Моля за съвет/Раздяла

+1
Много разумно го е казала Дивасо.

За аборта - природата е премахнала нежизнеспособен плод, повярвай и. Така сме възпитавани и учени. С годините и комерсиализацията на акушерството и гинекологията, се тиражират други представи, които виждаш, са доста пагубни.

 Чакат те твоето дете и твоята любов някъде напред.

Поплачи, излизай на въздух, дай си време.

Много благодаря за времето което отделяте за да помогнете на някого, който не познавате, никога не съм вярвала, че най-голяма подкрепа и истински съвети ще намеря във форум. Точно такива думи в подобен момент могат да ти дадат невероятна сила за да се изправиш. Отново благодаря и силно ви прегръщам. ❤️

Моето мнение се припокрива с останалите.
Вие с този мъж пак сте щели да се разделите в един момент. Ако имахте и дете, щеше да ти е още по-трудно. Наистина природата си знае работата, плодът е бил с някакви увреждания, за да го абортираш.
В момента не си даваш сметка, но след време ще разбереш, че всъщност някаква сила те е пазила - и от дете с увреждане, и от партньор, който не може и няма да ти бъде стабилна опора.
Няма нищо лошо в това да тъгуваш и да плачеш. Даже трябва да плачеш, да викаш, да ругаеш, за да се пречистиш... И това ще мине.

Да бъда честна, мисля, че и двете.. Премеждията ни в началото запознаха заради друга жена от неговото минало, която той доведе с него, впоследствие доверието ми с времето доста намаля и станах подозрителна което до голяма степен повлия на отношенията ни, след това се появи и бременността за която дори не бях мечтала няколко месеца по-рано, в момента който чух сърчицето сякаш всичко в мен се обърна и наистина почуствах, че в мен расте живот, тогава започнах да мечтая, да живея във фантазията за семейство, за това да бъда майка, за това да го закрилям и обичам, но не продължи дълго .. Мисля, че той наистина се уплаши от подобно сериозно обвързване и отговорност и в момента в който загубихме бебчето, сякаш на него му олекна, започна да говори неща от сорта " Ние не трябва да сме заедно, много се караме, не можем да го преодолеем, искам да съм сам и да имам живота на свободен човек, че бил сигурен, че аз съм неговата жена, но не сега, че ме обича и съм най-истинската му любов, но трябвало да се разделим". След това се наложи да ме оперират и нещата сякаш утихнаха временно до момента в който не се изправих отново на крака и на него отново му се прииска да е сам и свободен, сякаш той си беше свършил неговата "работа", аз вече съм добре и той може да поеме по пътя си.. От една страна го разбирам, много му дойде и може би наистина не в готов за подобни ангажименти, от друга, точно в момента в който моя свят рухна, той просто си тръгва с оправданието, че му се живее.. Не е първата ми сериозна връзка, но сякаш за първи път се влюбих толкова много и някак си по детски, така, че бях готова да му дам всичко което имам и може би за това ми е толкова трудно просто да продължа напред.

Момиче, знам, че ти е тежко в момента, но Господ те е опазил. Нямали сте бъдеще заедно!
Поплачи сега, и започвай на чисто!

Знам колко е трудно, но ако имаш възможност остани за известно време при родителите си. Така няма да си сама и да мислиш глупости. Преди години и аз бях съсипана след раздяла, но прибирайки се при тях и с времето свикнах. Даже сега съм по - добре и си казвам как може да съм ревала за този скапаняк. Един ден в живота ти ще влезе много по - добър мъж от този.

Да, нормално. Всеки си обича илюзиите. Понякога човек толкова си затваря очите и му се иска всичко да е истина. Семейство, идилия и подобни. То няма как да стане при това положение да започне една жена да крои планове. Явно е имало тръпка, голяма любов, обаче на мен ми прилича на гнусно предателство от негова страна или е недорасъл и не знае какво иска. Искал свобода-да не е на 15?Това не е нормално поведение на глава на семейство и да се съберете пак до нищо добро няма да доведе.
 Аз просто да се уверя че не сте от този тип двойки, дето се карат през ден за глупост, а в действитвителност много се обичат и се блокират, отблокират, разделят и събират всеки ден.
 Щом като човек изоставя партньора си при такива сериозни неща и здр. проблеми не е достоен. От такъв най-добре че сте се оттървала. Да му мисли следващата.

Съжалявам за аборта и последвалите проблеми. Нормално е да чувстваш самота и болка с раздялата от близък човек, преживей ги, с времето и дистанцията и двете чувства ще отминат. Личната ти трагедия се е оказала скрита благословия, показвайки характера на човека до теб и колко можеш да разчиташ на него в действителност. Мен ако питаш, хиляда пъти по-добре си сама, отколкото с мъж, който вместо стабилност и подкрепа в труден момент, внася хаос, скандали и напрежение във връзката.

