И аз не знам

  • 4 580
  • 99
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 751
Така е, темата е за лични мнения. Аз съм силно ЗА ходенето на специалист, но си го пазя за истински тежки ситуации. Тази на мен не ми изглежда такава, но не съм в главата на авторката.
т.е. си била в тежка ситуация на психиатър, по твоите думи? Това противоречи на предишния пост

# 31
  • Мнения: 1 704
И аз бях така. Отдавам го на тоталната промяна в начина на живот и признавам си, имам достатъчно време да си мисля за глупости. При мен различното беше, че постоянно си мислих, че нещо лошо ще се случи с мен, с детето или с мъжът ми. Всякакви сценарии, от които не можех да спя нормално. Хормоните са ми супер, бях и на ендокринолог, всичко е супер. Определено излизането на въздух, да се видя с приятелка или да отида на театър дори 1 път месечно ми се отрази добре. Никога не съм стояла толкова време у дома, определено не съм такъв тип, домошарка или домакиня, имах хубава работа, много контакти с хора и в един момент с бебето у дома ми трябваше време да се адаптирам. А имам кротко бебе, представям си ако беше друго...
Както са те посъветвали виж хормоните, излизай да разтоварваш и си запълвай времето с приятни за теб неща. Flowers Hibiscus

# 32
  • Мнения: 12 468
Аз изкарах дълго време с деца в градинска възраст и работа, завихрена от какви ли не задължения в едно състояние, в което нищо не ми се правеше, нищо не ме радваше и се чувствах постоянно уморена. Сутрин се събуждам с мисълта кога ще си легна, ни си мислех че е просто от натовареното ми ежедневие. В един момент отидох на лекар и той ми каза или е щитовидната жлеза, или е депресия. Оказа се щитовидната жлеза и нещата рязко се промениха и изведнъж ми се върна желанието за живот. 😀
Така че и аз бих препоръчала първо да си видиш здравословно как си и ако всичко е наред, помисли за терапевт. Няма нужда да е психиатър и да ти изписва лекарства, но един терапевт, който да ти помогне да си подредиш мислите, вероятно ще съкрати процеса на лутане какво ти е и как да се справиш.

# 33
  • Мнения: 19 024
Да, била съм в тежка ситуация. Едвам ходех, едвам спях и не се хранех.

# 34
  • France
  • Мнения: 13 376
Внимавайте с терапевтите и психоаналитиците. За психиатър се учи 10 години, за психолог - 5, за психотерапевт (според държавата) 400 часа лекции, а често психоаналитиците нямат никакъв задължителен минимален праг, нито метод.

Последна редакция: сб, 02 сеп 2023, 14:24 от Philomena

# 35
  • Мнения: 7 147
Много ви благодаря за мненията, дами! За мен най-логично е да има някакъв проблем с хормоните и май е редно да ги изследвам. За другото - честно казано само в началото на майчинството се чувствах зле, но свикнах. Детето ми си спи, съответно аз се наспивам, мъжът ми ми помага доста, не усещам да имам нужда от допълнителна помощ от баби. Няма някакви промени вкъщи. Дните са ми общо взето едни и същи, но имам и достатъчно време за всичко.
Тези продължителни жеги страшно ме напрягат и хич не ми понасят.

# 36
  • France
  • Мнения: 13 376
... Дните са ми общо взето едни и същи...
Ако си човек свикнал на интелектуален труд и амбиция, това е убийствено. Все едно да имаш ферари и да го пуснеш на първа на магистралата. Ще му прегори двигателя.

# 37
  • Мнения: 7 147
Преди това работата ми беше много динамична, променяща се, свързана с много мисловна дейност.

# 38
  • Мнения: 5 751
Преди това работата ми беше много динамична, променяща се, свързана с много мисловна дейност.
Еми ето.
Без да те познавам и от бегли засичания съм те запомнила, че се палиш (и от името личи) по темите.
Демек, търсиш емоция, различна от ежедневието.
В цикъл си, който ще продължи дълго. Намери си баланса.
(А иначе съм за профилактични изследвания веднъж годишно на каквото се сетиш, ако там всичко е ок си действаш със спорт и разнообразяване по интереси 🙂)

# 39
  • Мнения: 20 438
Именно. Рутината е самоубийствена понякога.

# 40
  • Мнения: 1 704
Преди това работата ми беше много динамична, променяща се, свързана с много мисловна дейност.

Мда, същата история. И аз си мислех, че е хормони, но стигнах до извода, че е от промяната в начина на живот. Когато си бил активен и социален, в един момент точно обратното е нормално според мен. Нямаш нужда от психиатри и психолози според мен. Има жени, които им хареса да си стоят у дома, но аз ще полудея. 2-3 дни ако не изляза и се побърквам. Не ме свърта у дома, стягат ме тия 4 стени дето се вика 😄

# 41
  • Мнения: 19 024
И при мен е така. Ако бях карала дълги майчинства, щях да имам и жълта книжка вече.

# 42
  • София
  • Мнения: 39 136
Аз и двата пъти втората година на майчинството щях почти да превъртя и си намерих работа на непълен ден.

# 43
  • France
  • Мнения: 13 376
На мен ми помогна неимоверно уикенди по женски в други страни. Понеже всички сме по чужденеция. Самият факт, че си взимаш куфарчето и излизаш от зоната на комфорт е лековит.

# 44
  • Мнения: 7 147
И аз в началото си мислех, че бих се побъркала, ако си стоя вкъщи 2 години. Времето минаваше супер бавно. Но свикнах, успокоих се и времето сякаш се позабърза (поне така го усещам).

Общи условия

Активация на акаунт