Започване на работа като учителка за първи път

Е ти на 29 години ако си седиш, където си си, какъв мъж ще си намериш... Някой минувач? Трябва да си сред хора, иначе направо да те настанят в манастир, поне храната ще ти е осигурена...

Бях в Шумен това лято, ами не е добре, оплакват се моите приятели, при които бях, бизнесът куца, те градски транспорт почти нямат, зле. Иначе е хубав град, има богаташки къщи изобилно - значи все някак се печелят пари, но може би от хора, които и без това имат.

Ти език някой знаеш ли? Това е плюс в туризма и в много фирми. Зимата поне език някой ако можеш да научиш на онлайн курсове... Вашите за курс може да ти дадат пари, защото те ще ви се върнат, тези пари, като започнеш работа. Виж също няма ли някакви курсове, които да ти помогнат лятото да си намериш работа на морето, хем ти е близо: проучи от какви кадри има нужда и дали пасваш. Аз навремето работех като екскурзовод, ами не е много по-различно от възпитателка в детската градина.

Потърси си наистина приятел. Все може по сайтовете и фейсбук да се запознаеш с някого.

Да има кой да я гледа след родителите ли?

Хрумна ми да питаш за стаж в ДГ, в които си била за кратко и са били наред; с идеята да си в екипа, да помагаш/заместваш, да събереш опит за по-продължително време, заплащането в случая не играе роля.
Това, ако все още търсиш идеи/варианти за събиране на опит и раб. в ДГ.

Изглежда, че родителите ѝ още я смята за дете, някаква свръхпротекция има. На всяка цена трябва да излезе извън тяхната власт. Дори и с някой немного устроен да е, двама заедно е по-лесно да си позволят и наем, и всичко останало като разходи. Иначе според мен още пари за образование са грешка, не че университетите няма да ги вземат и да дадат диплома, ама нека да поработи малко (аз не я виждам много подходяща за детска градина и някакви дейности, изискващи сериозна комуникация), и тогава, ако иска, да надгражда с нещо.

Е, как я съветвате  да се хване с нЕкой, за да се изнесе?? Сериозно ли? То и за това си трябва време: от запознанство и срещи --- до съжителство!
Трябва тя да вземе решения за себе си и да стане самостоятелна. (Пък дано срещне някой, с който си допаднат итн.)

Да, излиза да се среща с мъже, свободна е, има време. 30+-годишна, невидяла мъж и работа, сигурно по-лесно работа ще си намери, отколкото мъж, колкото и да е трудно, затова не бива да си хаби годините.

Ох, вярно е това, така формулирано!

Действай, момиче! Събуди се!

Твърде съм потисната от тия хора, трудно ще напусна дома, а относно мъже самата вече нямам желание, явно набиването , че не трябва да имам, че не съм хубава, че досега никой не ме е забелязвал и че не ставам за половинка ми е изградило така, аз нямам нито желание, нито необходимост от мъж. Относно еИци  опитах с английски, но като цяло не ми се отдават, насила не става да се мъча. При нас без връзки трудно в какъвто и да е офис, ако ще и в някоя фирма да е, назначават си директно техни йора и ги обявяват след като вече човека е почнал и обявата седи ден два в бюрото по труда и толкова. Питала съм в одкатата, цплрта, в руо попълвах документ за заместващи учители, така и никой не се обади, ще ви се обадим и толкова и никой не ми се е обаждал. Освен в Шумен и в околните градове и села съм кандидатствала, но явно наистина без познати трудно ще станат нещата, Варна е на 80 кю, не е толкова близо за прихождане, няма и мн автобуси, писледния е в 14 часа и е супер неудобен за път, а с влак е 2 часа и половина пътя, което наще направо ще откачат ако пътуват на ден по 5 часа. Да, надявам се все на нещо, кандидатствам каквото видя, като обяви , но каръка си е карък явно. Ходила съм на психолози, ефвкт мн нямах, защото прибера ли се вкъши, положението е същото, освен аз, те също трябва да отидат, но отказаха и да държат се с мен, сякаш съм на 5, като почна да разговарям с тях на тази тема, не приявяват разбиране, крещят, викат, командват, поставят ултиматуми и като ми взеха спестяванията съвсем съм в безизходица. Относно намери каквато и да е работа, ако можех в хранителния веднага щях, не е лесно да си с автоимунно на костите, постоянно да те боли и да се чудиш с какви пози да претъпя болката, да не говоря, че имам аденом, който заради средства и наще не мога да оперирам и хормоните ми са тотал щета, знам че не е хубаво човек да се оправдава и да седи, но реално с ограничения е трудно да почна където и да е, благодаря на отзовалите се за съвети и всичко. Бъдете здрави, защото никой не заслужава да боледува или да има някакъв проблем