Не забравяй, че като губим нещо, не знаем какво печелим. Нищо чудно, като погледнеш назад след няколко години, вече щастливо семейна, мислено да благодариш на сегашния ти приятел, че е направил място за нещо по-добро.

Човека си е казал истината. Не е малко. Изчакал е да сте добре и тогава си е тръгнал. Направил Ви е голяма услуга! Ще го преживеете и ще откриете любовта и щастието другаде. Има хора, които от страх и неумение залъгват половинките си с години. Целувки и всичко ще бъде наред. Казано бе и по-горе-късметлийка сте.

Подкрепям, че това не е бил човека за теб. Изчакал е да се възстановиш и си е тръгнал. Ти сега тъгуваш не по него като мъж, а по себе си, колко си била щастлива в началото, защото си се влюбила. Влюбването и страстта са до време. После вече е реалния живот, в който се разбира дали можете да сте екип, да сте заедно във всичко. Явно с този мъж не можете. Пореви малко, потъгувай, и почни да мислиш какво ново те очаква. Всеки ден си доставяй малки удоволствия, прави нещата, които душата ти иска, за да се почувства по-добре. Използвай свободата си сега чисто егоистично.

Съжалявам за загубата. Дай си малко право да тъжиш и да минеш през всички трудности. Няма как да са св случили толкова неща и за ден да си ок. Представи си, че си порежеш ръката, трябва време, за да мине, нали? Същото е и с душата. Да, сега не знаеш как ще живееш и ще се справиш, но с времето ще видиш, че не е страшно и нещата ще почнат да се подреждат. Излизаш от една рутина, живота ти е бил организиран по един начин, трябва ти време за пренастройка. Не си от желязо и програмирана машина.
Давай го стъпка по стъпка. Време за скръб, време да осмислиш нещата, време за промяна и време за нови планове. Няма бърза работа, човек може да се справи с всичко, стига да е здрав. Успех

Много съжалявам за това, което ти се е случило! И аз имам горчив опит с абортите и мога да споделя, че наистина времето лекува поне малко. Никога няма да го забравиш, разбира се, но поне ще става по-лесно да говориш за това и да го приемеш. Ще се стегнеш и ще продължиш напред, то така или иначе нямаме избор, приеми го,че така е трябвало да стане. А за раздялата - не съжалявай, има една приказка много вярна "заедно в добро и лошо", щом не може да бъде с теб и до теб в лошото такъв човек не ти трябва в живота.

Дай време на себе си, фокусирай се върху неща, които ти носят удоволствие - дали ще е разходка в планината, четене на книга и т.н. ти си знаеш, но не се оставяй да стоиш сама у вас гледайки в една точка, защото и през този етап минах и още по-трудно се "изплува" после.

На много жени са се случвали аборти, на мен в това число. Тъжно е, но минава.
С този партньор не сте били наистина един за друг, виж, че много сте се карали. Не знам какви са ви били проблемите, но е било неизбежно да се разделите. Щом е така, по-добре по-рано.

Само че много ти се е струпало на главата за кратко време... Не става с магическа пръчица, трябва време, но ще се оправиш. Личи си от това, което пишеш, че имаш вътрешна сила и ще продължиш, и то много по-добре, отколкото в досегашната връзка.

Той се чувства освободен. Ако се замислиш, ще усетиш, че и ти си освободена. Желая ти бързо възстановяване, оправи си здравето и бодро напред! Животът е хубав.

Никакви ненормални неща не си преживяла по различни от на повечето хора. 9те кръга на ада бих казал са ако загубиш родено дете. Това вече е много тежко и бих казал най лошото нещо което може да се случи на човек.
Ето какво се случва с теб - чисто и просто ти си свикнала с този човек години и сега някак ти липсва и за това се чувстваш така, а не защото още го обичаш. Това е един обикновен навик който скоро ще отшуми.
Как - вземи си по дълга отпуска и попътувай из страната. Събери положителни емоции така те ще надделеят над отрицателните и някой ден ще усетиш как душата ти ще започне да диша по леко. Ще усетиш все едно камък от гърдите ти пада и започваш да дишаш по леко и неволно да се усмихваш. Това е знак, че тревожноста, страха и зависимостта са отсъпили място на свободата и жаждата за живот и нови приключения и емоции.
Лесно е, направи го и ще видиш колко хибаво ще ти подейства.
Успех