себе си. Душите на хората ще бъдат в рая или ада цяла вечност, какво са няколко години...
Но най-същественото е, че "заплата за греха е смърт" и ние не сме в състояние да се самоосъвършенстваме. Защото, ако някой каже, че е без грях е лъжец. Можете ли да ми покажете човек достигнал нирвана?...Ако всеки погледне в сърцето си, безпристрасно, ще открие много зло. Много хора правят много добри неща но в същото време мотивите с които ги правят не са добри....Добри хора няма и за това имаме нужда от спасение.
А какво ще стане ако Божия стандарт за изкупване на греховете е "Заплатата за греха е смърт!". Говорим дори за най-малкото прегрешание, лъжа или да се развикаш на някого....А по колко грехове правим на ден и колко пъти ще трябва да умираме....И тези които вярват в прераждането, преди казаха, че вярват, че Христос е умрял за греховете им...не се ли получава безмислие. Защо трябваше да умира за нас, ако може сами да си изкупим греховете..
Чудите се как може един човек умрял преди и умрял сега ще се мъчат различно време. Просто те не се мъчат, душите им изчакват Големия съд в така нареченото Аврамово лоно. След съда когато всеки човек ще се яви пред Бога ще бъде определено кой къде ще отиде. От друга страна имайте в предвид, че за Бог годините са без значение и те не се измерват с нашите човешки представи. Той има цяла вечност пред себе си. Душите на хората ще бъдат в рая или ада цяла вечност, какво са няколко години...
Но най-същественото е, че "заплата за греха е смърт" и ние не сме в състояние да се самоосъвършенстваме. Защото, ако някой каже, че е без грях е лъжец. Можете ли да ми покажете човек достигнал нирвана?...Ако всеки погледне в сърцето си, безпристрасно, ще открие много зло. Много хора правят много добри неща но в същото време мотивите с които ги правят не са добри....Добри хора няма и за това имаме нужда от спасение.
Само не е ясно по какви стандарти си "изкупваш греховете" и ако направиш нещо то трябва да следва определено нещо което трябва да напрвиш за да си заличиш греха (ако вярваме в прераждане), къде са написани тези последствия.
А какво ще стане ако Божия стандарт за изкупване на греховете е "Заплатата за греха е смърт!". Говорим дори за най-малкото прегрешание, лъжа или да се развикаш на някого....А по колко грехове правим на ден и колко пъти ще трябва да умираме....И тези които вярват в прераждането, преди казаха, че вярват, че Христос е умрял за греховете им...не се ли получава безмислие. Защо трябваше да умира за нас, ако може сами да си изкупим греховете..
Чудите се как може един човек умрял преди и умрял сега ще се мъчат различно време. Просто те не се мъчат, душите им изчакват Големия съд в така нареченото Аврамово лоно. След съда когато всеки човек ще се яви пред Бога ще бъде определено кой къде ще отиде. От друга страна имайте в предвид, че за Бог годините са без значение и те не се измерват с нашите човешки представи. Той има цяла вечност пред себе си. Душите на хората ще бъдат в рая или ада цяла вечност, какво са няколко години...
Но най-същественото е, че "заплата за греха е смърт" и ние не сме в състояние да се самоосъвършенстваме. Защото, ако някой каже, че е без грях е лъжец. Можете ли да ми покажете човек достигнал нирвана?...Ако всеки погледне в сърцето си, безпристрасно, ще открие много зло. Много хора правят много добри неща но в същото време мотивите с които ги правят не са добри....Добри хора няма и за това имаме нужда от спасение.
А какво ще стане ако Божия стандарт за изкупване на греховете е "Заплатата за греха е смърт!". Говорим дори за най-малкото прегрешание, лъжа или да се развикаш на някого....А по колко грехове правим на ден и колко пъти ще трябва да умираме....И тези които вярват в прераждането, преди казаха, че вярват, че Христос е умрял за греховете им...не се ли получава безмислие. Защо трябваше да умира за нас, ако може сами да си изкупим греховете..
Чудите се как може един човек умрял преди и умрял сега ще се мъчат различно време. Просто те не се мъчат, душите им изчакват Големия съд в така нареченото Аврамово лоно. След съда когато всеки човек ще се яви пред Бога ще бъде определено кой къде ще отиде. От друга страна имайте в предвид, че за Бог годините са без значение и те не се измерват с нашите човешки представи. Той има цяла вечност пред себе си. Душите на хората ще бъдат в рая или ада цяла вечност, какво са няколко години...
