Започване на работа като учителка за първи път

Не се знае кой точно е болногледачът в случая. И дали не са двама.
Но вие продължавайте...

movies, важното е да намериш пътя си в личен и професионален план и да си щастлива с избора си.
Дали сама или обвързана, с или без деца - все можеш да си щастлива, ако е твой осъзнат избор, а не изкуствени граници. Затова премисли как искаш да живееш и действай.
Препоръчвам като старт - да
търсиш стаж/работа - поне почасово да си другаде, с други хора.

Как се казва това заболяване?

Иначе, ти си имала 5000 лева. И с двойно по-малко е можело да се изнесеш. Аз също бих ти ги прибрала, в интерес на истината. Хората на минимални заплати, ама продължават да те издържат, докато ти си къткаш пари без определена цел и си купуваш само сладко извън дома, ама в дома храната, тока, интернета и пр. е с пари, може би затова са ти ги спирали, да се сетиш сама, че трябва да даваш за разходите си у дома

Авторке, цялата тази мила картинка е жив тормоз. Никакво общуване с хора, отделно страх от мъже, отделно разграничаване даже от близки роднини. Съжалявам да го напиша, но са те затворили буквално като в кафез.
Дано намериш нещо по-скоро.
Другият път, ако те карат да напускаш добра работа или имаш някакъв друг проблем, пиши първо във форума.

Ти сега нали и в канцелария търсиш работа? Нищо лошо няма в канцелариите, доходи са си и възможност за измъкваане от тази изолация, в която си попаднала.
Стискам ти палци!

Това е само нейната версия за нещата, ами ако питаме родителите и, брат и?

Ужас... и като си помисля, че такъв човек може наистина да е завършил и да има право да работи с деца .. то да те е страх да си пуснеш детето на градина като може да попадне на психично нестабилен човек.

Авторке, вземи ходи на психотерапия. Имаш много много травми и от там дефицити в общуването и отношението. И силно те съветвам преди изобщо да си помислиш да работиш с деца, да се лекуваш. Иначе работи нещо, ама да не е с деца в никакъв случай.

В тази тема поне някой, от тези които писахте, работил ли е някога в общинска детска градина? Не останах с подобно впечатление, предвид предложените съвети. Не говоря за училище, за ДГ - доста са различни нещата в колективите там. Освен това - да отидела да предложи помощ, без значение парите!? Мили мои, това е държавна работа - няма такива опции, там всичко е строго регламентирано. В училище начален етап (до 4 клас) е трудно вече да се намери работа - това за сведение на тези, които още не са го разбрали. И няма значение дали е малък град, село или много голям град! В големите градове кандидатстват по 50-80 човека за едно работно място за начален учител! В детските градини е още по-невъзможно, ако въобще има накъде повече, но просто те са подчинени пряко на общините и оттам направо ги принуждават да назначават, та често самите директорки са с вързани ръце, а ако пък се случи да не им досаждат общинари, сума-ти познати и приятели и т.н. им "препоръчват" хората си, та все тая - мисия невъзможна, ако не си много нечий човек на много много близък на съответния директор или на този, от когото зависи назначаването на съответното място, забрави. Интервютата са, както го казвате по форумите, "пързалка" - пълна! РУО не ги задължава да пускат обяви, но те пускат, за да си вържат гащите, защото в ДГ и НУ родителите на деца в тия възрасти са като ощипани госпожици и под вола теле търсят, че и намират, и за да не изкарат учителя некадърен връзкар, съответните учебни заведения се подсигуряват да проведат интервюта с възможно повече кандидати, та да имат насреща документация, че уж не е връзкар, а е спечелил, видите ли, конкурса измежду толкова много други специалисти. Да, ама не!
Четене с разбиране, с фокус... в кой клас се учеше, някой помни ли? Четете и пропускате или несхващате, когато авторката е писала по-набързо и е пропуснала някоя запетая или е допуснала техническа (не граматическа) грешка? Някой тук написа многократно, адски досадно е да четеш подобно повтаряне и... крещене, явно нужда да бъде чут тоя човек, та написа многократно как се дъвчело едно и също. Ами, нямаше да е така, ако именно четяхте с разбиране и концентрация, за да не се налага авторката или едни на други да си обяснявате написаното и пропуснатото от нейните текстове! Значи, не се заяждам, иначе щях да цитирам имена. Тук са писали и хора, осъзнати, с чувство на разбиране за чуждото и непознатото на тях страдание, това е душевност, интелект. Дано, като не цитирам имената, да се разпознаят тези, за които се отнася.
Movies, критериите за това дали някой става за детски учител са тотално различни от "компетентните" съдници тук, така че ни най-малко не ги слушай! Да ти казват "не ставаш да работиш с деца"! И на какво отгоре, на какво основание!? Спокоен човек като теб, когото направиха на нищо тук, съумя да запази учтивия тон, да е все така търпелива и да се опитва да търси диалог! Аз не виждам друг по-подходящ човек именно за детски учител! А не мисля, че и за начален ще ти е невъзможно да се справиш. Просто цял живот си живяла под перманентен тормоз, от малка, това хората тук няма как да го разберат. Дават за пример свои познати, които имали семейни проблеми и затова избягали навреме. Сякаш става въпрос за същото! При теб е перманентен тормоз още от малка, когато не си била способна да прецениш нещата, това е изграждане на характер и непосилни травми, за съжаление - тази прекомерна неувереност, страх, че не можеш да се справяш сама, на всичкото отгоре и здравословните ограничения... тук, пък, още по-малко състрадание и разбиране получи, но аз дори нямам повече желание и това да коментирам, толкова съм отвратена.
Атмосферата в една държавна или частна фирма или учебно задение зависи най-вече от директора - личните и професионалните му качества. Ако е кофти човек и некадърник в организацията на работата, проблемите са безброй и има голямо текучество на хора, естествено. Ако е свестен човек, който знае елементарното правило, че ако искаш да те уважават и персоналът ти да дава най-доброто от себе си в работата, ще го уважаваш и ти. И дори и да се наложи да освободиш някого от работа, няма да падаш толкова ниско да му организираш дружни психоатаки с други колеги, твои подчинени, само и само да се махне сам, за да ти улесни документацията по освобождаването. Когато първото място на един човек в дадена нова за него сфера, се случи да е от първия, гадния вид, е адски обезкураващо, стресиращо, човек е тотално объркан - защото е учил тая професия, инвестирал е време, средства и здраве, и накрая да се окаже, че е някакъв абсурден ад на такива работни места! За щастие това не е така! В двете крайности са буквално. Има супер гадни директори, съответно градини и училища, и точно обратното - едни хубави колективи, отзивчиви колеги, спокойна и творческа атмосфера, каквато трябва да бъде, предвид естеството на самата работа! А относно това дали да остане човек някъде, където е отвратително, това е вече личен избор според осведомеността и обстоятелствата. Ако пак попаднеш при подобни, предвид че знаеш колко трудно се намира работа в сферата, и вече, като знаеш, че никой не може по закон да поиска от теб сама да попълниш заявление от свое име, че искаш да напуснеш, тогава може и да поостанеш още малко заради парите, докато търсиш някъде другаде, разбира се. Обикаляй градините и училищата да питаш и да оставяш документи за заместване - може точно в този момент да се окаже, че търсят спешно за някой разболял се колега. Звъни и по телефона на по-далечни места да питаш по принцип възниква ли им необходимост от външни заместващи учители или успяват вътрешно да се заместват. А частни центрове в Шумен не вярвам да няма съвсем никакви. Потърси в интернет, може да излезе нещо.
Накрая, само още нещо - имай предвид, че с годините става много много по-зле. Всички хора на възраст го знаят, но не всеки ще го признае. Хората се изморяват много лесно, болести всякакви се появяват и влошават съществуващите. Направи промени в живота си, още докато все още имаш физическите възможности. Чувствителността ти при подобна семейна среда те обезсилва и разболява в пъти повече, както физически, така и психически, в такава голяма степен, че за хората, които не са в твоите обувки, е невъзможно да си представят това. Но винаги ще има и малцина, които те разбират. Възхищавам ти се за търпението и благородството в отношенията ти с хората!

