Много е важно как се е чувстваш.
- Публикувана: 2 септ. 2023, 00:35 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2023, 23:46 ч.
И аз не знам
Миличка, ако си била на разнообразна работа и си се срещала с различни приятни хора, напълно възможно е рязката промяна да ти се отрази. Слагам в скрит текст, защото е дълго.
Скрит текст:
Аз имах след чудесна професия и среда дълго майчинство с две деца, когато открих форума за първи път (сега са тийнове) и ми помогна да се разнообразявам чрез някаква комуникация, тъй като около мен всички бяха супер заети и се чувствах изолирана. Нямах никакво желание да се запознавам на детската площадка с майки, с които пак да си говорим за децата, имах нужда от други теми.
Абонирах се за едно спиание, в което публикуват всички събития, които могат да се посещават с деца (и без) и сама си правех ежедневието разнообразно. С децата от една възраст нагоре стана супер интересно - пекохме сладки, пластелини, рисувахме, правехме си сами материали по Монтесори, собственоръчни картички, кутии, даже плетохме
Качвахме се на влака и ходехме в някакви други градове, села. Разгледохме всичко в околните области - църкви, къщи, езера, поляни..
Веднъж изкарахме пневмония всички един след друг, валеше, беше мъгливо и гадно седмици наред - и усетих, че нещо се сдухвам. Грабнах децата и срещнах майка и татко в Гърция. "Ето ви децата, на крака ги водя - гледайте ги, аз имам нужда от вино и хубава музика." Мъжът ми бачкаше 50 часа седмично тогава, кога да ги гледа той..
Задължително излизах една вечер седмично, а после две с приятелки, както и правех спорт - първо през деня (групата беше за майки с деца), а после ходех да тичам вечер по десет километра три пъти седмично. С мъжа ми - всяка събота (имахме детегледачка за вечерта). Особено тези неща ми помогнаха много.
И в един момент тръгнах на работа - на половин ден, после на 30 часа, на цял... Пак влязох в ритъм и виждях, че всъщност нищо не съм изпуснала на работа, а времето с децата ми е било супер забавно
Абонирах се за едно спиание, в което публикуват всички събития, които могат да се посещават с деца (и без) и сама си правех ежедневието разнообразно. С децата от една възраст нагоре стана супер интересно - пекохме сладки, пластелини, рисувахме, правехме си сами материали по Монтесори, собственоръчни картички, кутии, даже плетохме
Качвахме се на влака и ходехме в някакви други градове, села. Разгледохме всичко в околните области - църкви, къщи, езера, поляни.. Веднъж изкарахме пневмония всички един след друг, валеше, беше мъгливо и гадно седмици наред - и усетих, че нещо се сдухвам. Грабнах децата и срещнах майка и татко в Гърция. "Ето ви децата, на крака ги водя - гледайте ги, аз имам нужда от вино и хубава музика." Мъжът ми бачкаше 50 часа седмично тогава, кога да ги гледа той..
Задължително излизах една вечер седмично, а после две с приятелки, както и правех спорт - първо през деня (групата беше за майки с деца), а после ходех да тичам вечер по десет километра три пъти седмично. С мъжа ми - всяка събота (имахме детегледачка за вечерта). Особено тези неща ми помогнаха много.
И в един момент тръгнах на работа - на половин ден, после на 30 часа, на цял... Пак влязох в ритъм и виждях, че всъщност нищо не съм изпуснала на работа, а времето с децата ми е било супер забавно
Надявам се да е така. Все пак не съм непрестанно в някакво кофти настроение. На моменти яко се сдухвам, на моменти усещам прилив на енергия и положителни емоции, а през повечето време се чувствам ок. Но качих някой и друг кг, което допълнително ме кара да се чувствам зле, а не е като да се тъпча с боклуци или да не се движа. Но сама съм си виновна, защото за някои неща ми липсва воля и мотивация.
Аз с бременността качих съвсем малко, които свалих веднага с и след раждането. Но месеци по-късно, сравнително наскоро всъщност, качих малко, а нито да се храня по-различно, нито пък да нямам движение. И не знам тези кг дали са причина за кофти настроението ми на моменти, или ги качих след като почнах да не се чувствам съвсем ок.
Килограмите се свалят, не се самонаказвай излишно. Обаче наистина виж щитовидната жлеза - не е заради килограмите само, а, като цяло картината, която описваш, звучи на такъв проблем 
Скрит текст:
При мен проблемът започна много рано, бях на 20 години. Първо даде газ и ме направи 46 килограма (168 съм висока), а, като прегоря, качих шест-седем килограма за месец. Хората ми правеха комплименти, че изглеждам вече нормално, а само един лекар се усети, че нещо не е наред с тези екстремни разлики. Пусна ми изследвания, прати ме на специална камера и се оказа автоимунна намалена функция.
Явно, като е работила извънредно, тялото я е нападнало, за да я спре и наистина се е получило така. Вкарахме я в норма за шест месеца и всичко се нормализира. От години съм на най-ниската доза, тежа 51-52 килограма без да се налага да гладувам. Нямам апатия или като цяло "настроения", въобще съм забравила за нея.
Явно, като е работила извънредно, тялото я е нападнало, за да я спре и наистина се е получило така. Вкарахме я в норма за шест месеца и всичко се нормализира. От години съм на най-ниската доза, тежа 51-52 килограма без да се налага да гладувам. Нямам апатия или като цяло "настроения", въобще съм забравила за нея.
Според мен раждането на първото дете слага край на пълното ни безгрижие преди това. Не че не сме живели, работили, решавали проблеми. Но да носиш пълна отговорност за друг човек - понякога изисква известен период на пренагласа. Поне аз го имах. Не си вече момиче, не е като преди.
Имала съм много променливи настроения покрай бебета, болести, раждане. Достатъчно е някое от децата да е болно и целия ми организъм минава в някакъв защитен режим, голям стрес ми е. (Нямала съм здравословни проблеми в тези периоди като щитовидна жлеза и други. Просто не сме машини все пак.)
Имала съм много променливи настроения покрай бебета, болести, раждане. Достатъчно е някое от децата да е болно и целия ми организъм минава в някакъв защитен режим, голям стрес ми е. (Нямала съм здравословни проблеми в тези периоди като щитовидна жлеза и други. Просто не сме машини все пак.)
Майка ми е с проблем на щитовидната жлеза от доста години. Съответно приема лекарства и качи доста килограми. Донякъде ме е страх, че ако се окаже и при мен такъв проблем и ми изпишат лекарства, ще напълнея повече. Не знам дали има такава зависимост, де - приятелка също е с проблем на щитовидната, но в тяло си е супер.
Аз с бременността качих съвсем малко, които свалих веднага с и след раждането. Но месеци по-късно, сравнително наскоро всъщност, качих малко, а нито да се храня по-различно, нито пък да нямам движение. И не знам тези кг дали са причина за кофти настроението ми на моменти, или ги качих след като почнах да не се чувствам съвсем ок.
И аз съм така, качих след като родих и се оказах с ИР след бременността и с нея се боря в момента.
аз тогава качих около 1г на детето.