Но най-същественото е, че "заплата за греха е смърт" и ние не сме в състояние да се самоосъвършенстваме. Защото, ако някой каже, че е без грях е лъжец. Можете ли да ми покажете човек достигнал нирвана?...Ако всеки погледне в сърцето си, безпристрасно, ще открие много зло. Много хора правят много добри неща но в същото време мотивите с които ги правят не са добри....Добри хора няма и за това имаме нужда от спасение.
Не може изведнъж да се пречистим иизкупим след толкова натрупани грехове.Това става постепенно...Тоест не можем за един живот да успеем....
Права си,няма безгрешен човек,и които мисли че е...е глупак.Смърта описана в библията е в преносен смисъл. Душата е ве4на...няма смърт за душата... Ние СМЕ "Души". Душа която не е пълна с доброта,любов,състрадание,...тя е празна... мъртва душа.
Няма истински "Раи "за такава душа..тя винаги ще си живее както ти каза "вечно в "Ада" (Си). И обратното, добрата душа ще е спасена от "смърта"(от празнотата) понеже е пълна с любов,радост,милосърдие,състардание...такава душа е щастлива душа и животът на тази душа "ще е вечен Рай".
В същия ред на мисли - на мен пък не ми е ясно, защо трябва да си вярващ заради нещо, което още не си видял, имам предвид това, което казват за след смъртта.
[
[
Книга на Едгар Кейси"Mожете да си спомните предишните животи".. е една от книгите които дава тези техники и упражнения
[/quote]
противоречиш си - веднъж било опасно, авторите не го препоръчвали, пък ей на - едгар кейси ги давал тези упражнения. той е доста противоречива фигура според мен.
уф много противоречия станаха
В същия ред на мисли - на мен пък не ми е ясно, защо трябва да си вярващ заради нещо, което още не си видял, имам предвид това, което казват за след смъртта.
[
[
Книга на Едгар Кейси"Mожете да си спомните предишните животи".. е една от книгите които дава тези техники и упражнения
противоречиш си - веднъж било опасно, авторите не го препоръчвали, пък ей на - едгар кейси ги давал тези упражнения. той е доста противоречива фигура според мен.
уф много противоречия станаха
[/quote]
Аз не Не виждам притиворечие тук .Казах че повечето автори които пишат такива книги за техники, самите ТЕ(а не други автори....) не препоръчват дa се ровиш в миналите си прераждания,За да не "луднеш"... Но не ти забраняват ако иска6 да се ровиш. Тоест те не ти дават гаранциция че това би ти "харесало"...Те ти дават възможност "ако евентуално искаш да разбереш кои си бил"...не е препоръчително(те казват),но Не го забраняват...избора е твой!
Недей уф-ка ами се опитаи да проследиш мисълта ми.....не е толкова сложно де.
migito,
ЛОНО АВРАМОВО — най-хубавото място в рая, където пребивават съвършените праведници.
Ада и рая за душите, преди страшния съд, рая на небето, ада неизвестно къде. Според църквата след смърта душата е безсилна - не може да се покае, да помоли за прошка ......, но живите останали на земята могат да променят съдбата й, като се молят за нея /душата на мъртвия/. Ясно ми е, че за Бог годините са без значение, но за душата .... в ада, дали и там е така.
Тази вечер гледах в Часът на М.Цветков как затворници - бивши и настоящи са повярвали в Господ и са се разкаяли. Чух и една майка, чиято дъщеря е убита от човек, който е възможно да е сред тези повярвали и покаяли се. Те ще бъдат спасени - поне теоретично имат този шанс. Как ще се спаси майката?
А какво гарантира, че във второто си прераждане ще изкупиш всичко от първото и няма да имаш нови. Получава се зацикляне. Говоря да се преродиш на земята.
ЛОНО АВРАМОВО — най-хубавото място в рая, където пребивават съвършените праведници.
Ада и рая за душите, преди страшния съд, рая на небето, ада неизвестно къде. Според църквата след смърта душата е безсилна - не може да се покае, да помоли за прошка ......, но живите останали на земята могат да променят съдбата й, като се молят за нея /душата на мъртвия/. Ясно ми е, че за Бог годините са без значение, но за душата .... в ада, дали и там е така.
..Добри хора няма и за това имаме нужда от спасение.
Тази вечер гледах в Часът на М.Цветков как затворници - бивши и настоящи са повярвали в Господ и са се разкаяли. Чух и една майка, чиято дъщеря е убита от човек, който е възможно да е сред тези повярвали и покаяли се. Те ще бъдат спасени - поне теоретично имат този шанс. Как ще се спаси майката?
Не може изведнъж да се пречистим иизкупим след толкова натрупани грехове.Това става постепенно...Тоест не можем за един живот да успеем....
А какво гарантира, че във второто си прераждане ще изкупиш всичко от първото и няма да имаш нови. Получава се зацикляне. Говоря да се преродиш на земята.