Нямаш ли ТЕЛК? Иначе и хормоните сигурно имат огромно значение за нежеланието ти да мислиш за мъже,но според мен действа освежаващо да се срещнеш с нови хора, да тръпнеш, като си помислиш за някого и т.н. Съвсем не казвам да спреш да търсиш работа, за да тръгнеш по мъже, но някак, ако може и това да включиш в програмата. Но сега, като прочитам, приоритет трябва да ти е да си стабилизираш здравето, след това да се дистанцираш от родителите, да не им споделяш много, и да си търсиш работа и да се срещаш с хора.

T'ва с родителите се решава още на 18 като бегнеш нанякъде и опиташ да направиш от себе си човек. Аз в унито си изиграх кофти картите и ми се наложи за десетина месеца да престоя при нашите и да бачкам, докато си стъпя на краката. Бях на 20, мисля и щях да се гръмна. Нито ти се чувстваш като себе си, нито вашите са окей да си там (или поне не би трябвало да са окей с това). На всяка нощна смяна си повтарях как отивам просто за да съм 1 ден по- близо до новото заминаване. Вие как си стоите така до 30+ не ви знам, сериозно... знам за познати на мои близки, които дори и децата си гледат в своите си детски стаи. Ми, не е окей т'ва.

Авторке, мързи ме да ти цитирам оправданията във всяко твое мнение. То вашите, та вашите... ама влака, ама автобуса, ама връзките, ама езици не ми се отдават, ама нещо си друго......
Почвай да викаш неволята и чакай да дойде.

Приятелки от университета имаш ли? Поддържаш ли контакт с някоя състудентка? Те къде се реализираха и какво работят?
Има ли как да ти подадат ръка ако са във Варна, примерно временно да отседнеш при някоя за месец-два, докато си стъпиш на краката?

Разбирам, че хормоните ти са зле и това те кара да се чувстваш зле и да не търсиш мъжко внимание, но ще трябва да го преодолееш. Шумен не е някое село с 500 човека, все някакви млади хора има. Имаш и интернет, комуникирай, излизай.

Не съветваме авторката да забегне при спасителя в ръжта, който да я избави от злите родители, но мъж все някога ще си намери. Макар че малко работата е... на баир, лозе.

Половината ми състудентки учиха магистри, които не са педагогики, а другите си работят като учитвлки, не във Варна нямам приятели

А къде работят като учителки? В Шумен ли? Или в други градове?

Имаше съвети да се опиташ в занималня в училище - моля те, недей! Там трябва да добавяш стойност към наученото от основния учител, да следиш за правилното написване на домашните и т.н., а ти самата пишеш ужасяващо.
Мисля, че изобщо не си за тази работа. В този смисъл - опитай нещо друго, дори без квалификация. Освен това имаш тежка зависимост и психологически проблем, който очевидно не можеш да решиш, а всички знаем как едни неуравновесени учителки могат да вредят на децата.
В Шумен има силни производства- Теси, Фикосота, Алкомет, където няма начин да не търсят служители. Съмнявам се жените да са на някакви тежки поточни линии масово, които да изискват постоянно натоварване на костите.

Просто учителството не е за теб, съжалявам.
Предполагам, че майка ти е държала на това, защото е мислела че по-лесно ще го изкараш в сравнение с друго и с надеждата да минеш между капките и някой да те наеме от немай-къде.