Благодаря за изчерпателността, като че ли за първи път получих адекватна обратна връзка, точно това исках да кажа, че аз от дете съм следвала един начин на живот, строги правила, които продължават и до днес, живея с хора, които дори за собственото ми здравословно състояние не им пука, а гледат единствено да си наложат правилата, че щом са ме издържали финансово и съм учила педагогика, значи на всяка цена ще трябва да я работя. Не мога туко така да си тръгна и да загърбя всички, мн пъти са ми давали такива съвети, дори имах колежка, която без мое позволение ми водеше момчета насила да ме запознава  с цел да съм си хванела гадже и да се махна от нашите, ама насила не стават нещата, не е въпроса само до мъж и парите, научена съм да нямам доверие на никого, защото нямам абсолютно никой, който да ме подкрепи, когото да нарека близък и да му се доверя, да ми помогне ако ще и само с някакви средства, жилище или нещо друго. Не исках да говоря за заболявания, защото ми е слабо място и не ми е приятно да ме съжаляват, не понасям строги погледи или пълни с фалшиво състрадание, сякаш съм половин човек и не ставам за нищо и без това баща ми редовно ме обижда с такива епитети, че не ставало нищо от мен, не всеки човек може да изплува толкова лесно от тинята, понякога борбата се случва вътре в неговата душевност, а предвид това, че наистина тия хора са изключително деспотични и налагащи се, аз каквото и да кажа пак успяват да ме оборят, да ми затворят устата, да се махна от стаята и да се нарева на скрито място или да пиша мисли или поезия за разочарованието, колкото и да не издържам цялото това нещо, не мога да променя всичко за ден или седмица, няма как да живея сама, често имам изблици на проблеми и при евентуално позадълбочени болки трябва отново да спра и да търся пак работа, нямам мн стаж, защото за съжаление винаги се хващам по заместване, но имай и порядък от година и половина, където нямаше ден да не съм пред лекарски кабинети, не можех да излизам навън, защото слънцето ми пречеше, ревях в болниците чудейки какво става, защо не се оправят нещата, защо не знам какво ми е и т.н. не целя да се изкарам невинна или да търся каквото и да е съчувствие, просто исках да разбера дали такъв подход от директор е нормален, дали е нужно един завършил човек педагогика от раз да се справя и да не прави грешки, да е задължително строг и затова писах темата. А към този мъж, който е коментирал дали съм имала външен вид и дали съм имала контакти с мъже, защо по тия неща се съди един човек дали едва ли не струва , нима всяка втора трябва да върти мъжете на пръста си, да е с мн грим, да е с хубави и скъпи дрехи и да притежава огромно самочувствие, че е най, ами лично аз не харесвам такъв тип йора, за мен са изкуствени и такова поведение е подтикнато от вътрешна борба с нещо, което искат да изразят по този начин, дали е вид комплекс или търсене на внимание, всеки го показва по различен начин.